Южните и източните райони на София с най-голям капацитет за жилищно застрояване
На Residential Forum 2019 за първи път беше представен анализът на жилищния капацитет на Столична община
Арх. Любо Георгиев, ръководител на "Визия за София":
Колко жители може да поеме София като цяло и в отделните си части, какво предвижда ОУП? Отговорът е: при 1.4 млн. в момента още 1 млн. души, но при определени условия. В кои райони? Най-голям е капацитетът на южните и източните зони на столицата. Как са получени тези отговори и какви са основните фактори? Отговор дава анализът на жилищния капацитет, който вече е достъпен на интернет страницата на Визия за София. Той беше представен за първи път по време на Residential Forum 2019 от арх. Любо Георгиев, ръководител на "Визия за София" и директор на "Софпроект ОГП".
Гъстота на жители в София по квартали към настоящия момент
Работим с цялата налична информация, с данни от кадастралната карта и от настоящия ОУП, с предвиждания от Националния статистически институт. В момента на базата на жилищната площ предвижданията ни са, че в София живеят 1.4 млн. души, разпеделени с различна гъстота. Изследваме количеството жилищни сгради и прилагаме различни коефициенти. Например в "Хладилника" данните демонстрират жилища от 30-40 кв. м полезна жилищна площ на жител. Бистрица, Нови Искър и Герман имат най-голям капацитет за натоварване откъм нови обитатели.
Незастроени имоти в Столичната община
Правим анализ и на възможностите за застрояване съобразно ОУП в момента, но основният въпрос е дали е осигурена необходимата инфраструктура градът да поеме новите жители. Общо в София в момента обитават 1.4 млн. души, но предвид настоящото състояние могат да бъдат поети още 1 млн. души. На територията на компактния град могат да живеят нови 630 хил. души. Южните и източните части обаче планово предлагат най-големи възможности за запълване с нови жители. Най-голям е поемният капацитет за ново застрояване в Кремиковци и Волуяк.
Гъстота на поемния капацитет за нови жители по квартали
Основното послание и резултат от анализа е необходимостта от преосмисляне на начина за изработване на планове и предвиждането на определени параметри на застрояване и дали могат да бъдат обезпечени с инфраструктура, завърши арх. Любо Георгиев.