Проектът подчертава идентичността на мястото пред Дома на културата, като материализира сюрреалистичната му същност. Мястото се трансформира в разпознаваемо градско пространство между илюзия и реалност. Идеята на авторите е, че "тук обикновеното става необикновено, домашното – обществено, ежедневното – празнично, и обратно".
Така в публичното пространство наред с типично градските елементи – спирка, будка, колона за афиши – се появяват домашни мебели и висящи театрални полилеи. Площадът се пресича от улица, пред масата и под полилея преминават коли. Всеки предложен елемент е подчинен на идеята за попадане в абсурдна ситуация от друга реалност. Площадът е асфалтиран, а улицата павирана. Настилката създава единна и високо адаптируема площадна повърхност с възможности за организиране на разнообразни дейности и събития. Тя отразява мрежата от осветителни тела, като интерпретира различните степени на осветеност. Съществуващата улица се стеснява и повдига до нивото на площада, а паважната й настилка се запазва.
Изненадващо меката мебел е твърда, а всички елементи са като излети от един материал в необичаен и илюзорен цвят.
Предложеният от авторския колектив подход насърчава обществената ангажираност в изграждането и гъвкавото използване на градската среда. Например пространството да се персонализира с лични мебели "от тава", обработени и предоставени за обществено ползване.