Взаимодействието между частния и обществения сектор предлага множество възможности за облагородяване на градската среда. Всички общи пространства, които могат да бъдат развити с помощта на частни инвестиции, са добавена стойност за общината.

Това споделя арх. Пламен Пламенов Мирянов, изпълнителен директор на АРТЕКС инженеринг АД в рамките на Residential Forum 2025.

Според него е важно градската среда да бъде мислена като полифункционална, а не едноизмерна.

„Инвеститорът има роля в доразвиването на градската тъкан, като създава проекти, които включват не само жилищни сгради, но и пространства за спорт, култура, отдих и образование. Така се избягва рискът от създаване на мъртви, стерилни спални зони“, посочи той.

Арх. Мирянов подчерта, че енергоефективните жилища са приоритет за всеки сериозен инвеститор, но постави под въпрос постигането на напълно енергийно неутрални сгради до 2030 г. в България.

„Нормативната уредба претърпява развитие, но кой съблюдава изпълнението ѝ? Когато говорим за устойчивост, трябва да избягваме крайностите и да се стремим към реалистични решения“, коментира арх. Мирянов.

Сред ключовите градоустройствени предизвикателства според Мирянов остават паркоместата и озеленяването.

„Инвеститорите често избягват инвестиции в допълнителни сутеренни нива за паркиране, а когато ги изграждат, не винаги осигуряват дълбок почвен слой за растителност. В нашата практика спазваме тези норми, но голяма част от пазара търси минимизиране на разходите“, посочва той.

Арх. Мирянов постави акцент и върху необходимостта от добре организирани транспортни хъбове.

„Те осигуряват повече бизнес инфраструктура, намаляват загубата на време за придвижване и създават възможности за по-добро икономическо развитие на града“, допълва изпълнителният директор на АРТЕКС инженеринг АД.

Според Мирянов перспективите пред разрастването на София са в северните ѝ зони: „Наблюдаваме оформяща се агломерация, при която по-малките населени места постепенно се интегрират към столицата.“

В подкрепа на публично-частното партньорство той даде примери за социални инициативи, реализирани с частно финансиране: „Работим по изграждането на детски площадки за деца в неравностойно положение до църквата „Рождество Христово“ в Младост, както и два ландшафтни проекта за парк „Св. Мина“ пред храм „Въздвижение на Светия Кръст Господен“. Подобни проекти могат да се осъществяват успешно чрез частния сектор.“

Арх. Мирянов представи и иновативни решения за подобряване на градския микроклимат – филтрационни системи със зелен мъх, фасадни панели и зелени покриви, които намаляват ефекта на градския топлинен остров.

„При разработването на устройствените планове на София е важно да интегрираме зелените системи – радиално-лъчева структура, която навлиза от Витоша към централните зони. В тази посока могат да се развиват и тематични паркове като балнеоложкия парк „Живата вода“, хидропарк „Искър“ и историческия парк „Софийска света гора“ – споделя той.

Той описа и възможен новаторски подход за интегриране на детски градини в жилищни комплекси: „Чрез пространствени решения като терасовидни сгради с широки зелени покриви можем да създадем интегрирани детски градини в жилищни структури, особено в райони с висока плътност на застрояване.“