България може да привлече 1.85 милиарда евро инвестиции до края на тази година и още 3.34 милиарда евро следващата в едва няколко стратегически и бързоразвиващи се сектора на икономиката, показа изследване на Конфередерацията на работодателите и индустриалците.

Според допитване до фирми възобновяемите енергийни източници може да бъдат локомотивът за инвестициите с очаквани вложения от 500 милиона евро до края на тази и още милиард евро следващата само във фотоволтаични централи.
Други 200 до 300 млн. евро тази и 700 млн. евро следващата година може да бъдат инвестирани във ветрогенератори, посочи Петър Андонов, програмен директор на бизнес организацията, на кръгла маса с българското правителство. Добавят ли се и инвестициите в конвенционална енергетика – електроразпределителната система и нови мощности, които се очаква да са 510 млн. евро за двете години, и електроенергетиката може да се окаже въжето, което ще издърпа икономиката от кризата.

Около 2 милиарда лева могат да бъдат инвестирани тази година (във всички сектори на икономиката), каза премиерът Бойко Борисов. "Аз ви гарантирам, че с министрите ще направим каквото може това да се случи", заяви той.

Но пожеланията на министрите на срещата днес, която беше организирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Българската агенция за инвестиции, не пораждат ентусиазъм в бизнеса. Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация, заяви, че до края на мандата на правителството (2013 г.) секторът на възобновяемата енергия може да донесе 4 милиарда евро на страната. Но той попита как това ще стане с "дискриминационен закон" за опазване на земеделската земя.

На инвеститорите във ВЕИ-мощности им беше забранено със закон да използват за тях ниви от първа до четвърта категория.

Екоминистърът Нона Караджова отговори, че стратегически важно за България е опазването на плодородната земеделска земя, основен мотив за забраната за строеж на подобни инсталации върху такива терени.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков посочи като приоритетни сектори, в които държавата иска да насърчи развитието, информационните, зелените технологии и здравните технологии.

Заместник-председателят на КРИБ и директор на направление "Публична администрация" в ИТ-компанията Hewlett Packard за Централна и Източна Европа Саша Безуханова каза, че кризата е поставила на дневен ред оптимизирането на административните ресурси на големите мултинационални компании. Според нея това е шанс за България да привлече дейности, които в бъдеще ще се извършват централизирано, често в трети страни. "България трябва да се опита да вземе от този пазар", заяви Безуханова, визирайки растящия аутсорсинг сектор - изнасяне на бизнес процеси - от оформяне на плащания или връзки с клиенти до производство на софтуер или научно-изследователски центрове, в трети страни с цел по-голяма ефективност.

Бизнесът повдигна и въпроси, свързани с добива и обработката на подземни богатства, и административното обслужване. Трайков обеща, че във всяко министерство ще има заместник-министър с назначение за връзки с инвеститорите, както и работни групи, които ще отговарят за спазването на сроковете по процедурите и разрешаване на проблеми. В проектопромените на Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите създаването на такива работни групи между министерствата е предвидено като задължително за приоритетни инвестиционни проекти, при които се инвестират над 100 млн. лв.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев заяви, че ще работи за увеличаване на правомощията на Българската агенция за инвестиции в тази посока.
Агенцията досега често е критикувана, че не може да оказва ефективно подкрепа на инвеститорите, която законът иначе им обещава, защото няма властта да се меси в работата на министерствата и други части от държавната администрация, а може само да наблюдава процеса.