Бургас: Българския шампион по енергийна ефективност
Крайморския град се възползва по най-добрия начин от иначе недомислената програма за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради

Жилищния комплекс „Зорница“, разположен между Атанасовското езеро и централния плаж на Бургас, е класически пример за социалистическо градско планиране: високи 19-етажни панелни блокове се извисяват над по-ниските им събратя, строение през 70-те и 80-те години на миналия век.
Но един детайл веднага хваща окото. Вместо традиционните за страната многоцветни „кръпки“, които да опасват фасадите, половината блокове в „Зорница“ са опаковани в еднотипна бяло-зелена изолация, а на всеки от тях е нарисуван образа на делфин. „Всички блокове бяха в кръпки, някой хора имаха пари да санират, други – не, и накрая изглеждаше грозно. Сега фасадите са едноцветни, надявам се да си останат така,“ казва Нели Иванова, която живее в реновирания блок №15 в комплекса.
Сградата на Иванова, както и десетки други блокове в града, са санирани по „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, известна повече като „програмата за саниране“ сред непрофесионалистите в строителния бранш. Въпреки, че програмата предизвика много спорове заради обвинения в клиентелизъм и неефективно изразходване на средствата, безспорно община Бургас положи най-големи усилия нейните жители да се възползват от нея.
„Апартаментът ми е по-топъл през зимата и по-хладен през лятото“, разказва Стоян Фотев, който живее в Блок №17. „Сметката ми за електричество падна от 60 на 50 лева на месец“, добавя той.
Свежа визия
Бургас е безспорен национален шампион по програмата за енергийна ефективност и това не би трябвало да е изненада за никой, който следи работата на администрацията на кмета Димитър Николов, който управлява града вече четвърти мандат.
По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), 205 от общо 2022 реновирани по програмата сгради се намират в Бургас – на практика всеки десети саниран в страната блок. По изчисления на общината, общо около 40,000 души от 200,000 живущи в града обитават една от обновените постройки.
Обявената през 2015 г. програма за енергийна ефективност бе най-мащабния и амбициозен национален проект за подобряване на условията в жилищните сгради в трите десетилетия след промените. С общ бюджет от 2 млрд. лева, целта ѝ бе да обнови застаряващите многоетажни жилищни сгради и да удължи живота им.
Въпреки, че програмата е на практика третия опит от страна на държавата да се обновят панелните блокове, тя е първата, по която се постигнаха реални резултати. Според Драгомир Цанев, ипълнителен директор на центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, причината за това е децентрализирания модел на управление на проекта, който го отличава от предшествениците му.
Подаване на щафетата на местната власт
Проектите за обновяване на жилищните сгради се финансираха първо от Българската банка за развитие (ББР), а след това с европейски средства, но ключовият момент бе, че общините трябваше да промотират програмата в градовете си, да събират документи за кандидатстване за финансиране и да следят изпълнението на проектите. Според Цанев, много по-малки общини не са могли да отделят нужния ресурс да имплементират програмата ефективно, но в случая на Бургас добре развитата администрация на града се е оказала огромен плюс.
Юлия Димитрова, старши експерт по въпросите на енергийната ефективност в Община Бургас, си спомня колко много работа е отнело на местната администрация и дори на общинските съветници да се преборят със скептицизма сред местните. „Общината организира информационни срещи, дни на отворените врати, разпространява брошури, флаери и видеа... информационни материали бяха поставени на автобусните спирки и на таблата в блоковете. Дори пуснахме гореща телефонна линия за въпроси на граждани, и от личен опит мога да кажа, че тя се ползва ежедневно“, разказва тя.
За да бъдат допуснати до кандидатстване за финансиране, собствениците на имоти в блоковете трябва да създат т.нар. асоциации на собствениците и да изразят ясно желание да обновят блоковете си. „Нашите експерти и градски съветници взимаха участие в общите събрания на асоциациите и ги консултираха“, разказва Димитрова. „Беше много трудно, трябва да ви кажа. Хората първоначално се дърпаха. Трябваше да видят как изглеждат първите готови блокове, преди да си променят мнението“, добавя тя.
Не всичко е по мед и масло
Работата по обновяването на блоковете в Бургас получава по-скоро позитивни отзиви („качеството на изолацията е добро, не е перфектно, но е добро“, казва Нели Иванова). Но, както десетки репортажи по национални телевизии и местни медии показваха през годините, това не важи за много от проектите, финансирани по програмата. Сред най-често споменаваните проблеми е този за изпълнението на ремонтите при най-ниските възможни разходи.
„Като питаме строителните фирми, оправданието им е едно и също – ние работим за 45 евро на квадратен метър, докато в Германия същата работа ще струва 600 евро“, казва Цанев. „Там се счупи системата и беше безпредметно да се търси по-добро качество на тези цени. Всяка част от веригата си имаше извинени“, добавя той.
В Бургас са се подсигурили, като към всеки договор за ремонт е подписвана клауза, че при възникнали проблеми в петгодишен срок строителя се наема да ги поправя за своя сметка. Но дори при това условие има пропуски. „Имаме проблеми с климатиците, на съседите отводнителните тръби не бяха направени добре – трябваше да ги оправя сам преди няколко дни“, разказва Стоян Фотев. „Има течове, мазетата се пълнеха с вода, обаждахме се на фирмата да ги оправя. Можете да видите от другата страна на блока как мазилката е започнала да се пука година и нещо след ремонта“, добавя той.
Един от основните проблеми на програмата е, че финансира обновяването на сградите до достигане на ниския клас „С“ енергийна ефективност, който скоро няма да отговарят на минималните изисквания за енергийна ефективност на ЕС. Драгомир Цанев вижда и други системни проблеми с дизайна на програмата.
„Достигането на енергиен клас „С“ бе част от целите за енергийна ефективност на ЕС през 2004 г., докато новите цели са повечето сгради да станат енергийно неутрални,“ казва експертът. Според него предоставянето на безвъзмездно грантово финансиране оставя живущите с впечатлението, че държавата е отговорна за поддръжката на техните домове, както и с убеждението, че по-добра енергийна ефективност е равнозначна на смяна на дограмата „с по-малко лоша“ и саниране на фасадите.
Освен това, хиляди хора, които са сформирали наскоро своите асоциации на собствениците, се надяват на продължение „безплатното“ саниране да продължи и в бъдеще. Но това е малко възможно, имайки предвид промяната в приоритетите за изразходване на европейски средства през периода 2021-2027, която цели за всяко похарчено публично евро да бъдат привлечени 10-15 евро частни инвестиции. „Това, което се случва сега е, че имаме около 5,000 създадени асоциации на собственици, които чакат финансиране, отгоре на първите 2,000 които са подписали договорите си или са приключили с реновацииите“, казва Цанев.
Неговия център „ЕнЕфект“ и Европейския институт за енергийните характеристики на сградите (BPIE) още през 2016 г. са предложили пътна карта за реформиране на програмата за енергийна ефективност, като основното им послание е, че „дълбокото“ саниране е икономически по-изгодно, отколкото извършването в момента компромисно обновяване с нисък клас на енергийна ефективност. Според анализа, по-задълбочен подход е щял да позволи дългосрочното постигане на клас „А“ енергийна ефективност за жилищните сгради, или дори превръщането им в нулево-енергийни сгради. Сред техните предложения са още намаляване на безвъзмездната субсидия до 75% от сумата за изпълнение на проекта (и съфинансиране от собствениците), създаване на подпомагащи финансови инструменти, които да подпомагат тези собственици, които не могат да си позволят да доплатят, както и отваряне на програмата за много по-широк спектър домакинства, а не само за тези, живеещи в многофамилни сгради. Управляващите в София обаче остават глухи за повечето им препоръки.
Какво направи Бургас по-добре?
Въпреки, че националната програма я очаква несигурно бъдеще, някой от успехите ѝ не бива да бъдат пренебрегвани. „В крайна сметка, най-важно е какво казват крайните потребители. Рационалните, техническите и финансовите компоненти на програмата са едно, но е важен и емоционалния елемент на проекта“, казва Цанев и подчертава, че разликата между провалите на предишните опити за саниране и сравнителния успех на настоящата програма идва от регионализацията на управлението ѝ.
Това е и основната причина за добрите резултати в Бургас. „Първо, те взеха инициативата и създадоха административния капацитет, който липсваше почти навсякъде другаде. След това те се възползваха от първоначалните, по-високи суми, които се отпускаха, и ги инвестираме не само в санирането на сградите, но и в структурното им укрепване. Те инсталираха соларни панели на някой сгради, които работят много добре, но не можаха да останат част от по-нататъшните проекти, понеже ги оскъпяваха значително. Беше много умно от страна на общината, че инвестираха във визията на проектите – имат хубави дизайни, клетки за климатиците и цветови кодове за всеки квартал, както и уникални символи, създаващи чувство за принадлежност на живущите“, обяснява той.
За Община Бургас енергийната ефективност е станала приоритет. Уличното осветление в града е напълно сменено с енергоспестяващи LED тела, като един от първите квартали, където това се случва, е „Зорница“. Общината планира да създаде фонд на стойност 200,000 лв., с който асоциациите на собствениците да могат да инсталират соларни панели на блоковете си. Програмта „Моя квартал“ пък ще им позволи да кандидатстват за пакети от мерки за обновяване на междублоковите пространства, включително поставянето на пейки и детски площадки. Междувременно, в града се очаква да потеглят и първите от общо 51 електробуса, които ще заменят част от остаряващия автопарк на градския транспорт.
Примерът на Бургас показва, че дори и когато една национална програма не е перфектна, тя има как да се приложи достатъчно ефективно. „Като погледнеш блока от другата страна се вижда ясно разликата“, казва Надя Иванова, гледайки към кръпките на съседния до №15 блок.
Материалът е изработен с подркепата на инициативата „Трансформиращи се градове“ на Транснационалния институт.
Проектът за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради в Бургас е една от дванадесетте вдъхновяващи истории за трансформации на местно ниво, които бяха подбрани за наградата на публиката „Трансформиращи се градове“ 2020. „Трансформиращи се градове“ е инициатива, която търси и подпомага практики за решаване на глобални проблеми на местно ниво. Можете да гласувате за инициативата, която смятате, че заслужава повече внимание и ресурси за да се разрасне до 16 ноември на: https://transformativecities.org.