Изпълнението на обществената поръчка "Изработване на типов проект за рехабилитация и саниране на едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС) в пет самостоятелно обособени позиции" определено е стъпка напред в решаването на един от най-сложните казуси в нашето жилищно строителство. Целта на задачата е да се подпомогнат етажните собствености и собствениците на жилища при обновяването на едропанелните сгради чрез предоставяне на унифицирана документация на конкретните типови секции, съобразена със съвременните изисквания към инвестиционните проекти и с действащата нормативна база.

Разработката е възложена от НАГ към Столичната община с техническо задание
и е част от програмата на СО за саниране и енергийно обновяване на сградния фонд в гр. София.
Разработката обхваща сгради, построени по метода  "едропанелни жилищни системи" (ЕПЖС) за период от около 60 години.
Основна част от задачата е трети етап: "Изработване на типов проект за рехабилитация, обновяване и саниране на едропанелни жилищни сгради по всички части."
Въз основа на изработено "Специализирано проучване на състоянието на жилищните сгради, построени по технологията ЕПЖС и тяхното разположение в гр. София", възложено от СО и изработено в периода 1998  -2000 г., е установено, че на територията на града за период от 35 - 40 години назад е

изграден жилищен фонд от над 5047 блок-секции по различни номенклатури,
обособени условно в пет позиции:
Позиция 1: Изработване на типови проекти за саниране на ЕПЖС – номенклатура Бс-69-Сф, Бс-69-Сф-Уд, БП 87 – 42 типа секции.
Позиция 2: Изработване на типови проекти за саниране на ЕПЖС – номенклатура Бс-VIII-Сф – 7 типа секции, и Бс-2-63-обединена – 3 типа секции.
Позиция 3: Изработване на типови проекти за саниране на ЕПЖС – номенклатура Бс-2-64 "Земляне" (2-68) – 13 типа секции.
Позиция 4: Изработване на типови проекти за саниране на ЕПЖС – номенклатура
тип "Толстой"-1, тип "Толстой"-2, тип "Толстой"-3 – 8 типа секции.
Позиция 5: Изработване на типови проекти за саниране на ЕПЖС – номенклатура Ос-68-Гл и БС-69 – Общежития – 6 типа секции.

Общите изисквания към проекта
Водещо изискване е да спазват принципите на устойчивата архитектура и строителство и при разработките да се отчетат екологичните, социалните и икономическите аспекти, обосновали проектното решение.
Предвидени за разработка бяха части:
1. Част "Архитектурна" с изисквания за изследване съответствието на сградата със съвременните норми и привеждането им към тях
2. Част "Конструктивна" с изискване за изготвяне на предписания за привеждане на конструкцията със съвременните норми
3. Част ВиК с изисквания за разработване на вътрешна водопроводна инсталация и вътрешна канализационна инсталация
4. Част ОВК с изисквания за разработване на проект за хоризонтална разводка
5. Част "Енергийна ефективност"
6. Част "Вътрешни електрически инсталации"
7. Част "Пожарна безопасност"
8. Част ПБЗ.

Част "Конструктивна". Конструктивно обследване.
В нея се предвижда всички мероприятия за саниране и реновиране да започнат след извършено конструктивно обследване и заверен технически паспорт. Конструктивното обследване не е предмет на заданието и обществената поръчка.
Като участник в комисията за разглеждане, оценка и класиране на постъпилите оферти на участниците в откритата процедура за избор на изпълнител считам, че в обществената поръчка участваха изключително подготвени проектантски колективи по всички части. Считам, че и класираните предложения и изпълнени разработки са на високо техническо ниво, което удовлетворява изискванията на възложителя и очакванията на обществото.
Въпросът с извършването на конструктивни обследвания за конкретните обекти едропанелни секции в различните позиции е следващата главна задача, която трябва да бъде изпълнена и която предшества всички останали дейности свързани с изпълнението на строителните работи, залегнали в конкретните проектни разработки.
Само правилното конструктивно обследване на конструкцията на дадена сграда (в случая отделните едропанелни блок-секции) може да даде отговор в каква степен дадена конструкция се нуждае от допълнителни мероприятия за усилване с цел удовлетворяване на изискванията на съвременните нормативни актове.
От случилото се заметресение в района на Перник от 22 май 2012 г. и от извършения оглед на голям брой сгради в района на Перник и в София се установи, че конструкциите на едропанелните сгради издържаха сеизмичните въздействия при това земетресение. Само в отделни сгради се наблюдаваха очаквани дефекти – като поява на пукнатини в отделни щурцове над отвори за врати във вътрешни носещи стенни панели или поява на кръстосани наклонени пукнатини във вътрешни панели по надлъжната ос на сградата и др.

Анализ на технологията на изпълнение на съществуващите едропанелни сгради
В масовия случай едропанелното строителство издържа проверката на сеизмични въздействия, като нямаше човешки жертви и беше запазен животът на хората, обитаващи едропанелни сгради.
Доброто техническо поведение на едропанелните сгради се дължи на редица фактори, като по-значимите от тях са:
1. Изработване на пълна проектна документация по всички части, съобразена със съответните нормативни актове за периода на строителство.
2. Всички промени в нормативните актове, а това особено важи за антисеизмичната устойчивост бяха прилагани навременно във всяка нова номенклатура или допълнение към съществуващата номенклатура.
3. Своевременно преустрояване на съществуващите площадки на домостроителните комбинати за производство на елементите от преработените номенклатури.
4. Наличие на качествен контрол на произвежданите стоманобетонни елементи и панели за ЕПЖС.
5. Наличие на лабораторен контрол на произвежданата продукция на производствени площадки в домостроителните комбинати.
6. Постоянен контрол на якостните показатели на влаганите материали – бетон и стомана.
7. Стриктно спазване на реда и последователността на строително-монтажните работи на самия строителен обект – фундаменти, нулев цикъл, етажи, покривна конструкция.
8. Изпълнение според изискванията на свързващите дюбелни съединения – хоризонтално на подовите елементи и вертикално на стенните елементи носещи и неносещи вътрешни и външни панели.
9. Недопускане на дефектирали панелни елементи за монтаж на строителната площадка.
10. Контрол на качеството на довършителните работи.
Разбира се, в отделни случаи

са наблюдавани характерни дефекти
– некачествено изпълнение на долната армировка на подови панели поради неосигуряване на бетонно покритие; допускане на напукване на ъглови участъци при самия монтаж на даден елемент; неуплътняване на вертикалните фуги между отделните секции съгласно архитектурните детайли и др. Има случаи и на недопустими дефектни изпълнения - като некоректно запълване на дюбелните връзки между подов панел - подов панел или вътрешен носещ панел - вътрешен носещ панел с други материали вместо указаните в конструктивните детайли. Също така е имало случаи и некачествено изпълнени и необработени ел. заварки на носещите стоманени пръти, свързващи вертикалните носещи елементи. Такива некачествено изпълнени детайли са от особена важност за сигурността и дъготрайността не само на отделни конструктивни елементи, а за конструкцията на сградата като цяло.

Необходимост от конструктивно обследване за реализация на проект "Изработване на типов проект за рехабилитация и саниране на едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС)"
Изпълнението на конструктивно обследване е първата най-важна дейност, която трябва да бъде изпълнена от съответната етажна собственост, на базата на което ще се основава и реализацията на съответен типов проект при реални условия.
От извършени досега обследвания на едропанелни сгради може да се направи извод, че при тези едропанелни сгради, при които са спазвани всички проектни и технологични изисквания за периода, за който са проектирани и изградени – най-важните елементи (дюбелните съединения) във вертикално и хоризонтално направление са в добро или задоволително техническо състояние. Същото се отнася и за ел. заварки, свързващи носещите стоманени пръти между вътрешните стенни панели и при всички съединения и детайли между отделните панелни елементи.
Но изпълнението на отделните сгради по години и по райони е различно и затова е необходимо да бъде извършвано пълно конструктивно обследване с цел установяване състоянието на отделните носещи елементи, дюбелни съединения, ел. заварки, фуги, както и на носещата способност и антисеизмична устойчивост на дадена едропанелна сграда като цяло.

Препоръчително съдържание на конструктивните обследвания
на базата на разработвана в КИИП "Методика за единните критерии за обследване за съществуващи сгради, съоръжения и инсталации".
1. Запознаване и анализиране на наличната проектна документация за носещата конструкция на сградата – идентифициране на конструктивната система, идентифициране на типа на фундиране, анализиране на наличната информация относно хидрогеоложките условия на фундиране на обследвания обект, и др.
2. Извършване на конструктивно заснемане, технически оглед, визуално и инструментално обследване и документиране на наличните дефекти, пукнатини и повреди в елементите на конструкцията на сградата, участъци с открита армировка, промени в структурата на бетона или стоманата, недопустими деформации и провисвания на отделни елементи и др., свързани с досегашния експлоатационен период.
3а. Установяване на състоянието на характерни дюбелни съединения - уплътняващ състав, наличие на корозия по носещите пръти, състояние на ел. заварките – параметри и обработка, брой и вид на носещите пръти в дадено дюбелно съединение.
3б. Събиране на информация относно общите геометрични размери на носещата конструкция – междуетажни височини, конструктивни междуосия, наличие на дилатационни фуги и др.
4. Установяване на основните размери на напречните сечения на главните конструктивни те елементи от сградата и сравняване с тези от проекта по част "Конструкции", ако има налична проектна документация.
5. Установяване на якостните и деформационните свойства на вложените в конструкциите материали в главните елементи на конструкцията (бетон, армировка, стомана и др.).
6. Установяване на дефекти и повреди в конструкцията.
7. Конструктивна оценка на сградата
7.1. Систематизиране на информацията относно нормите и критериите на проектиране, използвани при първоначално проектиране на носещата конструкция на сградата и/или при извършване на промени или интервенции в конструкцията по време на досегашния период.
7.2а. Установяване на типа и значимостта на минали конструктивни повреди, включително и проведени ремонтни дейности.
7.2б. Установяване на извършвани преустройства в партерните етажи и засегнати ли са носещи конструктивни елементи.
7.3. Проверка на носещата способност и сеизмична осигуреност на ЕПЖС секцията и на характерни елементи на конструкцията при отчитане актуалните характеристики на вложените материали.
8. Обобщени резултати за конструктивната оценка на сградата и основни препоръки за привеждането й в съответствие с изискванията на съвременните нормативни актове.
Заключение за съотношението между действителната носеща способност и антисеизмична устойчивост, очакваните въздействия при бъдещата й експлоатация.
Конструктивни обследвания би следвало да се извършват от висококвалифицирани специалисти инженери проектанти по част "Конструктивна" с основно изискване – съгл. по чл. 176 от ЗУТ и с препоръчителна допълнителна компетентност - проектантски опит в различните строителни системи и технологии за сгради и съоръжения и е член на КИИП от минимум 6 години с ППП. В случая и с опит в изпълнението и проектирането на сгради по системата ЕПЖС.

Относно възможностите за надстрояване на едропанелни сгради.
Считам, че този въпрос е твърде сложен и надстроявания на едропанелни сгради не са желателни поради практически неизбежната необходимост за пълно укрепване на сградата като цяло съответстващо на съвременните нормативни актове. Това довежда до необходимост от интервенция със СМР по всички етажи и интервенция в напълно завършени и обитавани апартаменти. Обосновката на едно надстрояване трябва да е изключително убедителна във функционален и финансов аспект, за да бъдат убедени отделните собственици на апартаменти да допуснат СМР за усилване на конструкцията, минаваща през техните собствености.
Надстрояването на едропанелни секции с цел усвояване на допълнителни пространства в идеалния смисъл е възможно, но в практическия смисъл довежда до големи затруднения – именно с необходимостта от интервенция през цялата сградата с цел осигуряване на нейната антисеизмична устойчивост.
На настоящия етап има разработки за усилвания на конструкциите на едропанелни блокове по конвенционален и неконвенционален начин. Някои тях са все още в теоретична фаза и за мултиплицираното им използване в цели комплекси е необходимо да бъдат извършени допълнителни изследвания.
Считам, че надстроявания могат да бъдат допускани само в крайно наложителни случаи - и то след пълно конструктивно обследване; след изработване на детайлен конструктивен проект и след допускането му от съответната етажна собственост.