Кредитна активност под лупа
Жилищното кредитиране в България расте с 24%
Динамиката в кредитирането и оперативното представяне на банките е във фокуса на анализаторите и след края на първото тримесечие на 2024г. И въпреки че според Централната банка на този етап не може да се говори за прегряване на пазара на ипотечни кредити, то според последните данни за паричната статистика със сигурност не можем на кажем и че сегментът върви към охлаждане.
Вместо признаци на забавяне, БНБ отчита засилване на активността, като показателят догонва нов рекорден скок. Жилищното кредитиране в България расте с близо 24 процента на годишна база, като продължава да се ускорява. Покачването бележи най-бързия темп от около 15 години насам. Тогава през 2009 г. според анализаторски оценки средният размер на отпуснатите в страната ипотечни кредити бележи рекордните 22%, след което започна плавно охлаждане на пазара. Това се случва в контекста на икономическата криза в страната, когато инфлацията се покачва до едно от най-високите нива в ЕС и се отразява на кредитополучателите.
Водещи стимули
В настоящата ситуация кредитният ръст не е никаква изненада, имайки предвид размера на реалните лихви. В момента говорим за безпрецедентно ниски лихви у нас в сравнение с Европа. Именно размерът на реалните лихви като резултат от ликвидността на българските банки са водещ стимул за засиленото търсене на заеми. Така лихвите и по депозитите, и по кредитите се задържат на ниско ниво.
Ако върнем лентата назад, то преди около три години наблюдавахме отрицателни лихви. Тогава в Европа лихвите бяха дори още по-ниски от настоящите нива. Ситуацията бе такава, благодарение на т.нар. депозитна база, която и днес осигурява ниските лихви по ипотечно кредитиране.
Ръстът на кредитирането
С днешна дата само за април ръстът при портфейлите от жилищни заеми е до почти 21.4 млрд. лв. Месецът е силен за жилищното кредитиране и отбелязва повишение с 463 млн. лв. Ускорение се наблюдава и при потребителското кредитиране, където скокът е с 14% до 17.7 млрд. лв. При заемите за бизнеса покачването на годишна база е до 8.6 на сто или 45.5 млрд. лв., като основен фактор за стойностите е оборотното финансиране.
Домакинствата в България ползват банково кредитиране основно с цел покупка на имот или ремонт и оперативни нужди за дома. И тук се откроява още допълнителният стимул за кредитния растеж – големият обем спестявания. Това подтиква домакинствата да предпазят средствата си от инфлацията, като ги вложат в имот. Същевременно показателят в статистиката на НСИ за съотношение отпуснати кредити и БВП на страната посочва 11 процента.
Наблюдение и мерки при необходимост
Данните излизат скоро, след като БНБ обяви, че ще засили наблюдението над ипотечното кредитиране, но без да се ориентира към конкретни мерки. Но само засега. Централната банка също отчита очевидната ускорена експанзия. Но въпреки това има своите аргументи, за да не затегне тенденциозния бум. И основанията са напълно логични в очите на Централната банка. БНБ твърди, че въпреки бързия ръст следените от нея показатели не са извън контрол.
При измерителя за задлъжнялост например не се наблюдават тревожни към момента данни. Според статистическата информация за април делът на лошите заеми намалява. Спадът е съвсем лек – от 4.35% до 4.25%. На месечна база проблемните заеми се свиват с 26.4 млн. лв. Анализирано на годишна база, се отчита покачване на лошите кредити с около 4 на сто. Въпреки това настоящите обеми не предизвикват опасения за сектора, защото се считат за ниски.
Още в началото на годината гуверньорът на БНБ изрази готовността на финансовата институция да действа чрез мерки при кредитирането, ако се наложи. Управителят на Централната банка тогава отбеляза, че 2023 г. е била поредната силна година за финансовите институции у нас с висока ликвидност и намаляващ дял на необслужваните кредити. Решението на този етап е наблюдение и в зависимост от данните - реакция при необходимост. От друга страна прекомерното затягане на кредитната дейност в страната в даден момент ще се отрази на свежите инвестиции, които са в основата на икономическия растеж.
Ипотечно кредитиране и лихви
Някои експерти смятат, че ако погледнем и сравним средните статистически данни за ЕС, ще видим, че бумът на ипотечно кредитиране не е толкова голям. Значение за показателя има и приемането на страната ни в еврозоната, когато покрие изискуемия критерий за инфлацията. Същевременно в условията на ускорено кредитиране банките в България подчертават, че финансират и домакинствата, и бизнеса консервативно и разумно.
По последни данни от лихвената статистика на БНБ основният лихвен процент през април е 3.79 на сто. Това означава, че на месечна база се отчита понижение от 0.01 процентни пункта. Показателят е технически, но ясно отразява тенденцията при лихвите. Така през април 2024 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се повишава с 0.04 процентни пункта до 8.25%. И годишният процент на разходите по тези кредити расте – с 0.07 процентни пункта до 8.84%. При жилищните кредити в левове средната стойност на лихвата се понижава с 0.06 процентни пункта до 2.49%, а годишният процент по разходите по тези кредити – с 0.05 процентни пункта до 2.80%.
И въпреки мненията, че няма как в България ситуацията да е различна от тази в Европа, то по отношение на лихвените проценти се наблюдава осезаема отлика. На практика ефектът от затягането на паричната политика на Европейската централна банка не се усеща у нас. Лихвите продължават да бъдат все така ниски предвид очакванията, че ще започнат да се покачват още в края на миналата година. Анализи на пазара обаче сочат, че е възможна стъпка нагоре. Очакванията са това да се случи вероятно след средата на годината и то с много бавни темпове. Прогнози на анализатори измерват като евентуални стъпки в порядъка от 0.15-0.25 процента. И все пак динамиката в кредитирането се възприема като спокойна без очаквания за резки промени и крайности.