Еврокомисията предлага сериозни промени при селскостопанската политика

Продоволствена сигурност, екология, иновации, устойчив растеж. Новите цели на Европейския съюз (ЕС) в общата селскостопанска политика 2014 - 2020 г., която ще продължи да струва около 55 млрд. евро годишно, получиха и конкретно измерение, след като вчера комисарят по селското стопанство Дачиан Чолош представи предложенията на ЕК за законодателни промени пред Европейския парламент.
Предстои те да се обсъдят и конкретизират през следващите две години. Идеите ще обвържат финансовите схеми и механизми на подпомагане с редица нови цели.
Основната част от общите субсидии за земеделие - директните плащания към фермерите, ще претърпят сериозна промяна.
В новия програмен период се планира сближаване на сумите, които получават отделните държави членки, като се премахне т.нар. исторически подход, осигуряващ сега по-голям бюджет на старите страни членки.
На този етап не е ясно на каква база ще се изчисляват средствата за всяка държава членка, но се очаква да бъдат заложени икономически и социални критерии.
Брюксел планира няколко важни промени при самия механизъм на плащанията. Ще се въведе понятието "активен фермер", чиято цел е да гарантира, че субсидиите се получават от работещи в сектора хора.
За първи път се предвижда и възможността да бъде сложен таван на плащанията за големите стопанства, получаващи над 150 хил. евро годишно субсидии - тема, дискутирана от поне 5 години.
Според промените, предложени от комисията, стана ясно и че ще има задължителни плащания с определени цели. Така например 30% от директните плащания трябва да бъдат насочени към фермери, използващи технологии, които опазват околната среда.
Като пример Чолош посочи засаждането на поне три различни култури на парцела.
Задължително до 2% от плащанията трябва да бъдат насочени към млади фермери, а държавите членки ще могат да избират и схеми за плащания в райони с природни ограничения, както и за подпомагане, обвързано с производството.
В първите коментари след представянето се чуха одобрения и критики, а България изглежда не особено подготвена за част от промените, които предстоят.
Такива например са екоцелите, както и изискванията за сдружаване на производителите.
Още по темата четете във вестник "Дневник".