Министърът на околната среда и водите Нона Караджова утвърди първите планове за управление на речните басейни в четирите района за басейново управление на водите в България.

Чрез Информационната система за водите (WISE) в Европа плановете са изпратени в Европейската комисия и нотифицирани за публикуване в системата за докладване на Европейската агенция по околна среда Reportnet.
Другите страни членки на ЕС, които имат нотифицирани планове за управление на речните басейни, са Италия, Франция, Великобритания, Германия, Чехия, Латвия, Швеция и Финландия, съобщават от пресцентъра на МОСВ.

Плановете за управление на речните басейни в България за периода 2009–2015 г. влизат в сила от 24 март 2010 г. - датата на публикуването им на интернет страниците на МОСВ и на четирите басейнови дирекции за управление на водите.

Съгласно Закона за водите управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на плановете за управление на речните басейни.
Те са основният документ за управление на водите в съответния район за басейново управление през следващите шест години. Основната им цел е постигане и поддържане на добро състояние на водите в България.

В тях е извършен анализ на натоварването на водите от човешките дейности (водовземане, замърсяване и други), посочени са критериите за оценка и е оценено състоянието на водите в отделните поречия.

Оценките показват, че от общо 936 водни тела (най-малката единица за управление на водите) в страната, 451 са в добро състояние и 485 - в недобро състояние.
Планиран е мониторинг за контрол както на количеството и качеството на водите и свързаните с тях екосистеми, така и за оценка на ефекта от мерките, които ще бъдат изпълнени през следващите 6 години.

Програмите от мерки до 2015 г. е основна част на плановете.
Най-неотложните мерки предвиждат да се подобри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е оценено като добро, като в случаите на трудности срокът за постигане на добро състояние е отложен до 2021 или 2027 г.

В програмите са предвидени:
• Инвестиционни мерки - основен приоритет е изграждането на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места над 2000 еквивалетни жители и свързаните с това канализации – задължение, което произтича от договора на страната за присъединяване към ЕС. Инвестиционните мерки включват и изграждане на съоръжения за питейни води, проектиране и изграждане на санитарно-охранителни зони, осигуряване на необходимия за екосистемите отток в реките и др.
• административни мерки – забрани и ограничения в определени участъци от реките за издаване на разрешителни за водовземане с цел използване енергията на водата; за изземване на наносни отложения от руслата на реките, включително и в защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие; други изисквания при издаване на разрешителни за водовземане или ползване на водни обекти.
• образователни и други мерки, финализирани след проведените през есента на 2009 г. обсъждания с обществеността, както и мерки, отразяващи препоръките от решенията по екологичната оценка на плановете.
• предвидени са мерки, чрез които ще бъдат създадени предпоставки за ефективно и рационално използване на водите, включително чрез въвеждане на ценова политика, така че всички – и населението, и селското стопанство и индустрията, да имат адекватен принос при възстановяване на разходите за водни услуги и осигуряване на изпълнението на изискванията за постигане на добро състояние на водите.

По експертна оценка за изпълнението на мерките, заложени в плановете, са необходими около 12.6 милиарда лева.
Те ще се осигуряват от европейски фондове и чрез национални средства - държавния бюджет и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, както и средства на бизнеса, вложени в изпълнение на мерки за намаляване на замърсяването и собствен мониторинг.