Ще минат навярно още доста години, през които археолозите на София ще бъдат мобилизирани на строителни терени. Тогава ще се пристъпи и към археологическите съкровища под пл. "Св. Неделя". Разкриването на този археологически терен не може да стане с досега използваните в археологията методи и техники според арх. Сава Бобчев. Ако се желае да се постигне оптимален резултат, да се създаде в сърцето на столицата истински паметник на нейната история, към това място трябва да се пристъпи след сложна подготовка.

За да се запази структурата на многопластовата археологическа тъкан
ще трябва да се прилага на места втвърдяване на почвата и на останките от старо строителство едновременно с разкриването. Може би ще се наложи да се изостави принципът "отгоре надолу" при разкопаването, да се потърсят други начини на проникване - странично, с дълбоко навлизане в отделни галерии. Работата на този площад ще бъде успешна, когато се създадат условия за изолиране на пространството му от транспорт и движение.
Практиката ни убеди, че времето работи за археологията на София, че софийските специалисти и общественост поемат с все по-голяма грижа и опит нейната кауза.
Така идваме до втория голям императив:

Между археологическото разкриване и консервацията трябва много добър синхрон
Не е допустимо да се оставя за дълго разкрит и неконсервиран паметник. Следователно, където е възможно, да се избегне разкриване, за да се скъси разстоянието от време между двете действия.
В статия във в. "Строител" от 4.02.1976 г. арх. Сава Бобчев пише: "Трябва да разграничим етапите в развитието на Сердика - София и да съпоставим античния римски град на последвалите го византийски, български и турски градове. През тези епохи Сердика, а по-късно София, са бивали на няколко пъти неофициални столици, ако не на цялата българска земя, то поне на по-голяма част от нея. Нейното благоприятно разположение, климат и термални води са създали условия за това нейно издигане и не случайно император Константин Велики е казал: "Сердика е моят Рим." От 110 до 360 г. от н.е. в Сердика са били изградени някои главни обществени сгради, който се отличават със своята масивност, здравина и стил на монументалност, като например голямата обществена сграда точно в центъра на Сердика, наречена "Президиум" или "Преториум", под пл. "Света Неделя", която още през 1890 г. е била забелязана и правилно оценена от В. Друмев, основател на Българското книжовно дружество, днес БАН. След преустройството на "Регия" тази сграда се възприема за резиденция на император Константин Велики през време на неговите престои в Сердика през 317 – 321 г. (това е отразено в плана на Сердика – автор Сава Бобчев от 1958 г.).

Научната дейност на арх. Сава Бобчев относно антична Сердика
не се изчерпва с публикуването на резултатите от археологическите разкопки и архитектурното им осмисляне, но е насочена главно към тяхното систематизиране, анализ и обобщение. Особен интерес представляват трудовете му "Крепостните кули с издаден ръб и значението им за укрепването на античните градове". Петдесет години от живота си арх. Сава Бобчев е посветил на разкриване, изучаване, заснемане и систематизиране на останките от антична Сердика и средновековен Средец - една продължителна творческа дейност, в процеса на която оживяват редица стари улици, сгради, площадни пространства, цялостни ансамбли. Както и публикуваните "Квадратните храмове", "Смесената зидария в римските и ранновизантийските строежи" и обобщителният труд "Петдесетгодишен преглед на откритите останки от Сердика (1920 – 1970)" в ръкопис.
В Енциклопедията на изобразителните изкуства в България пише: "Арх. Бобчев е един от създателите на архитектурно-археологическата наука в България."
Сава Бобчев оставя

Единствения "План на стара Сердика", който се ползва и досега
Към него има приложени седем албума, наречени от него "Скицници", в които са детайлите от заснеманията при разкопките на отделните обекти в продължение на 50 години.
Оставя още и "Списък на останките от сгради на стара София на терена на сегашния град", разкрити в миналото или ще се разкрият при строежа на подземната железница в София – общо 83 на брой. Както и "Сведение относно останките от сгради от стара София", разкрити в миналото или които могат да бъдат разкрити при бъдещи строителни работи.
Заедно със скулптура Франц Вут създава гипсови макети на археологически паметници, между които е "Сердика – макет на античния град" в М 1:500 – възложен от АИМ, местонахождението на макета днес не е известно (нито на служителите в АИМ, нито на тези в ОП "Стара София").
В интервю за в. "Поглед" през 1982 г. Сава Бобчев казва: "Между всички други останки от Сердика онези, които се откриха в центъра на София (днешен пл. "Ленин"), се отличават по своята грандиозност и значение. Тях аз считам за най-важни като архитектурни и исторически паметници не само от античното време на Сердика, макар и навсякъде досега, когато е ставало дума за тези грандиозни, насилно обезличени останки от Сердика, да сме се изказвали резерва, че това са останки от Двореца на имп. Константин Велики през време на пребиваването му в Сердика (317 – 323). Днес ние можем да потвърдим с голяма увереност, че действително тези останки са от двореца на този голям римски император. Доколкото ни е известно, досега никой от изследователите на Сердика не е изказвал такова твърдение, вероятно от страх да не бъде обвинен в "прибързаност" или "научна недоказаност" (при това останките и досега не са доразкрити напълно).
И днес, през 2015 г., това заключение, за съжаление, продължава да е вярно. Големият напредък е признаването, че под пл. "Св. Неделя" предстои да правят разкопки, за да се разкрие "Дворецът на император Константин Велики" като част от антична Сердика.