През последната седмица започнаха да излизат първи данни за състоянието на икономиката през март и първото тримесечие на годината, които позволяват да започнем да даваме и количествени измерения на иначе предполагаемите тежки въздействия от пандемията и мерките за ограничаването й. Това, което се вижда, потвърждава проявлението както на шок в предлагането, причинен от директни забрани и блокиране на веригите на доставка, така и на рязка промяна на потребителските нагласи в резултат на пълната и дълбока неизвестност и свързаното с това поведение на екстремна предпазливост. Трябва да се има предвид все пак, че стойностите на множество индикатори за март и първото тримесечие се базират на оценки и предварителни данни, и най-вече на това, че в повечето европейски страни агресивните ограничителни мерки на правителствата бяха въведени едва в средата на март; всичко това означава, че по-реалистична картина ще дадат данните за април и май.

Какво знаем до момента:

Според експресната оценка на Евростат, през първото тримесечие на 2020 г. БВП в ЕС се свива с 2,7% спрямо същия период на 2019 г. а в еврозоната – с 3,3%. За момента няма данни за Германия, но спадът на годишна основа във Франция е 5,4%, в Италия – 4,8%, в Испания – 4,1%. Това дава основание да се очаква поне четирикратно по-силен спад през второто тримесечие. За март износът на Германия спада със 7,9% спрямо март 2019 г., а вносът – с 4,5%. Индексът на промишленото производство за март спада с 9,2% спрямо предходния месец, като в автомобилната индустрия спадът е 31,1%. Износът на Италия към трети страна през март спада с 12,7% на годишна основа, а вносът  - с 19,8%.

Продажбите на дребно в ЕС през март спадат с 8,2% спрямо същия месец на 2019 г., а в еврозоната – с 9,2%. За Италия липсват данни, но в Германия спадът е относително ограничен – 3,1%, докато в Испания е 13,1%, във Франция – 16%, в Австрия – 12,4%. В данните се вижда и очакваната промяна в приоритетите на домакинствата, като продажбите на медикаменти растат с 5%, а на храни и напитки – с 8,1% на годишна основа, докато в същото време продажбите на облекла спадат с близо 42%, електроника, битова техника и мебели – с над 14%, на горива – с над 20%. Ограниченията пред дейността на търговските обекти съвсем логично доведоха до ръст на дистанционните продажби с близо 12%.

Очакваме експресната оценка на БВП за първото тримесечие в България.

Същевременно спадът в промишленото производство за март вече дава първи щрихи за отражението по сектори. При общ спад на преработващата индустрия с 9,8% спрямо март 2019 г., производството на мебели се свива с близо 25%, а заедно с него – и на изделия от дърво с над 14%, машиностроенето - с 21%, автоиндустрията - с близо 18%. Блокирането на традиционната търговия и рязкото ограничаване на потреблението в цяла Европа доведе и до сериозен спад в производството на облекла от 26%. Останалите отрасли – включително металургията, химическата промишленост, производството на изделия от хартия и пластмаси - отчитат минимален спад. Същевременно производството на храни расте с 8,3%, а на лекарствени продукти – с 4,8%.

В търговията на дребно в България през март се наблюдават структурни промени, подобни на отчетените в ЕС. Спадът на годишна основа за месеца е 14,6%, като с над 63% спадат продажбите на облекла , а с над 40% - на електроника. От една страна затварянето на големите търговски центрове очевидно е изиграло своята роля при тези стоки, но вероятно по-важна е потребителската реакция за ограничаване на покупките на стоки, които не са от непосредствена необходимост. Студеното време, включително обилните снеговалежи, работата от вкъщи, както и блокирането на областните градове дава отражение на спада с над 37% на продажбите на горива. Българските потребители драстично увеличават покупките на лекарствени продукти – с 14,4%, както и на храни и напитки – с 3,4%.

В строителството също се отчита сериозен спад,

но засега е трудно да се каже доколко това е свързано с климатичните условия или други фактори, започнали да действат преди ефектите на пандемията. На годишна основа строителната продукция спада с 14% през март, като свиването при гражданското строителство е 16,8%. Тенденция за забавяне се вижда и от постепенното „охлаждане“ в издадените разрешения за строеж през последните тримесечия след пика от средата на 2018 г. През първото тримесечие на 2020 г. площта в издадените разрешения за жилищни сгради намалява с 21,1% спрямо същия период на 2019 г., а площта в административните сгради – с 4,8%.

В момента най-достоверен текущ индикатор за развитието и дълбочината на кризата дават данните от пазара на труда. За шестте седмици от 16 март до 3 май новорегистрираните безработни са 114 хил., като 19,6 хил. лица са започнали работа. Трябва да се отчита обаче действието на програмата „60/40“, в която по последни данни са заявени 140 хил. работни места. Същевременно вероятно значителен брой са заетите в неплатен отпуск и с намалено работно време, неучастващи в програмата, част от които ще бъдат освободени ако няма рязко възстановяване на стопанската активност в следващите три месеца (повече в анализа тук).

Засега са видими само непосредствените ефекти от внезапното „затваряне“ на част от икономиката и социалния живот в Европа и у нас. Очаквано, поръчките на автомобили се сринаха, логично, затвориха автомобилните заводи и заедно с тях – доставчиците им по цялата верига на стойността. В много страни фабриките бяха засегнати от ограничителните мерки и забраните за движение. Домакинствата отложиха всякакви покупки извън тези за текуща издръжка и, вместо да се хранят навън, започнаха да купуват хранителни продукти от магазините.

Развитията в България в следващите месеци обаче трудно могат да се прогнозират, най-малкото защото:

- За разлика от кризата от 2008 г., когато имахме ясен пазарен сигнал за трансформиране на икономиката от вътрешни инвестиции и строителство към експортно-ориентирани производства и услуги, сега всички основни търговски партньори са в криза с неясен изход;

- Няма никаква сигурност, че кризата няма да предизвика средносрочни структурни промени, като например сериозен срив на международния туризъм и пътувания, търговски войни и блокиране на утвърдени модели на специализация и разделение на труда;

- Засега практическото блокиране на туризма не е дало сериозно отражение в макроиндикаторите, но това предстои да стане във второто и особено в третото тримесечие;

- Пазарът на труда в България в почти цялата история на прехода е предлагал два „отдушника“ при кризи – работа в барове, ресторанти и хотели по курортите, или емиграция в друга страна, временна или постоянна; сега и двете алтернативи практически липсват.

- За разлика от кризата от 2008 г. , засега в България нямаме рязък ликвиден шок за голяма част от бизнеса и домакинствата; ако предприемачите могат да предвидят очакваните трансформации в световната и европейската икономика, ще имат много по-лесен достъп до ресурси, за да осъществят проектите си.

В такава среда изключително трудно могат да се правят количествени прогнози. Все пак,

Европейската комисия публикува пролетната си икономическа прогноза.

За 2020 г. очакванията са за спад от 7,4% спрямо 2019 г. в ЕС и 7,7% в еврозоната, а за България – спад от 7,2%. Очаквано, големият срив е през второто тримесечие – 14,9% в еврозоната и 14,6% в България – но за разлика от по-ранни прогнози за бързо възстановяване, в документа се залага на доста тежък спад от над 8% и през третото тримесечие в еврозоната. Комисията очаква значително свиване на инвестициите от 18% и износа на стоки от услуги от 13,2%, докато частното потребление се очаква да спадне с 5,8%. Безработицата се очаква да се увеличи с 2,8 пункта до 7%. Прогнозата изглежда се основава на допускане за сравнително консервативно управление на бюджета, като дефицитът се очаква да бъде 2,8% дори при доста сериозния спад на БВП от 7,2%. Картината може да бъде много различна при по-малък от заложения срив на инвестициите, както и при по-ефективно насочване на средствата от еврофондовете. Все пак, най-голямата несигурност идва от външната среда, така че индикаторите за България ще бъдат силно зависимо от случващото се в големите европейски икономики.

Статията е публикувана на страницата на ИПИ