Пълния текст четете в брой 6 на сп. ГРАДЪТ

Г-н Павлов, пpoптex индycтpиятa пpaви пъpви cтъпĸи в Бългapия cлeд динaмичния cи pъcт в cвeтoвeн мaщaб. Къде се намира страната ни на глобалната proptech карта по отношение на финансовите/инвестиционните възможности и капацитет за развитие?

Ръстът на проптех индустрията в световен мащаб е не просто динамичен, той спокойно може да бъде наречен лавинообразен, колкото и силно да звучи това. Инвестициите в бранша на глобално ниво надминаха 10 милиарда долара годишно. България в това отношение изостава. Засега. Причината отчасти е в липсата на комуникация или адекватна връзка между технологичния и имотния бранш.
Затова създадох Proptech.bg. Винаги съм казвал, че основната ми цел е да изградя мост между двата свята, да ги запозная, да им помогна да функционират в симбиоза. Или светът
на големите идеи да се срещне със света на големите пари. Нека не забравяме, че имотите са мястото, на което българите държат парите си. Трябва да сме по-грижливи към това място и технологиите са тук, за да ни помогнат.

Как ще ни помогнат технологиите и достатъчно „дигитализирана” ли е България?

- Този технологичен свят с големи идеи, за който говоря, е реален. Тук, в България, имаме много талантливи хора и дори изградени общности в области като Artificial Intelligence, Data Science, Internet of Things. Имаме и специалисти на световно ниво във Virtual Reality и в Augmented Reality, или т.нар. виртуална реалност и добавена реалност. Това отдавна не са просто едни далечни и абстрактни понятия, а отдавна навлезли в живота ни технологии. Време е те да навлязат и в консервативния имотен свят. Тук е важно да направим едно уточнение – имотната индустрия в световен мащаб работи по идентичен модел, този пазар цялостно е по-трудно податлив на дигитализация, нашите сгради са същите като тези в чужбина, управлението на бизнес имоти е същото като в развитите пазари. Имотният пазар е свят на контрасти – има сгради на векове, има и „нови и умни”/”умни и красиви”, такива, в които имплементирането на технологии е на ръка разстояние, само трябва да бъде измислено и преди всичко организирано. В този смисъл България е чудесна дестинация
за евтин и бърз тест на проптех идеи. Това неминуемо привлича и инвестиционния интерес. Накратко казано, хора, познания и умения има. И още - проптех пазарът е нов у нас и гладен за тези хора и техните идеи. Не на последно място - сградният фонд е наистина пъстър и дава поле за изява дори на хората с най-голямо въображение. Затова смятам, че България има условията и може да се превърне в проптех лидера в световен мащаб. 

По данни на proptech.bg у нac вeчe paбoтят oĸoлo 30 cтapтъп ĸoмпaнии, чиятo дeйнocт e пocвeтeнa нa въвeждaнeтo нa тexнoлoгиитe в тpaдициoннo ĸoнcepвaтивния в cтpaнaтa имoтeн пaзap. Как дигиталните технологии създават стойност за индустрията?

- Нека направим паралел с финтех сферата. Тя позволи да изпратим пари на другия край на света от телефона си почти без разходи, да инвестираме в световни акции от всяко място без комисиона. При имотите картината е далеч по-тромава – за прехвърлянето на един имот ви е нужна подготовка от минимум няколко дни, осигуряване на куп документи, физическо присъствие и време. Чакаме проптех индустрията да направи с имотите това, което финтех направи с паричните потоци: да купим имот някъде по света за минута с въвеждане на ПИН код в телефона или просто малък дял от наемите на избран имот - и всичко това с минимални разходи. Процесът по покупка на имот не се е изменил
коренно с десетилетия – период, в който светът на технологиите се развива главоломно. Очевидно това трябва и ще се промени. Но да се върнем към добавената стойност –
проптех ще увеличи прозрачността на пазара. С натискане на два бутона ще можем да получаваме абсолютно всички данни за даден имот – от пълната история на собствениците му до пазарната му цена в момента. Нещо, за което сега трябва да обикаляме институции със седмици. Отделно технологиите могат да ни помогнат в поддръжката на сградния фонд, в избора на жилище, в управлението на бизнес имоти, в подобряването на енергийната ефективност, у нас вече функционира и успешен стартъп на пазара на краткосрочни наеми. Конкретен пример мога да дам и с OfficeRnD - световен лидер в софтуерите за управление на споделени офис пространства. Само 4 години след създаването им те продават софтуера си в над 40 държави. Друг пример е българско-американският стартъп Rifiniti - компания за анализ на използването на офиси чрез изкуствен интелект с български
създател. Наскоро те бяха купени от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство.

Каква е рецептата за успешен проптех стартъп?

- Макар да няма универсална формула, съществуват все пак общи фактори, от които зависи успехът. Най-важното е да се открие проблем и начин този проблем да бъде решен.
И също хора, с които да бъде решен. Защото въпросът много често не е просто технологичен, а е в създаването на правилния екип, откриването на подходящите контакти. Тук също виждам своята роля като човек, към когото хората с добри идеи или пък инвеститорите могат да се обръщат, за да намерят взаимна полза, а оттам и обществена. Защото познавам добре имотния пазар, знам как функционира и как може да бъде променен към по-добро.

Как според вас трябва да реагират традиционните компании на модерните тенденции?

- Тук отговорът е общовалиден за бизнеса, не само за сегмента на недвижимите имоти. Всяка компания, която иска да устои и да се развива, трябва да бъде чувствителна към
всичко ново. Защото липсата на адаптация може да причини крах дори на най-добрите в бранша. Новите технологии не бива да ни плашат, трябва да потърсим начин те да ни бъдат полезни и да помогнат на развитието ни. Отново казвам – това не важи само за компаниите, занимаващи се по един или друг начин с имоти.

Какви са вашите прогнози за развитие на проптех индустрията през следващите години?

- Проптех индустрията ще се развива, това е естественият ход на нещата. От една страна говорим за огромен пазар - имотите са най-големият клас от активи в света и в България. В същото време са сред най-слабо дигитализираните сектори на икономиката. За това по-бавно развитие има причини, но това не означава, че има предпоставки „изолацията” да mродължи. Напротив – неслучайно за кратко време в тази индустрия се инвестират милиарди. Потенциалът е огромен, предстои да видим най-доброто.

Пълния текст четете в брой 6 на сп. ГРАДЪТ