Как КИИП оценява Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради?
- Предвидените за саниране сгради са стари, фасадите им са в окаяно състояние, а по отношение на конструкцията им има много неизвестни. Необходимо е конструктивно обследване, истински проекти и качествено изпълнение. Това би било изключително полезно както за собствениците, така и за общините, тъй като без публично финансиране тези мероприятия едва ли щяха да бъдат проведени и след много кратко време те ще бъдат проблем както на собствениците, така и на държавата.

Какви са вашите предложения за компетентно подпомагане на общинските администрации и сдруженията на собствениците при контрол на качеството на проектиране и строително-монтажни работи и влаганите материали в процеса на саниране на жилищните блокове?
- Обследване на германската държавна банка за развитие показва, че при санираните през 90-те години сгради в Германия има нарушения по покриващия изолацията слой, вследствие на което същата се мокри от дъждовете, а мократа изолация губи качествата си на такава и не изпълнява функциите си. Като се има предвид качеството на изпълнение на СМР в Германия и у нас, считаме, че е крайно необходимо санирането да се извършва на базата на грамотни и качествени проекти, а за контрола на качеството на същите, както и на самото изпълнение на СМР най-компетентни са проектантите. Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране винаги е изявявала своята готовност да съдейства в подобни ситуации, но много рядко, а по-скоро почти никога органите, от които зависи това, не са потърсили нейното мнение.

Имате ли опасения за това че, жилищните блокове ще се обновяват до клас С, и само след няколко години, когато се въведат изискванията на Директивата за енергийните характеристики на сградите, ще останат под националните норми?
Лично наше мнение е, че това е най-мъдрото решение на министерството поради следната причина.
Санираните обекти са в градове като София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Плевен и други, където летните температури достигат 35-40⁰ С по Целзий през деня, а през нощта падат до 15-20⁰С . Това означава, че когато изолацията не е излишно голяма, през преходните периоди и лятото, ефектът на акумулиращата способност на сградата ще води до икономия на енергия и като се има предвид, че през зимния сезон само няколко дни в годината имаме температури под 0⁰С, а температурната разлика през зимата и лятото между отопляваното/охлажданото помещение и външния въздух не е толкова голяма, възниква въпросът доколко е необходимо да увеличаваме топлоизолацията на стените. Това за Осло, Хелзинки и дори за Франкфурт може и да има ефект, но за България къде е границата? Никой не отговаря на този въпрос.