Даниела Бойчева, "CTP България": Строим спекулативно, търсенето е активно
Даниела Бойчева, изп. директор, "CTP България"
Вижте cтaтиятa в бpoй 6/2024 нa cпиcaниe ГPAДЪT
Успешно отдадохме сграда 1 в ctpark Sofia East, успоредно с активна работа по pre-lease на новите три сгради в комплекса и отдаване на площите ни в сграда 2 в ctpark Sofia West
- Г-жо Бойчева, CTP е знаково име за стандарти при логистичните проекти - на какъв етап е развитието на вашите актуални проекти в България?
- От миналата година развиваме активно два емблематични за София индустриални парка – CTPark Sofia East и CTPark Sofia West. След въвеждане в експлоатация на първа логистична сграда в CTPark Sofia East продължихме с изграждането и на следващите 3 на същата локация. Проектът се радва на очакван интерес от потенциални наематели поради удобната локация в рамките на града, съответстваща на нуждите на логистични оператори, дистрибуционни компании и куриери. Към момента имаме над 80% запълняемост и подписваме споразумения за следващите сгради.
В северозападната част на града, стратегически ориентиран към нуждите на логистики с търговски потоци от Гърция и Западна Европа, както и към производства, възползващи се от потенциала на броя живеещи в района, развиваме CTPark Sofia West. Тази година въведохме в експлоатация втората високостелажна сграда в него и завършихме проектирането на 3 нови.
При завършването им двата парка поотделно ще съставляват над 100 - 150 хил. кв.м РЗП. Философията на CTP е да създава устойчива среда за ползвателите, посредством която да спомогне изпълнението на техните стратегически цели. В тази връзка пред нас предстои предизвикателството да облагородим пространствата около сградите, да ги превърнем в атрактивни пасивни зони за почивка и хранене на ползвателите и активни такива за спорт. За целта поддържаме интензивен диалог с нашите наематели относно техните нужди за съпътстващи услуги на работното им място и наблягаме върху философията, че CTPark е жив организъм, който се развива с темпото на своите ползватели и с идеята да създава синергии и устойчиви модели.

- Какви са изискванията на клиентите на модерни логистични услуги, на които отговаряте по най-адекватен начин?
- Измежду основните плюсове на CTPark-овете в София са локацията в рамките на града преди Околовръстния път и съответно достъпност от всякакви превозни средства, които водят до възможност да се привлече по-лесно работна ръка, до това да се намалят транспортните разходи за компанията и съответно по-бързо да се достига до крайния потребител. В София сме се фокусирали върху изграждането на основен модел сгради от портфолиото на CTP, а именно CTSPace. Това са високостелажни пространства, целящи да оптимизират разходи спрямо приходите на логистиците. В допълнение, материалите използвани в строителството ни, водят до занижаване на техните режийни разходи в дългосрочен аспект.
Амбицията ни е да захраним и потреблението на най-големите ползватели, като използването на зелена енергия е търсено от пазара в международен план, което ще преобърне модела на управление на сградите и ще пренесе фокуса върху отговорността на всеки от участниците на пазара върху средата, в която те оперират. В допълнение, експертният ни подход помага в реализацията на гъвкави решения за наемателите ни, в които CTP инвестира и дава възможност на бизнесите да бъдат оперативни в краткосрочен план.

- Вие сте експерт в сектора - на фона на този коментар как оценявате развитието на логистичните площи в България?
- За съжаление от 2006-2007 г. насам при първата финансова криза, за разлика от другите сектори в недвижимите имоти, сегментът на индустриални и логистични площи забави обещаващото си развитие в България. В годините назад секторът не беше атрактивен от гледна точка на възвръщаемост с оглед на плахите планове за развитие на международните компании в България. Много глобални логистики избраха стратегически по-доброто решение за тях, а именно да се позиционират в Румъния, откъдето да обслужват освен Централна и Западна Европа и местния пазар, който не е малък. В допълнение тъй нареченият nearshoring в автомобилния сектор исторически се развиваше на дестинации по-близо до компаниите производители.
България все изчакваше правилния момент да реализира потенциала си. Всички ние, участниците на този пазар, говорим за големите възможности на нашата страна да привлича чужди инвеститори. Истината е, че липсват установени практики и систематични усилия на местната управа, подпомагащи развитието на бизнеса от чужбина, готов да приеме предизвикателството на нашата действителност, или улесняващи местните предприемачи. Бих искала да наблегна още веднъж върху последното.
В годините след първата финансова криза разчитахме на предприемчиви българи да съградят този сектор и държавата, стъпвайки на техните планове, следваше да ги подпомогне с бързи процедури, инфраструктура като изграждане на пътища, канализация, електрическа мрежа, да допринесе с активен диалог и да работи по политики в развитието на услугите в съответните зони като транспорт и детски градини. Липсата на подходящи стъпки обезсмисли навлизането на външни инвеститори, което забави развитието на сектора като цяло и допринесе за липса на конкуренция, липса на разграничаване в продуктовата линия и не предизвика ползвателите да инвестират в строителство на логистични площи.
CTP вижда потенциал в пазара, макар и той да е бутиков, по собствени стандарти. Но същевременно се бори всеки ден с необяснимите изисквания на нашата действителност да изгражда пътища там, където би следвало вече да е отъпкана пътека, като в същото време се грижим за всичко до последния детайл и се фокусираме върху добавената стойност и върху това, което ще изведе България на международната сцена и ще я позиционира като трамплин за компаниите.

- Става ли България по-добро място за правене на бизнес, за производствени процеси и за near shoring?
- Ако сравнително доскоро България използваше евтината работна ръка като основен аргумент при привличането на чужди инвеститори, то сега можем да говорим за плюсове като повишена добавен стойност от гледна точка на талант, развитие на зони, привличащи нов бизнес, навлизане на иновативни практики в строителството и организацията на пространствата като тези, които CTP носи със себе си. Ползвателите обяснимо стават все по-взискателни в избора си на ново пространство и локация, тъй като от техните решения зависи най-важното, а именно привличането и задържането на техните служители. Както споменах, философията на CTP се съсредоточава върху работещи решения за наемателите и устойчивостта им във времето.
- Какви са световните тенденции в областта на ESG стандартите, на които отговарят проектите и практиките на CTP, и как това способства вашите клиенти да осигурят своето съответствие на тези стандарти?
- CTP се развива от гледна точка на реализацията на своите проекти за логистични паркове, съблюдавайки напредничави ESG политики. Освен обоснованите енергоспестяващи решения, които изпълняваме с мисъл за ползвателите, основен акцент поставяме и върху решения, отговарящи на социалните нужди на служителите – с развитие на колаборативни зони за работа и синергия на бизнесите, на зони за обучения, срещи, за отдих и спорт.
Освен това позиционирането ни като активен участник в развитието на градските райони ни помага да разгледаме проектите си като част от по-големи инициативи и политики, в които ние можем да бъдем не само бенефициент, но и основен двигател за промяна.
- В светлината на настоящите тенденции каква е визията и стратегията за развитие на CTP в България и региона в близко- и средносрочен период?
- CTP е предприемчив инвеститор, който гледа на следващите 5 години стратегически от гледна точка на ръста на разрастването на парковете си, достигайки 2 до 3 пъти съществуващия си обем в ЦИЕ. В допълнение, всяка година инвестираме немалка част от нашите приходи в съществуващите ни сгради с цел достигане на адекватно за пазара и текущите нужди на ползвателите качество на пространствата. За нас успехът е резултат от правилното опериране на „колелото на растежа“ (The wheel of growth), или модела, който показва, че за да растем, трябва преди всичко да инвестираме в отношението си към наемателя и за наемателя.