Изоставането на българските региони спрямо средното европейско ниво налага да се търсят нови и иновативни решения и подходи за финансиране и изграждане на стратегическата инфраструктура, като двигател за икономическия растеж. За нас е ключово изграждането на новата инфраструктура да бъде свързано с интегрирането на нови, модерни технологии, които позволяват да се повиши пътната безопасност, с интегрирани европейски стандарти, техники и модели. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова в откриващия панел на Дванадесетата годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017", която се провежда в София Ивент Център.

Едно от основните предизвикателства, пред които се изправяме е по-голяма гъвкавост, както по отношение на планиране на дейностите, така и на финансирането на стратегическата инфраструктура. Изключително важно е в този процес да има адекватно отразяване на специфичните местни потребности и да стимулират банасираното териториално развитие, посочи зам.-министър Малина Крумова. Характерът на Кохезионната политика и на финансовите инструменти, които трябва да се използват като инвестиционна политика, трябва да се запазят и в следващия програмен период след 2020 г.

"Средствата, които се предоставят по Оперативна програма "Региони в растеж", се фокусират именно върху изграждането на центрове, двигатели на икономическия растеж на регионално равнище с цел те да бъдат икономически стимул и да събудят развитието на регионите", допълни тя.

Заместник-министърът подчерта, че е необходимо да се отстоява дългосрочният инвестиционен характер на структурните и инвестиционни фондове и през следващия програмен период, тъй като те са основен инструмент за балансирано териториално развитие на всички европейски региони.

МРРБ успешно реализира мащабна програма за модернизиране и изграждане на нова пътна инфраструктура. Малина Крумова коментира приоритетите за страната в транспортната инфраструктура, които включват изграждането на най-сложния участък от Автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, доизграждането на Автомагистрала "Хемус", която е от съществено значение за развитието на Северна България, автомагистрала Русе-Велико Търново, както и работа по направлението Видин-Ботевград. "Длъжници сме на Северна България и самият факт, че Южна България печели толкова много от изграждането на Автомагистрала "Тракия", показва колко важен и приоритетен за нас е проектът Автомагистрала "Хемус", каза тя.

Основен приоритет във ВиК-сектора
е постигане на технико-екологична и финансова устойчивост, и съответствие с цялото европейско законодателство по отношение на този тип екологична инфраструктура. Изправени сме пред основни предизвикателства, свързани с остарялата инфраструктура, недостатъчно добро качество, необходимост от подмяна на технологичните решения в някои райони, за да бъдат те по-ефективни. И тук е ключовата роля на бизнеса и държавата, с участието на академичните институции – да търсим по-ефективни решения и научнообосновани иновативни дългосрочни решения, заяви Крумова.
Тя допълни, че е важно да се постигне такъв тип инфраструктура, която да бъде самоиздържаща се, жизнеспособна, без да натоварва излишно населението, което изисква изграждане на цялостна стратегия за финансиране на ВиК отрасъла, по която се работи с подкрепата на Световната банка. Според анализа на СБ за развитие на ВиК сектора в 10-годишен период са необходими 11,7 млрд лв. Със средства на ВиК операторите, от Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020", Програма за развитие на селските райони, ПУДООС, държавни и общински средства, разполагаем ресурс е не повече от 45-50 %. Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи по създаването на фонд за генериране на качествени ВиК проекти и реализиране на инвестиции в общините от 2000 – 10 000 екв. жители, които не могат да се възползват от европейско финансиране,

Инвестициите във ВиК отрасъла в дългосрочен аспект ще се извършват на база приети регионални прединвестиционни проучвания. МРРБ изпълнява проект с финансиране от Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020" за изготвяне на тези проучвания в 14 консолидирани територии. Краят на 2017 година е срокът за разработване на формуляри за кандидатстване за финансиране от ОПОС, така че през 2018 – 2019 г. да може да започне изпълнението на инфраструктурните проекти в отрасъла. Пилотното регионално прединвестиционно проучване в област Смолян беше направно през предходния програмен период, и ВиК операторът вече кандидатства за финансиране от 70 млн. лв.