Седем скоростни пътя ще улеснят достъпа до България и придвижването вътре в нея.
Това е смисълът на предложението, което министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев оповести за първи път по време на конференцията BalREc "Общи усилия за устойчиво развитие".

Той бе сред участниците в панела "Икономическа перспектива за 2011 г., развитие на регионите в България, преки чуждестранни инвестиции и инвестиционен климат".

Определихме приоритетите – 7 магистрали, 7 експресни пътища, един тунел под стара пранина, два моста над Дунав, на обща стойност 5 милиарда евро.
Това ще отпуши инфраструктурата на България, коментира министър Плевнелиев. 

Първият от скоростните пътища е Видин - Мездра - Ботевград. Част от проекта е включен в Оперативна програма "Транспорт" за този програмен период.
Трасето е по коридор №4 Видин - Кулата и ще осигури бързо преминаване в посока север-юг след пускането в експлоатация на Дунав мост 2.

Вторият скоростен път е Кюстендил - София. Той е по коридор №8 и е пряката ни връзка с Македония.
За този програмен период е предложен за проектиране участъкът София - Гюешево с тенденция да бъде осъществен през следващия.

Кюстендил - Дупница - далечен обход на София.
Проектът включва предложената за осъществяване магистрала "Рила". Като магистрала обходът няма икономически смисъл, уточни министър Плевнелиев пред журналисти, но като четирилентов ще осигури бърза връзка на потока от Гърция към магистрала "Тракия".
Скоростният път "Рила" е включен в инициативата "За развитие на Южните Балкани".

Цялото трасе от Дунав мост при Русе - Габрово - тунела под Шипка - Казанлък, до прохода Маказа е разделено на два проекта за четирилентови пътища, които следват очертанията на коридор №9 или път I-5.

Варна - Констанца ще завърши магистралния пръстен и ще го продължи като скоростен път за връзка с Румъния.

Русе - Шумен кандидатства и за трансевропейската транспортна мрежа, в която фигурира едноименното железопътно трасе.

Седмият проект - от Пловдив до Асеновград - е с дължина само около 20 километра, но според министър Плевнелиев е много важен за региона, защото обслужва около 800 000 души.

Трябва да се прави адекватна инфраструктура, която да е устойчива, а не инфраструктура на парче, каза още строителният министър.

Бюджетите спрямо 2007 и 2008 година, които са били 250 милиона лева, сега са значително намалени, припомни той.

До края на 2012 година Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира да усвои 1 милиард лева по европейските програми. През 2011 година ще разплатим 60% от ресурса, а той ще е концентриран върху проекти, които имат смисъл, посочи Плевнелиев.

Инфраструктурата е базова за развитието на каквито и да било инвестиции, каза от своя страна заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов в отговор на въпрос какви са коментарите от чуждите инвеститори за инвестиция в инфраструктура.
Той посочи, че рисковият капитал в цял свят значително е намалял.
Инвестициите в индустрията са на едно относително постоянно равнище, докато има близо 10% спад на инвестициите в строителството, отбеляза Ангелов.

Държавата трябва да е в директен контакт с инвеститорите, каза още икономическият заместник-министър. В целия смят има борба за привличане на инвестиции, ние сме в конкурентни позиции и трябва да бъдем агресивни, коментира той.

По думите на Ангелов най-големият инвеститор в световен мащаб е Китай и в тази връзка той спомена частта от проекта за индустриална зона в Божурище, която е отделена за строителство на китайски завод. Преговорите са напреднали и се чака отговор от китайците дали ще се поззиционират, съобщи още Ангелов. 

България има благоприятна финансова рамка, каза заместник-министърът на икономиката, като даде за пример още решението на технологичната компания Hewlett-Packard да разшири центъра си за отдалечени услуги в България с разкриването на 2000 работни места.

България се позиционира на картата на аутсорсинг и офшоринг индустрията, каза Атанас Гаров, изпълнителен директор на българския клон на Colliers International.
Той припомни изводите от конференцията "България на световната карта за аутсорсинг и офшоринг", която се проведе вчера, че България има шанс за заеме място в тази индустрия, но не като евтина локация, а като място с наличие на висококвалифицирани кадри и като място за производство на иновативни продукти.

Нашите банки са от този тип, които следват успеха, а не го създават, каза от своя страна Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк.
Най-важна е локацията на капитала, тъй като днес капиталът е малко и е от съществено важно решение къде ще го сложим, за да работи най-ефективно, коментира той.
Търсенето на българския бизнес ще движи пазара, каза още Хампарцумян.