Дългосрочните инвестиции разчитат на устойчивост
Тя се проявява в административното обслужване, нормативната уредба и социалните отношения
Каква бизнес среда би привлякла български и чуждестранни инвеститори? Моля ви за акцент върху регулаторните режими - екологични изисквания, комплексни разрешителни, строителни книжа...
За успешната реализация на една дългосрочна инвестиция, каквито са инвестициите в индустрията, е от голямо значение да има устойчивост на административното обслужване, устойчивост на нормативната уредба, устойчивост на социалните отношения.
Мисля, че големите инвеститори в индустрията имат нужда от ясни и прости правила, които е по-лесно да бъдат спазени, отколкото заобиколени.
Относно регулаторните режими, свързани с опазване на околната среда, устройството на територията, недвижимите културни ценности и не на последно място здравето и живота на хората, към тях трябва да се отнасяме като към ценен пътеводител, който ни помага да достигнем лесно и безопасно до нашата цел, а не като към досадна пречка пред нашата инициатива.
Но за да се създаде това уважение към закона и към институциите, които го прилагат, е необходимо да се положат много усилия от самите институции, правилата да се разпишат пределно ясно, така че и действията на администрацията да са пределно прозрачни и предвидими:
- да няма възможност започнати административни процедури никога да не бъдат приключени, като по този начин се отнема правото на защита на инвеститора
- да се предостави от съответното компетентно ведомство пълна и точна, публично достъпна информация за всеки регулаторен режим и необходимите стъпки, които трябва да направи инвеститорът, за да спази съответните изисквания.
- на интернет страниците на компетентните ведомства трябва да са достъпни условията, изискванията и ограниченията към застрояването на всеки имот.
Това може да са първите, най-лесни стъпки, но с голям ефект за създаването на комфорт за инвеститорите в България и зараждане на доверие между инвеститорите и администрацията.
За да получи право инвеститорът за разширение и модернизация на производството сиq е необходимо да бъдат проведени множество процедури по различни закони. Възможно ли е те да бъдат намалениq или тяхното провеждане да бъде облекчено?
Разширението и модернизацията на производството се извършва въз основа на издадени строителни книжа – одобрени проекти и издадено разрешение за строеж по общия ред на ЗУТ от главния архитект на съответната община. Инвеститорите трябва да знаят, че разширението и модернизацията са строеж от същата категория, от която е съществуващият обект. Промишлените обекти в областта на индустриалната химия, металургията, добивът на полезни изкопаеми са строежи първа категория. За тези строежи е задължително издаване на решение по оценка на въздействието върху околната среда или провеждане на процедура по издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда. Тези процедури преминават през няколко етапа на уведомяване, обществено обсъждане, съобщаване, обжалване и накрая влизане в сила. Не е невъзможно след сериозен анализ на процедурите и законоустановените срокове за провеждането им, направен от компетентните ведомства, да се предложат изменения на нормативната уредба, с които да се намалят сроковете. Трябва да се има предвид, че колкото и да се съкратят законоустановените срокове за издаване на административния акт, ако той бъде обжалван, в общия случай е задължително да се изчака приключване на съдебното производство с окончателно решение за потвърждаване на акта преди реализиране на инвестицията.
За строежите от първа и втора категория е задължително извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти от лицензиран консултант, както и съгласуване от органите по пожарна безопасност. В зависимост от конкретния случай може да се изисква провеждане на процедура по промяна предназначение на земеделска земя или изключване на земи от горски фонд, може да е необходимо съгласуване от Министерството на културата или разрешение за ползване на воден обект, или разрешение за специално ползване на път от републиканската пътна мрежа, ако попада в сервитута му. Това са част от възможните проблеми и необходими процедури в зависимост от конкретния случай, и то при условие че няма проблеми със собствеността на евентуално засегнати чужди имоти.
Всеки конкретен случай е специфичен и може да изисква различен период от време за съгласуване, разрешаване и реализация, поради което не е конструктивен и ефективен подход механично да се пресмята броят на документите и броят на дните за издаването им.
Относно намаляване на сроковете за извършване на административни услуги и за издаване на административни актове напълно е възможно те да бъдат съкратени.
Това може да стане по два начина, които е най-добре да бъдат приложени едновременно:
- чрез изменение на нормативната уредба, като се намалят законоустановените срокове за издаване, съобщаване и влизане в сила на административните актове
- чрез подобряване работата на администрацията, прецизиране и уеднаквяване на процедурите на различните регионални структури, повишаване на изискванията към нивото на компетентност, лоялност и почтеност на държавните и общински служители, чрез въвеждане на механизми за поощряване на добросъвестното изпълнение на задълженията и налагане на санкции при допускане на просрочия.
Известно е, че част от съвременните индустриални обекти в областта на металургията, производството на цимент, химическите производства и др. наследиха стари екологични проблеми, създадени още когато държавата е била стопанин на тези обекти. В процеса на експлоатация, разширяване и модернизация на производствата се налага да бъдат решавани и тези проблеми, включително и чрез преработка на производствени отпадъци за получаване на суровини. Възможно ли е според вас да се намери формула, по която в подобни случаи на възложителите да бъде предоставяно административно обслужване по облекчен ред?
Тъй като за всяко ново инвестиционно намерение задължително се актуализират комплексното разрешително, разрешителното за управление на отпадъци, решението по ОВОС и други документи, свързани с екологичните норми, както и се издават строителни книжа по общия ред на ЗУТ, е необходимо инвестиционният проект изцяло да е съобразен със сега действащата нормативна уредба. Това създава задължения за собствениците да предприемат действия по третиране на опасни и неопасни отпадъци, формирани в минали периоди, както и да рекултивират замърсени в резултат от дългогодишната експлоатация терени.
Устойчивото развитие изисква максимално използване на ресурсите. Това изправя инвеститорите пред необходимостта да преработват производствени отпадъци за получаване на суровини, с което постигат двоен ефект – разширяват производството си и допринасят за опазване на околната среда.
Напълно е възможно в тези случаи при провеждане на процедурите по съгласуване и разрешаване на инвестиционното намерение да се търси по-специален, облекчен ред за административно обслужване, така че администрацията да съдейства на инвеститорите за предприемане на действия, които са с благоприятен ефект върху околната среда. Евентуалните облекчения трябва да бъдат търсени по отношение на бързината и прецизността на административното обслужване, както и намаляване или освобождаване от такси за административните услуги, но не бива да бъдат в посока занижаване на контрола.
Като че ли системен проблем за инвеститорите е липсата или лошото състояние на общите мрежи на техническата инфраструктура - улици, водоснабдителни и канализационни мрежи, електроснабдителни и газопроводни мрежи. Възможно ли е държавата и общините да съдействат за по-лесно разрешаване на тези проблеми?
Част от общите мрежи на техническата инфраструктура са публична общинска собственост - улици, водопроводни и канализационни мрежи. Общината има задължение да осигури присъединяване на всеки урегулиран поземлен имот към тези мрежи. Въпрос на подреждане на приоритетите на съответната община е дали ще предвиди бюджет и ще включи в инвестиционната си програма изграждането на техническа инфраструктура, с което ще стимулира инвестициите в промишлени производства.
Не така стои въпросът с присъединяването към електроразпределителните и газоразпределителните мрежи, които са частна собственост на търговски дружества. Взаимоотношенията на инвеститорите с тези дружества са изцяло частноправни и ролята на държавата е само в границите на контрола за спазване на изискванията за осигуряване на публичната услуга от страна на съответния доставчик.
Не така стои и въпросът за присъединяване на имота, ако той е извън урбанизирана територия. В тези случаи инвеститорът трябва да е подготвен, че изграждането на проводите и съоръженията, необходими за присъединяване на имота, са за собствени стопански нужди, не са част от общите мрежи на техническата инфраструктура и тяхното изграждане трябва да бъде съобразено като част от инвестицията.
При разрешаване застрояването на индустриални обекти в индустриални зони или в неурегулирани поземлени имоти в извънурбанизирана територия си взаимодействат различни държавни и общински органи. Защо съгласуването на едно инвестиционно намерение е толкова трудно и бавно, с което се пораждат и съмнения за корупция? Има ли възможност за постигане на по-добра координация между ведомствата и повече прозрачност в техните действия?
При реализацията на едно инвестиционно намерение трябва да се спази цялото действащо законодателство. Обикновено относимите закони са няколко заедно със съответните наредби към тях. Бегла представа за съвкупността на относимите нормативни актове дава разпоредбата на чл.169 от Закона за устройство на територията, с която са определени съществените изисквания към строежите - пожарна безопасност, опазване на околната среда, опазване на недвижимите културни ценности, опазване на здравето и живота на гражданите и др. За осигуряване на стабилност на инвестиционния процес в ЗУТ е предвидено основните изисквания, на които трябва да отговаря строежът, да бъдат проверени и потвърдени още на етап изработване на подробен устройствен план. Именно в процедурата по одобряване на ПУП се съобразяват становищата на специализираните контролни органи и се определят условията и параметрите на застрояване. И тук е много важна ролята на общината и в частност на кмета. На него законът е вменил правото и задължението да назначи общински експертен съвет, в който със свои експерти да бъдат представени всички специализирани контролни органи. Със заявените положителни становища те ще гарантират още в най-ранен етап възможността за успешна реализация на инвестицията.
За предоставяне навреме на необходимата за инвеститорите информация, даваща възможност за най-точно планиране на инвестиционния процес, е много важно общинската администрация да разполага с изчерпателни данни за границите на наличните на територията на общината зони за опазване на природни, културни, археологически и др. обекти, санитарно-охранителни зони на водоснабдителни обекти и минерални извори, санитарно-охранителни зони на съществуващи производства, сервитути на съществуващи мрежи на инженерната инфраструктура, както и ограниченията за застрояване, които тези зони налагат.
За да бъде възможно това, е необходимо общинската администрация и регионалните структури на специализираните контролни органи да създадат много добро взаимодействие и строг ред за обмен и предоставяне на информация. Разбира се, за да може да бъде предоставена една информация, тя трябва коректно да е попълнена и систематизирана. За съжаление могат да бъдат посочени примери за липса на данни в общините за граници на защитени природни обекти, граници на недвижими културни ценности и археологически обекти, санитарно-охранителни зони на действащи производства, което води до подвеждане на инвеститорите относно възможните параметри на застрояване и съответно относно рисковете за тяхната инвестиция.
Напълно е осъществимо ведомствата да предоставят за публично ползване цялата информация за границите на съответните охранителни зони и ограниченията в тях, както и да постигнат много по-добра комуникация помежду си в интерес на гражданите, инвеститорите и като краен резултат - в интерес на развитието ни.
Предоставянето на интернет страницата на съответното ведомство на цялата необходима информация относно предвижданията и ограниченията за застрояване и редът за извършване на съответните процедури ще направи работата на администрацията прозрачна, ще улесни инвеститорите и ще намали значително риска от корупция.
Процедирането на подробните устройствени планове се превръща в Голгота - какви прости механизми са нужни, за да се улесни този процес? Може би част от трудностите при одобряване на подробните устройствени планове са бавните процедури за промяна на предназначението на земеделски и горски имоти за застрояване?
Земеделските земи и горите са национално богатство и са обект на защита, поради което са предвидени и строги правила за разрешаване използването им за застрояване. Промяната на предназначение на земеделски земи за застрояване, изключване на терени от горския фонд с цел тяхното застрояване и определяне на трасета за линейни обекти на техническата инфраструктура се извършва въз основа на изработен проект за подробен устройствен план с изяснени обстоятелства относно собствеността на засегнатите земеделски или горски имоти, категорията на земеделската земя и др., както и въз основа на предварително съгласуване със специализираните контролни органи. Поради това определящ фактор за бързото им провеждане се явява доброто взаимодействие между институциите, наличието на точни кадастрални данни за имотите, наличието на точни данни за собствеността, както и наличието на експертиза в администрациите, от които зависи приключването на процедурите.
Интервюто взе
Милена ВАСИЛЕВА
| Инж. Милка Гечева е с диплома за строителен инженер, технолог по пречистване на води от Висшия институт за архитектура и строителство. Има десет години опит като проектант и четиринадесет години опит в държавния контрол по строителството. За четиринадесет години работа в Дирекция за национален строителен контрол, заема последователно длъжността инспектор, главен инспектор, началник на отдел "Строитен контрол", директор на дирекция "Строителство", заместник-началник на ДНСК. От 2010г. до 2013г. е началник на ДНСК. Като част от работни групи е съавтор на предходни изменения и допълнения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове. В момента упражнява дейност по управление на проекти и като консултант по ЗУТ. |