Миналата седмица стана ясно, че за първи път българска книга попада в късата селекция (от 6 заглавия) за международното издание на наградата Букър. Това е романът "Времеубежище" на Георги Господинов. Пожелаваме на книгата и на автора да се преборят и за наградата на 23 май в Лондон, макар че и настоящият успех е изключителен за България.

Използваме тази радостна новина и за да насочим вниманието към предстоящото откриване на дълго чакания български павилион на Венецианското архитектурно биенале. Тема на 18-то биенале е „Лаборатория на бъдещето“, а още с първото си отделяне от визуалните изкуства през 1980 Архитектурното биенале се превръща в лаборатория за най-актуалните за времето си архитектурни търсения.

Повече за Венецианското архитектурно биенале 2023 и представянето на България 

арх. Пламен Братков, AEDES studio

Проектът, който предложихме за второто участие на България, е един от петте финалисти в организирания от Министерство на културата конкурс. Идеята на нашия проект беше

да се отдалечим от конкретната тясно архитектурна проблематика и да погледнем на архитектурата през призмата на други изкуства през леко разфокусиран поглед,

който улавя същественото – връзките между минало и бъдеще, без да се губи в детайлите на настоящето. Избрахме известния разказ на Георги Господинов „Сляпата Вайша“, в който героинята е орисана да вижда с едното око в бъдещето, а с другото в миналото, като настоящето остава невидимо за нея. Разгледахме тази история като алегория на архитектурата, която по същия начин е разтеглена между миналото, от което черпи своя език, и бъдещето, в което се обективира. Строго погледнато, архитектурата на настоящето е заключена във все още неосъществените проекти.

Наред с другите намеси, произтичащи от характера на пространството на павилиона, самият разказ се разтегля в една линия на нивото на очите и преминава като нишка от външния вход до огледало в дъното на залата. Архитектура и литература работят заедно за една цялостна концепция за национален павилион на малка страна, чиято архитектура не е най-познатото ѝ пред света лице. За разлика от българската литература, която през миналата седмица стана още по-позната за света.

(Проектът "Времево разфокусиране" на екип в състав: Пламен Братков, Росица Браткова, Георги Господинов, Анна Ненчева, Цветомир Джерманов, Йоана Пенелова-Петрова, Велислава Петрова, Марияна Паскалева, беше сред петте селектирани от българското жури в конкурса за избор на кураторски проект за павилион на България на Венецианското архитектурно биенале, процедурата беше проведена в началото на годината. ЛИНК към проекта)

Добрата архитектурна новина е, че след 15-годишно отсъствие, България отново ще бъде представена във Венеция.

Проектът победител разглежда общо темата за образованието, и по-конкретно за изоставените училищни сгради в българските села.

До този момент тя като че ли не е получила подобаващото ѝ архитектурно внимание и изглежда благодатна за сериозен размисъл. Аспектите на проблема са много, сред тях са демографски, социални, инфраструктурни, качество и актуалност на образованието и т.н. Архитектурата има ограничени сили и както Модернизмът доказа, не може да реши всички проблеми на обществото. Тя може обаче да подобри съществено средата, която в контекста на образованието децата ни ежедневно обитават. Изоставените селски училища са само едната страна на монетата. Всички знаем, че децата от няколко села се събират в едно от училищата и така сградите в останалите села стават ненужни за образование. Този въпрос би могъл поне частично – за най-ценните от тези сгради – да намери своето архитектурно решение. Безброй са примерите за намиране на нови функции за стари сгради, били те и училища.

("Образованието е придвижването от тъмнина към светлина" е темата на първопремирания проект в националния конкурс за кураторски проект за национален павилион на България на екип с ръководител арх. Борис Емилов Тикварски и Alexander Dumarey, Костадин Кокаланов, Мария Гяурова, Божидара Вълкова - Горанова. ЛИНК към проекта)

Другата страна на въпросът е в тясната връзка между архитектурата и образованието,

но тя се разгръща в градовете, където училищата не просто са пълни, а много от сградите им са напълно недостатъчни както за едносменен (целодневен) режим, така и за допълнителни занимания, свързани с хобита и неформално образование. Големият архитектурен проблем на българското образование е, че сградите му са безнадеждно остарели морално, че суровата им физическа среда не предлага никакъв комфорт на обитаване. Едва ли ще е пресилено да кажем, че коридорната система, общите тоалетни за всички възрасти, липсата на детски мащаб, на връзка с природата, на звукопоглъщащи материали и неформални места за общуване са немалка част от проблема с агресията в училище. Децата ни обитават сгради от началото и средата на миналия век и доколкото пространствата имат потенциала да развиват детската интелигентност, този шанс е пропуснат за нашите деца.

Искрено се надяваме българският павилион да се докосне поне до част от тези теми и си пожелаваме те да бъдат подети от архитектурната ни общност за да обновим училищните сгради не само фасадно, но и морално. Въпреки това остава едно леко притеснение дали все пак няма да се изкушим да влезем в модуса на „говорене пред чужденците“ – мазохистичното оплакване колко е зле всичко тук и колко им е лесно на всички други.

Затова очакваме с тревога и надежда откриването на Българския павилион във Венеция на 18 май. Тревога, защото нивото на архитектурата ни – нека си го кажем – е много далеч от това на литературата. И надежда, че все пак би могло да го доближи.

*Позицията е публикувана от арх. Пламен Братков на фейсбук страницата на архитектурно студио Aedes, заглавията и коментарът са на gradat.bg

Повече за Венецианското архитектурно биенале 2023 и представянето на България