Кои според вас са най-важните условия културното наследство да се превърне в добра среда за инвестиции? 
- Eдинственият начин в тази посока е осъзнаването, че запазването на сграда - културна ценност, и адаптирането й чрез нови функции би направило сградата много по-атрактивна в сравнение с новопостроена такава и би допринесло за по-бързата финансова възвращаемост на инвестициите. Като пример в тази посока мога да дам комплекс "Захарна фабрика" в София - културна ценност от национално значение, който е оставен да се саморазруши от собственика с намерението да се построи нов мегаобект на нейно място. Ако собственикът осъзнае, че адаптацията на сградите чрез запазване на автентичната носеща конструкция и външен облик на сградите, но с изцяло нови функции и съдържание, би превърнало комплекса в много по-атрактивно място за посетители в сравнение с моловете в София и би осигурило постоянна и стабилна клиентела от местни жители и туристи, със сигурност би променил отношението си към рушащия се комплекс. Подобни успешни примери на адаптация на промишлено културно наследство има навсякъде в Европа - пристанищните складове в Солун, адаптирани като ресторанти, кафета и изложби, бивши жп складове в Александропулис се превръщат в театри, кина, галерии и др. Предимствата на подобна адаптация са запазване на културната идентичност на мястото и усещането за непреходност и духовна пълноценност през дистанцията на времето, които карат хората да се връщат и предпочитат подобни сгради така, както ценят антични реликви и старинни предмети. Една обновена историческа сграда ни въздейства като съвременна театрална интерпретация на класическа пиеса, разкриваща универсални човешки стойности, прозиращи през канавата на съвремието.
 
Смятате ли, че е необходим по-ефективен диалог между различните участници в опазването на наследството?
- Смятам, че е необходимо по-широко отразяване в медиите на успешните примери у нас в тази област. Един подобен пример е  реставрирането и адаптацията на сграда - културна ценност, проектирана от арх. Карл Хайнрих през 1910 г., на ул. "Мальовица" №6 в София - сега сграда на фондация "Америка за България". След многогодишна сага проектът на арх. Руси Делев бе одобрен от НИНКН и бе реализиран успешно и отличен от КАБ през 2013 г.Освен тромавостта на процедурата за одобрение през НИНКН като една от причините за отбягване на сгради - културни ценности, от страна на инвеститорите други проблеми се съдържат и в Закона за културното наследство, чиито постановки не стимулират инвеститорите към опазване на културните ценности.
Едно регулярно телевизионно предаване на тема"Успешни примери за опазване на културно наследство у нас и по света" би въздействало за промяна на нагласите по отношение на сградите - културни ценности, които в момента се възприемат като препятствие и трудност за инвеститора поради тромавите процедури на одобрение от НИНКН, а не като потенциал за използване. Не случайно работата на НИНКН в последно време изобилства от молби за отнемане на статут на сгради - културни ценности, за да се развържат ръцете на предприемачите. Според мен ключова роля за промяна в отношението към сградите - културни ценности, имат медиите.
 
Експертните съображения по начините на опазване и управление на културното наследство днес често остават нечути, неразбрани или игнорирани. За или против сте нарастващата практика да се създават хипотетични реконструкции на български културни ценности, които са достигнали до нас в руинен вид?
- Един от изводите в моята докторска дисертация се отнасяше до диаметралната противоположност във възгледите на експерти и жители по отношение на традиционната къща - културна ценност. От една страна, експертите я разглеждат като застинала картина на времето, която трябва да се съхранява непроменена, от друга страна, жителите не искат да живеят в музей, а искат да ползват удобствата на съвремието, непрекъснато променяйки я.
Подобно противоречие съществува и при археологическите останки, които в много случаи остават неразбираеми за неподготвения посетител. Моето мнение е, че трябва да се използват съвременните дигитални технологии за реконструкция на археологически ценности - днес с един таблет или смартфон можеш да симулираш пълна реконструкция на историческите пространства. Японски учени даже вплетоха хора в автентични костюми и сцени от фестивали в симулираните пространства, за да обживеят стерилния дух на археологическата реконструкция. Съвременните 3D скенери позволяват перфектно заснемане на археологията в изключителен детайл и точност. Въпреки това смятам, че всяка хипотетична реконструкция трябва да бъде и творба на изкуството - да носи субективния почерк на автора при интерпретацията и дистанция спрямо автентичната субстанция.
 
Имате опит в журирането и в участието с ваши студенти на множество международни конкурси за социализация и адаптация на съвременни културни функции в исторически сгради и пространства. Какви световни иновативни практики могат да намерят приложение за спасяване на културните ценности и у нас? 
- В момента работим заедно с британски експерти в опазването на културното наследство и неправителствена организация за спасяването на старинна мелница в с. Кърпачево и превръщането й в "културна мелница" за местни обичаи и традиции за региона Деветашко плато. Британските колеги спечелиха проект за реставриране на сградата, в който се включват студенти и експерти от Великобритания и България. В техни подобни проекти във Великобритания се включват безработни, социално слаби и наркозависими и по този начин опазването на културното наследство се комбинира със социална рехабилитация.
Друга сфера, която има нужда от внимание, е създаването на временни покрития над археологически разкопки - има проектиза използване на леки надуваеми покрития, но реалността е, че голяма част от новоразкритата археолигия е оставена да се саморазрушава без грижа за съхранението й. България притежава изключително богато културно наследство и трябва да намери правилния начин за използване на този свой стратегически потенциал.
 
Приоритетно направление ли е дигитализацията на КИН, цифровото представяне и съхранение на паметници на културата в условия на риск?
- Дигитализацията на КИН трябва да е приоритетно направление на държавно ниво. В с. Кърпачево, където отидохме да работим по мелницата, от 4 регистрирани сгради - културни ценности, само една беше останала, другите се бяха саморазрушили. Особено що се касае до сградите - културни ценности, с дървени конструкции, ако не се вземат спешни мерки за включване в дигитален архив, скоро няма да има какво да дигитализираме. Надявам се, че Министерството на културата ще вземе конкретни решения за създаване на дигитален архив на културното наследство в България. Дори и при малък институционален бюджет, ако се планира постепенно заснемане по региони, в рамките на десет години би могла да се дигитализира голяма част от наследството в риск.
От страна на Архитектурния факултет на УАСГ съвместно с колеги от Гърция и Италия кандидатстваме за европейско финансиране с проект за използване на 3D сканиране за визуализация на археологически и исторически места във връзка с изготвяне на дигитални турове за тяхното промотиране.
В катедра "История и теория на архитектурата" години наред преддипломантите разработват териториално-устройствени концепции, свързани с културно наследство, като всяка година избираме определен регион и студентите в 5-и курс изследват в групи всички аспекти на културно-историческия и природния потенциал, завършващи със създаване на културни маршрути. През следващия семестър избират тема от региона и разработват задача за проектиране на нова сграда в културно-исторически контекст, базирайки се на проучванията за региона. В много случаи студентите сами заснемат избраната от тях сграда и работят в координация с конкретната община. Би било чудесно подобни партньорства да се разширят така, че идеите на студентите да могат да стигнат до практическа реализация.