Историята на Централната минерална баня в София

Общоизвестно е, че София се е създала като селище благодарение на своя минерален извор. От хилядолетия историята и развитието на Сердика, Средец, София е било около минералната вода на сегашния площад "Бански". На това място е имало римски терми в очертанията на крепостната стена на града, имало е манастир, в който през Първото българско царство са били донесени мощите на свети Иван Рилски, по време на турското робство е построена джамия (легендата е, че архитектът е Коджа Мимар Синан - най-известният архитект на Османската империя) и турска баня.

След Освобождението едно от първите решения на Софийската Община да се реконструират старите минерални бани, за която цел се отделят 20% от първият заем, който Общината тегли (1882 г.)

През 1889 г. се обявява международен архитектурен конкурс, в който освен баня е заложено и проектирането на хотел. Този конкурс е спечелен от арх. Емил фон Фьорстер от Виена. Започва да се строи хотелът.

След изтичане на договора с арх. Фьорстер и спиране на строителството на хотела (върху неговите основи през 1936 г. е построено зданието, в което се намира НАГ), с ограничен конкурс се възлага на арх. Шамарджиев да изготви нов проект на основата на проекта на Фьорстер. През 1902 г. Столична Община възлага на парижкия архитект Евгений Берто нов проект, който също не се одобрява и е отхвърлен от специална комисия.

След  тези три неуспешни опита, от които два конкурса (може би практиката да се обявяват конкурси, а да се възлага задачата на друг без конкурс не е от сега) през 1903 г. идейният проект е възложен да се разработи от арх. Фридрих Грюнангер и арх. Петко Момчилов, а впоследствие строителството се извършва под ръководството на арх. Петко Момчилов и арх. Йордан Миланов. Сградата е с впечатляваща архитектура в т.н. неовизантийски стил. Строежът е завършен през 1913 г., когато Софийска Община започва реално "да къпе софиянци". Едновременно се изгражда и Малката баня, която е пусната през 1908 г. Тя се е намирала на триъгълника  между улиците"Екзарх Йосиф", "Сердика" и "Искър" и на това място в момента са изградени чешмите за минерална вода.

... и след 1944 г.

По време на бомбардировките 1944 г. е било съборено южното крило на централната баня, както и Малката баня, а северното крило е силно увредено. След 1945 г. Централната баня е била възстановена, докато останките от Малката баня са разчистени.

Ще отворя една скоба. През 2007 г. веднага след приемането на България в Европейския съюз, трябваше да се предложи сграда, чиито макет да се разположи в "Парк Мини Европа". Тогава неясно защо това предложение мина през мен. Почти всички, до които се допитах, предложиха катедралата "Александър Невски". Аз тогава не се съгласих - сградата е по руски проект, с руско име и не дава точна представа за България като страна член на Европейския съюз. И предложих Централната минерална баня - имахме чертежи, детайли, фасади, обеми - необходимото за бързо разработване на един добър макет. Всички в един глас се възпротивиха - как така баня ще представлява България... В последствие стигнахме до единодушното решение за  изработване на макет на комплекса Рилски манастир - прекрасна идея - православна църква (първата в мини Европа) средновековна крепост, възрожденска архитектура, проектирана и изпълнена от български майстори.

През 1955 г. Централната минерална баня е била обявена за паметник на културата от местно значение, като е продължила да действа като хигиенна баня и балнеологичен център. Така е продължило до 1986 г., когато поради тежки проблеми с експлоатацията й и сериозната амортизация на сградата и инженерните й мрежи, банята е затворена за посетители с намерение да бъде реконструирана. След това до 1998 г. поради липса на средства сградата е занемарена, медните обшивки на покрива са разграбени, фасадните стени с декоративните фризове се разпадат, интериорите са опустошени, а в някои помещения са се нанесли клошари.

През 1998 г. комплексът е обявен за паметник на културата с национално значение и започват работи по възстановяването на сградата. Обявен е конкурс за реновиране на сградата като Музей за история на София, спечелен от арх. Ст. Константинов. Започва се реализация на проекта, частично финансиран от програмата "Красива България" и частично от общинския бюджет.

В това положение заварих проблема "Централна минерална баня" в началото на 2006 г.,

когато постъпих на работа в общината като главен архитект. Работата по музейната част (централното и южното крило на банята) бе доста напреднала (бяха вложени повече от 5 млн. лв.) и по твърдение на изпълнителите им оставаше работа не повече от година.

Тогава се яви идея Централната минерална баня да възстанови функцията си на баня или по скоро на СПА център (модерен в последното десетилетие термин). За пример се даваше минералната баня в Будапеща. Аз тогава се възпротивих и успях да убедя кмета Борисов, че тази идея е несъстоятелна. Първо поради напредналата работа на Музея за история на София (този музей с хиляди експонати беше бездомен от много години - (от предоставянето на бившето Руско посолство на Раковски и Московска за Дом на Москва) и второ, че размерът на сградата над 14 000 кв.м (за разлика от Будапеща, където банята е в пъти по-малка) не предполага ефективно ползване само като СПА комплекс. Идеята на първоначалния проект на арх. Константинов - над 10 000 кв. метра за музей и малко над 3000 кв. метра за СПА комплекс е добра и заслужава да се довърши.

Междувременно покрай споровете музей или баня бе прекратен договора с изпълнителите на реконструкцията.

След решението за продължаване на работата по Музея за история на София се проведе нов търг и работата продължи с финансиране по европейска програма.

Аз използвах тази пауза да изискам преработка на проекта от арх. Константинов, като големия мъжки басейн и малкия женски басейн бъдат извадени от музейната част и да влезнат в частта на СПА комплекса с площ около 5500 кв.м. Това отговаряше на идеята за запазване присъствието на минералната вода в центъра на София и на моето убеждение, че в сградата на Централната минерална баня трябва да има белег на историческото й предназначение.

След преработката на проекта се взе решение за

обявяване на процедура за концесия на северното крило за изграждане на  балнеологичен център.

Документацията за концесията се възложи на фирма с параметри, определени от направление "Инвестиции и строителство". В изискванията бе включено освен първоначалната инвестиция (по предварителни разчети между 8 и 10 млн.лева) и концесионно възнаграждение от 500 хиляди евро годишно. Още тогава на комисия на общински съвет заявих, че при тези условия няма частен инвеститор, на който да му излезе сметката. Моето становище беше, че интересът на Общината не е да печели пари от СПА центъра, а да осигури на гражданите и гостите на София услугата ползване на минералната вода за лечебни и рехабилитационни цели. И логичното в една концесия е да се  даде старт с минимална концесионна такса (дори 1 лев) и да се стартира процедура, която да осигури опазването и възстановяването на тази част от Централните минерални бани.

Както се очакваше, на първия търг не се яви никой. Вторият беше със същия резултат. За третия търг срокът на концесията бе увеличен на 25 години, а концесионната такса бе определена на 12 % от приходите, но пак бе поставено изискването за минимална годишна такса от 400 хил. лева. Естествено и този търг се провали.

Сега се лансира тезата, тъй като няма кандидати за концесия за Лечебно-възстановителен център, да се реконструира цялата сграда за музей и то с европейско финансиране.

Това ще бъде груба грешка и ще ликвидира един исторически факт, на който се гради цялата история на София.

При вземането на окончателно решение

за бъдещето на останалата нереконструирана част от Централната минерална баня, според мен следва да се има предвид:

1. Музеят за история на София безспорно се доказа и разви като една важна част от цялостната система на музеите в София. Освен това поради спецификата на сградата той вече поема и други културни събития и изминалото време показа, че има нужда от известно разширение.Това може да се осъществи с добавянето на малкия (женски) басейн с прилежащите му площи, двата вътрешни двора и някои стопански помещения. Това разширение е с над 2500 квадратни метра.

2. Тъй като функцията на северното крило на сградата се предлага да е лечебно-възстановителен комплекс, а не хигиенна баня, не предполага цялостно разделяне на мъжка и женска част, както е била в първоначалния си оригинален вид на хигиенна баня (тогава банята е била симетрично разделена спрямо централния си вход на южна женска и северна мъжка част). Разделянето е само в зоната на съблекалните, а балнеологичната част е обща -един голям "плавателен" басейн(големия мъжки басейн) и един малък "горещ римски басейн", както разбира се и развита балнеоложка част.

На основание на гореизложеното считам, че с преработка на проекта може да се осигури разширение на Музея с около 2500 кв.м, а северното крило да се обособи като балнеологичен комплекс, общо на около 3500 кв.м. Така може да се реши компромисно и придаването към Музея на допълнителна площ и запазването на балнеология в комплекса.

Решението за северното крило на Софийската Централна минерална баня  наистина е спешно и належащо, защото състоянието на тази част от сградата е не предаварийно, а пред самосрутване – всеки може да види пукнатините в сградата, които достигат на места до 10 сантиметра ширина....