ДЗЗД „АПП ЛОТ 3.2.1“ ще строи 13,2 км от АМ "Струма" през Кресненското дефиле
Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски подписа решението за класиране на участниците в обществената поръчка за избор на изпълнител за проектиране и строителство на 13.2 км участък от АМ „Струма“ между Кресна и Крупник - лот 3.2.1. На първо място е дружеството „АПП ЛОТ 3.2.1“, в което участват: "ГРОМА ХОЛД“ ЕООД, „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД, „ПЪТПРОЕКТ“ ЕООД и „ВАХОСТАВ-СК“ а.с. с 93,1 т. и предложена цена 599 999 903.90 лв. с ДДС.
На второ място остана Обединение „ГЕОПЪТ СТРУМА 3.2.1“, в което са: „Геострой“ АД, „Пътстрой-92“ АД, „Биас-М“ ЕООД и „Илия Бурда“ ЕООД, въпреки по-ниската предложена цена –504 037 616.93 лв. с ДДС.
В лот 3.2.1 е участъкът от км 375-ти до 389-ти км и прилежащите пътни връзки. Това е платното в посока Кулата - София, което ще преминава източно от Кресненското дефиле по ново трасе. В него ще бъдат построени 3 тунела - „Симитли“ /211 м/, „Ракитна“ /1 135 м/ и „Стара Кресна“ /1 052 м/. Съоръженията ще бъдат със системи за пожароизвестяване, вентилация, електроснабдяване, осветление, управление на движението и т. н. Ще бъдат изградени 10 виадукта с обща дължина 3,5 км, както и 3 надлеза и подлеза. Достъпът до трасето ще бъде осигурено чрез 3 пътни възела:
Пътен възел „Полето“ при 379-ти км, който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Брежани и Полето, както и включване в автомагистралата в посока София.
Пътен възел „Мечкул“ при 384-ти км, който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Мечкул и Брежани, както и включване в автомагистралата в посока София.
Пътен възел „Стара Кресна“ при км 387-ми км, който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Стара Кресна, Ощава, както и включване в автомагистралата в посока София.
Срокът за изпълнение на обществената поръчка е 1556 дни и включва времето за проектиране и строителство.
Проектът за изграждане на участъка от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле се планира да се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“.