ДНСК ще упражнява по-ефективен контрол върху общинските и районните администрации при изпълнение на задълженията им при констатиране и премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. В тези категории попадат значителната част от строежите в населените места. ДНСК ще може вече да налага глоби на местните власти, ако не изпълнят в срок указанията й. Сега държавният строителен контрол може да издава единствено предписания на общинските администрации, които обаче нямат задължителен характер.

Това предвиждат публикуваните за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Освен по-ефективен контрол от страна на държавата върху строителството, промените намаляват административната тежест, премахват несвойствени функции от дейността на главните архитекти и въвеждат по-големи отговорности за проектантите и за лицата, извършващи оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите.

В момента ДНСК контролира строежите от първа до трета категория. Това са стратегическите пътни, жп и други обекти на техническата инфраструктура и високото строителство. Местните власти са отговорни за строежите от четвърта до шеста категория (предимно средно и ниско застрояване) – главните архитекти и техническите служби издават съответните строителни книжа, а след това се самоконтролират за тяхната законосъобразност.

Така на практика липсва ефективен контрол върху строежите от четвърта до шеста категория. В МРРБ и в ДНСК постъпват стотици жалби и сигнали от граждани за липсата на ефективен контрол от общинските администрации за нарушения, касаещи строежи от тези категории и за незаконно строителство. Всеки втори казус, за който гражданите сигнализират в приемния ден министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов в последните четири месеца, е именно за незаконно строителство и дългогодишно бездействие или формални действия от страна на общинските власти. 

Затова предлаганите промени въвеждат по-ефективен контрол над местната власт, като при констатиране на нарушения при строежи от четвърта до шеста категория регионалните структури на ДНСК ще могат да съставят  констативен протокол, с който дават на кмета на общината или района задължителни указания за действия и срок, в който това да се случи. Ако съответното длъжностно лице не изпълни указанията и срока, дадени от ДНСК, то ще се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. „Във връзка с постоянно постъпващите жалби и сигнали за забавяне на преписки, касаещи незаконно строителство, неспазване на срокове и изискване на документи от органите на общинската администрация, които не са изискуеми по  закон, с предложените изменения тези проблеми ще бъдат преодолени“, пише в мотивите на законопроекта.

Други промени се налагат заради констатираната противоречива практика при определяне на изискванията за изработване на работни устройствени планове, както и при тяхното прилагане. Затова се предлага при определяне на изискванията за изработването и прилагането на работни устройствени планове да отпаднат „броя на етажите“ и „формата и наклона на покривите“. Със силуетите към работния устройствен план следва да се определят максималните височини на сградите в зависимост от установения за съответната устройствена зона характер на застрояване, като е без значение броят на етажите, които могат да се разположат в тази височина, в зависимост от действащите нормативни и технологични изисквания. Формата и наклона на покривите следва да се определя с инвестиционния проект, при спазване на общите изисквания за определяне на височината и характера за застрояване.

За оптимизиране на процедурите по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти с промените в ЗУТ се предлага оценката за съответствие на инвестиционните проекти за всички строежи от първа до пета категория да се извършва само с комплексен доклад от консултант, отговарящ на изискванията на ЗУТ. Така няма да е необходимо за някои от строежите от пета категория тази оценка да се извършва от експертен съвет на администрацията. С предложението се цели и да бъдат освободени главните архитекти от несвойствени функции, като се засилват отговорностите на проектантите и на лицата-консултанти, които извършват оценка за съответствие на инвестиционните проекти. Много от общинските администрации не могат да осигурят необходимия състав от експерти с проектантска правоспособност по всички проектни части, за да се направи комплексна оценка за съответствие на инвестиционните проекти в пълния обхват на проверката, пише в мотивите на законопроекта. Освен оптимизиране на процедурата целта е и да бъдат освободени главните архитекти от несвойствени функции, като се засилват отговорностите на проектантите и на лицата – консултанти, които извършват оценка за съответствие на инвестиционните проекти.

Аналогично се предлага при съгласуването на идейните инвестиционни проекти, включително когато са основание за издаване на разрешение за строеж, предварителната оценка за съответствие да се извършва за всички строежи от първа до пета категория само от консултант.

В тази връзка се намалява наполовина срокът за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти за всички строежи от първа до пета категория. От 30 дни този срок става 14-дневен от внасянето на проекта в администрацията.

С промените много ясно се посочва в кои случаи главният архитект или областният управител могат да откажат да одобрят или съгласуват технически или работен инвестиционен проект. Отказът за съгласуване ще се прави само ако инвестиционният проект не съответства на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. По този начин ще се преодолее порочната практика на някои главни архитекти отказите за съгласуване и одобряване да се правят на формално основание, макар и тези откази да са „мотивирани“.

Промените в ЗУТ затягат контрола и при издаването на разрешения за преместваемите обекти заради трагични инциденти като този в столицата от преди година. Занапред захранването с временни връзки на преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, увеселителни обекти и рекламни съоръжения ще се реализира с издаване на разрешение за строеж.

Измененията ще гарантират завишен контрол върху издадените строителни книжа, за да се гарантира здравето и животът на хората, безопасността и достъпност при въвеждането на строежите в експлоатация.

Променят се и изискванията за заустване на битови отпадъчни води в населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация. Предлага се в тези територии битовите отпадъчни води да се заустват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води, а по изключение за жилищни сгради с до три жилища и за вилни сгради - във водоплътни изгребни ями.

Проектът на изменение на ЗУТ е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации, на интернет страниците на МРРБ и на ДНСК.