Пълният текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ

арх. Мария Давчева, арх. Орлин Давчев, Miodesign Studio

Хотелите са актуална (особено в момента) проблематика, която ме вълнува и като проектант и като изследовател повече от 15 години и то не само в архитектурен аспект, а в цялата й многопластовост и сложни социално-икономически, политически и времеви взаимовръзки. Не очаквайте в настоящия материал да намерите общовалидни правила за успешното проектиране на хотели. Самата аз не съм достигнала до тях, но извървяният път в тяхното търсене е интересен и именно част от него бих искала да споделя. Акцентите няма да са върху квадратури, функционални схеми, видове хотели или конкретика от личен опит. Целта ми е да се опитам да ви развълнувам с малко познати факти от близкото ни  минало, да създам примерни исторически периоди, в които хотелът видимо придобива водещи позиции в инвестиционните намерения и да завърша с вдъхновяващи съвременни примери от съседни държави. По стар български обичай при създаването на нова сграда (и при всяко ново начало) се вгражда нещо старо, нещо ново и се „нарича“ съдбата му с най-важните качества, които трябва да притежава, за да устои на времето. Придавайки съвременен смисъл на символите на този запазен до днес обичай виждам устойчивите идеи за случването не само на хотелите, а и на архитектурата по принцип.

Първият хотел, в създаването на който участвахме, бе „Атлас“ в кк "Златни пясъци" през 2003 г. В него има 300 стаи и 20 апартамента, самата сграда се построи за 8 месеца на мястото на едноименния хотел. Следващите няколко години имахме възможност да проектираме или реконструираме изцяло (архитектура, инженеринг, технологии, интериор, брандиране, ландшафт и т.н.) няколко хотела с различен характер в България и чужбина със значително по-малки обеми (30 - 50 и 100 - 150 стаи). Миналата година в експлоатация бе пуснат най-големият в нашата практика, но и

най-големият за България до момента хотелски комплекс - Aqua Paradise Resort

между Равда и Несебър. Хотелът (РЗП 47 266 кв.м, 432 хотелски единици) с аквапарк е не просто най-мащабният ваканционен и увеселителен комплекс за страната ни, а и един от най-успешните български туристически проекти. Aqua Paradise Resort вече втора година поддържа най-високи рейтинг за бг хотел в световните класации за сплаш формат. Той е продаден на 100% за следващите четири сезона, което го нарежда сред най-успешните модели, особено предвид спада на интереса към българските курорти.

Aqua Paradise Resort е изцяло по наш проект - от ситуация и ландшафт до интериори, дизайн и брандиране. За нас той остава много специален не само заради обема и сложността на задачата в необичайно кратък срок на проектиране и изпълнение, а и заради натрупаните уроци.

Ако свързаното с появата на „Балкантурист“ масово реализиране на хотели в България започва през 50-те години в градовете, а курортното строителство около 70-те години наречем първата вълна, то втората вълна стартира през 2003 г., с различна амплитуда обхвана черноморските, планинските и СПА курортите и продължи почти до кризата през 2009 г. Третата вълна наблюдаваме днес. Замразени и нови проекти стартираха своята реализация от 2016 г. и в момента строителството на хотели регистрира един от най-големите дялове от инвестициите.

Пълният текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ

Тридесет години по-късно построените през 70-те години

първи хотели и комплекси имаха нужда от сериозно реновиране

като сграден фонд, комуникации, обслужващи звена. Належащо се оказа преосмислянето на самия модел като философия съобразно променилите се изисквания към туристическите услуги и отварянето към българския турист. По естествен път по време на втората вълна се създадоха две направления - построяването на нови хотели на мястото на стари сгради или на нови терени, и реконструкция и модернизация на съществуващи, което е разбираемо предвид добре подбраната локация, отношение към околната среда и връзката с основни комуникационни мрежи.

Вълни от строителство на хотели в България

Като цяло първите български курортни комплекси независимо от липсата на опит са много добре решени като градоустройство, връзка с близки населени места, комуникационни артерии и атракции, хармонично вписване в средата и ансамблово решение с индивидуален облик. Всеки от курортите е имал цялостна визия, а ключовите сгради са проектирани от самите автори на комплекса.

- КК "Златни пясъци" (1950) по проект на колектив на ЦАПО - предшественика на "Главпроект" с ръководител арх. Георги Ганев. Спецификата на терена - стръмен, пресечен, покрит с плътна горска растителност, повежда концепцията на комплекса в дисперсно разположени сгради, „накацали“ живописно върху склоновете над морския бряг. Всички те са „нанизани“ на меандрите на основните пътни артерии и са подчинени на две основни закономерности. Първата е по-голямата дистанция едни от други и по-ниска етажност - колкото са по-нависоко и по-далече от брега. По-високите хотели са били само акценти ("Интернационал", "Шипка" и др.) и са били в района, където стръмните склонове са преминавали в хоризонтална ивица непосредствено до плажа. Тези закономерности в решението на сградите в комплекса освен заради панорамни гледки са и в резултат на познаването на геоложката специфика на района, в което се убедихме всички след задействалите през 2003 г. свлачища в района.

- КК "Албена" стартира по-късно своята реализация (1971), но освен вече натрупан български опит можем да отбележим иновативен подход за изграждане на цяло селище с унифицирани сглобяеми структури. Такива проекти се реализират в много други страни в Европа (по бреговете на Адриатическото и Йонийско море - Хърватия, Словения, дори и в Испания), но българският проект остава един от добрите примери. Благодатните дадености - целодневно ослънчен терен, умерени въздушни течения, широка плажна ивица, и професионално свършената работа на екипа проектанти с ръководител арх. Николай Ненов са довели до успешен край една задача. Архитектурният екип освен цялостното градоустройствено решение очертава силует, с който предварително поставя само една висока пунктова сграда, а останалата част решава като малки хотели често по двойки и тройки в мрежа като коралов риф. Самият комплекс и повечето от сградите носят име на героини от разказите на Йордан Йовков - Албена, Ралица, Гергана, Боряна. Това допълнително оцветява и придава неповторимост на архитектурния образ. Неочаквано за модулно производство комплексът и всеки обект придобиват характерна визия в резултат на рефлексиите от приказни герои, морето и природната среда.

- Цялостната концепция и по-важните сгради в КК "Слънчев бряг" (1960) са направени от екип с ръководител арх. Никола Николов - талантлив и съзидателен архитект с афинитет към традиционната българска архитектура. Високо издържаните интерпретации на националромантизма в съчетание с видим бетон в стил брутализъм стават запазен знак на арх. Николов и могат да бъдат проследени в цялостното му творчество (ресторант "Магура", хотелите "Континентал", "Карлово", "Калофер" и комплекса "Созопол - Несебър" в кк Слънчев бряг, "Интерхотел" във Велико Търново, "Перла" в Арбанаси и др.) Интересен факт е, че той успява да пресъздаде уюта на възрожденските двор и улица не с дребни детайли, а със силно демащабирани  елементи от традиционната българска архитектура - едноулична керемида, кобилична арка, греди и подкоси, и то изпълнени от видим бетон. Както при КК "Албена" и "Златни пясъци", така и тук хотелите са дисперсно интегрирани в богато озеленена среда и са се редували зони с нискоетажни хотели, места за спорт и рекреация, обслужващи звена с няколко високи сгради в близост до морския бряг.

Интересен факт е, че всеки от тези три комплекса почти непосредствено след своето създаване освен чужди туристи (създаването на тези курорти е в резултат на международен интерес към българското Черноморие, изцяло насочени към чуждия пазар и буквално недостъпни за българските почиващи) се превръща в център на допълнителни културно-развлекателни мероприятия (освен казина, летни театри, вариетета и ресторанти). Кк Златни пясъци става домакин на автомобилно рали, кк Албена - на конкурси за красота и мода (дълги години Албена е мястото за провеждане на конкурса "Мис България"), а кк Слънчев бряг - на конферентен туризъм и музикални фестивали ("Златен Орфей").

Пълният текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ

По това време с български архитекти успешно са реализирани и започват своето пълноценно функциониране други

забележителни като архитектура и туристически продукт ваканционни и хотелски комплекси

като "Русалка" (1968, арх. Марин Маринов), "Елените" (1985, арх. С. Велковски, арх. С. Орозов), "Дюни" (1986, арх. Николай Дамов, арх. Селма Тупарева) и др. Всички те са притежавали уникалност на архитектурния образ и хармонично вписване в околната среда. "Русалка" е решен като малоетажно застрояване с радиална структура по хоризонталите на терена. В "Дюни" чрез индиректни препратки към старите манастирски дворове е постигнат интимитет на пространствата и динамика на сградите. Тези курорти са запечатани в най-обичаните български филми на съвременното българско кино - например „С деца на море“ е сниман в хотел "Континентал" в кк Слънчев бряг. Високите качества на първите български курортни комплекси и уникалната ни природа са забелязани още през 1962 г., когато независимо от капсулираността на социалистическа България в. "Ню Йорк таймс" пише: „България е Флорида на Черно море.“

Първите български планински курорти КК "Боровец" и КК "Пампорово" са проектирани и в по-голямата част изпълнени като концепция, както и техните ключови хотели, от чужди фирми и консорциуми (френски, чешки, полски).

Намирам за важни тези факти от предисторията, а именно същинското създаване – проектиране и реализиране на първите хотелите в България, по две причини.

Първата е, че с днешна дата, когато сме в разгара на третата вълна на строежи на хотели, става ясно, че не само не познаваме, но и нямаме важните за всяка зряла държава критерии и инструментариум за да оценим и надградим нашето наследство от близкото минало. Втората причина да отделя специално място на историята на първата вълна хотели е, за да ви убедя в неконтролируемо бързо променящата се, но предсказуема, посока на изискванията в туризма.

Съвсем обективно изтъкнах високите качества на първите хотели и комплекси.

Тези им качества обаче 30 години по-късно се оказаха крайно недостатъчни, за да изпълнят

новите изисквания за отдих, хранене, развлечения.

Абсолютно неприемливи се оказват малките квадратури и оси на хотелската стая, липсващите понякога за всяка стая добре оборудвани санитарни възли, външни галерии и стълби, собствени рецепция, лоби, ресторант и блок за забавления и спорт на открито и закрито. Наложи се създаване и „европеизиране“ на нормите и изискванията за категоризация на обектите за хранене и подслон. Българският турист се превърна във фактор, с чиито изисквания и очаквания бъдещите хотелиери трябваше да се съобразят.

Реновираните хотели от втората вълна използваха най-често схемата от три стаи/оси да направят две стаи, всяка със собствена баня. Бяха достроени отделни обеми за новоизникналите или разширили обема си функции. Санирани бяха фасадите (стени, покриви и дограми), подменени ВиК и ел. инсталациите, бе направена цялостна климатизация на всеки хотел и с това може да се каже бяха изпълнени успешно изискванията за (новото) категоризиране.

По-разнообразни решения се родиха от новопроектираните хотели, макар и с индивидуална визия, нямаха отношение към прилежащата среда. Липсата на плановост, етапност и обща политика доведе до преуплътняване на всички курорти, претоварване на комуникационната мрежа, унищожаване на средата.

Добрият хотел не се измерва само в квадратни метри

Още тогава, през 2003 г., с нашия прощъпалник в изграждането на хотели си дадохме сметка, че „правенето на хотел“ не може да бъде сведено до квадратури, общовалидни правила, дори и облечени в „интересна фасада“ и със „запомнящ се интериор“. Хотелът е много сложна структура, която едновременно изпълнява ролята на обществена сграда с цялата й палитра от обслужващи звена, а в същото време е необходимо да (пре)създаде домашната, гостоприемна атмосфера за всеки гост (във всички учебници и класификатори хотелите се водят за „жилищни сгради за временно обитаване“). Да проектираш и построиш хубава сграда не е достатъчно. Важно е тя да се напълни със смисъл и да е сензитивна (да отчита и реагира) на бързо променящите се изисквания на динамичния съвременен турист.

Според нормативните документи, учебниците по архитектура, програмите на световните туроператори и други специфики хотелите са:

- според мястото – градски, морски, планински, СПА и др.

- според времето на ползване - сезонни, целогодишни

- според водещите функции - бизнес, ваканционен, СПА, балнеолечебен и др.

- според класа - от едно- до петзвездни, бутикови, къщи за гости и др.

- според туристическата услуга - конферентен, исторически, културен, еко-, семеен, аграрен, винен, балнеолечебен или уелнес туризъм, апарт и бутикови хотели, къщи за гости, B&B (нощувка и закуска), ол инкузив (включени 24 часа храна, напитки и развлечения), сплаш (когато водата е основна атракция), такива на първа линия или отдалечени от местната атракция - море/ски писта и др.

Всеки от този тип хотели е обвързан едновременно с общовалидните нормативни изисквания за проектиране и със собствената си специфика на създаване. Още в идейна фаза се отчитат и двата компонента като с първия се оформя основния обем на хотела, а чрез втория се получава конкретна концепция и индивидуалния архитектурен облик.

Пълният текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ

Когато се проектира хотел, е важно това да става от полифункционален екип от специалисти

(архитекти, инженери, дизайнери, социолози, туроператори, ресторантьори, финансисти и др.), които чрез професионализъм и лични качества да доведат до хармонично трептене в една посока всички идеи на цялостната концепция.

Инвеститорът винаги е ключова фигура в един проект. (По-)Често той няма опит в областта на хотелиерството, но неговите финансови възможности и идеи са достатъчна база за създаване на бизнес план с помощта на опитни туроператори и финансисти. За създаването на този план от самото начало до края на реализацията обаче водещ е архитектът, въоръжен с необходимите познания, опит и смелост да създаде индивидуален прочит според мястото, инвеститорските желания и средства запомнящ се архитектурен облик на хотела. Дългосрочната работата в екип е процес, в който българите все по-често ще влизат оттук нататък не само при реализирането на хотели. И първото поколение български архитекти, завършили в чужбина преди 120 години, и архитектите от първата вълна на строителството на хотели са работели в екип от различни специалисти. Също така са поемали изцяло всяка задача от градоустройство, през архитектура до детайлите на интериора. Това е добра практика, която изкуствено е прекъсната през последните 30 - 40 години, но към която със сигурност ще се завърнем и се завръщаме.

Освен добър екип, обединен от обща задача, за успешния краен резултат са важни и:

- правилното отчитане и пълноценно използване на даденостите на прилежащата околна среда- природа, терен, климат, посоките на света, локални особености

- подчертаване на локална идентичност. В днешната глобализирана среда все по-търсени за дългосрочна почивка стават местата със запазена и отразена в хотела местна култура и традиции (визия, храна, занимания)

- извеждане на правилен модел според конкретиката на целевата група

- познаване на конкурентната прилежаща и по-далечна среда в момента, в близкото минало и далновидност за прогнози в близък и по-далечен времеви план

- познаване и прилагане на съвременни (иновативни, когато е финансово възможно) системи, материали и технологии при изпълнението на хотела. Няма сграда или съоръжение, при което да е доказана по-висока рентабилност на системите и изделията, осигуряващи енергоефективност, спестяване на вода и ел. енергия, управление, контрол и безопасност на ползване.

Някои основни и задължителни компоненти на един хотел

Заради своята повторяемост (или неповторяемост) прецизното проектиране на хотелската стая е от първостепенно значение за рентабилността. Нейният размер, форма, ориентация, мебелно и ел. оборудване и т.н. се съобразяват едновременно с очаквания клас по категоризация, идеите на архитекта и възможностите на инвеститора. Тя е основната градивна единица и с нейното прецизиране стартира всеки проект. Нормативите за ширини, височини и квадратури на стаите и коридорите, комуникациите и обслужващите зони сравнително бързо (ако проектантът има вече натрупан опит) дефинират конкретни обеми и, „сумирайки“ ги, още в начален етап може да се добие представа за очакваната РЗП. На същия този етап схематично се правят връзките между отделните зони. Когато площта не позволява връзките между зоните да се развият на едно ниво, се търси вариант според приоритета на зоната и нейната зависимост с друга те да бъдат разпределени на друго най-подходящо ниво. Един от най-често срещаните казуси е желанието рецепция, лоби и ресторант да са на едно ниво, но от своя страна всеки от тях има обслужващи части със значителна площ, локални входове, режим на ползване и не бива да се пресичат с потоците и пространствата за гости. Има много примери, в които кухнята или ресторантът се изместват частично или изцяло на друго ниво от това на рецепция или основен вход.

Приемният блок е визитката на всеки хотел. Стратегическото му разполагане спрямо външните подходи, посоките на света и ситуационен план, полифункционално решение на зоните - рецепция, фоайе, лоби бар, информация, места за хранене, гест рилейшън, магазини, салони за красота, чейндж бюро, администрация, санитарни възли, място за куфари, зони за анимация и туроператорски услуги и др., както и оптимизираните връзки с всички останали зони на хотела са решаващи за неговата функционалност.

Една често подценявана като обем площи, но задължителна компонента на всеки хотел, са сервизните, складови, специализирани, технически, товаро-разтоварни и служебни помещения. Техният обем и място са свързани с конкретната функция, но за повечето има нормативни изисквания.

След като хотелските единици са прецизирани като единици и микс (обикновено туроператорите са водещи в решението какъв процент от какъв вид стаи) и са разположени по нива основните обслужващи зони проектът минава към разработване на подходяща обвивка и ИНТЕРИОР на всяко пространство. В тези две разработки е дори задължително да има една водеща линия.

Ако с това приемем, че сме маркирали звената в един хотел, то ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ЗОНИ са един арсенал от функции и площи - покрити и открити басейни и спортни зони, конферентни блокове, места за анимации, игри и тематични занимания, СПА и уелнес, нощен и увеселителен блок и др. Обемът и мястото на всеки от тези блокове са изцяло съобразени с характера на хотела, даденостите, туристическия интерес и желанието на инвеститора.

Пряката ми среща с развитието на хотела като архитектурен модел - косвено в първия и практически във втория и третия период, са повод да споделя своето лично мнение.

Пълният текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ

Моделите в региона и у нас

Лавинообразното проектиране и построяване на хотели в периода 2003 - 2008 г. и от 2016 г. досега не може да бъде наречено пълноценно, но със сигурност количествените натрупвания ще доведат до качествени промени в модела с нови форми и посоки. Всичко това повдига въпросите за АЛТЕРНАТИВНИТЕ МОДЕЛИ на съществуващите архитектурни типове и видове. Новите потребители, глобализацията в архитектурата, информационното задръстване, „зелената вълна” и „връщането към корените” ще подведат експериментите в противоположни търсения. В някои случаи ще наблюдаваме обратния процес - как еднаква среда и изисквания ще доведат до коренно различни решения, обикновено благодарение на автора на проекта.

Активната ми дейност като практикуващ архитект и човек, който обича да пътува, ми предоставяше възможността да контактувам с архитектурата на съвременните хотели и като ползвател, и като участник в реализацията. Имах удоволствието да наблюдавам през 2003 г. Испанската ривиера, 2008 г. - гръцкото крайбрежие, и през 2012 г. - морските курорти на Турция.

България следва лошия пример на Испания отпреди 20 години, където презастроеното крайбрежие доведе до генерални мерки като събаряне на цели комплекси и създаване на нов устойчив план на развитие на зоната. В новите испански крайбрежни комплекси се заложи на смесения характер на ползване (хотели, жилища, обслужване, култура, образование), ограничение във височините, нова комуникационна мрежа и богато озеленяване.

Коренно различна е ситуацията в турските морски комплекси (особено Анталия). Първоначалното и най-важно нещо е държавната политика на Турция в развитието на туризма и строителството на хотели и курортни комплекси. Повече от тридесет години турското правителство облагородява крайбрежиета (голяма част са били блата) и стимулира големи компании да инвестират в поетапното развитие на комплекси. Големите площи, наличието на собствена плажна ивица, предварително разработени обслужващи звена (оранжерии, перални, фабрики за консумативи и др.) са улеснили инвеститорите и са им позволили да се съсредоточат върху архитектурната концепция и добрия мениджмънт.

Строгите рестрикции в законодателството за плътността на застрояване, етажност, отстояния и влагани материали/растения пък са част от успешната политика на другата наша съседка в опазване на средата при строежа на нови хотели и комплекси. Ако в България имаме възможност за Кинт. 1-1,5 за курортните селища, то в Гърция интензивността на застрояване е 0.1.

Неслучайно трите съвременни примера за вдъхновяващи хотели подбрах в съседни на нас държави - места с подобен климат, светоглед, темперамент, природни дадености, а именно - OLEA, Zakynthos, Гърция, Мaxx Royal Kemer, Турция, и LONE, Rovinj, Хърватия.

OLEA, Zakynthos, Гърция

Мaxx Royal Kemer, Турция

LONE, Rovinj, Хърватия

Финално

Човечеството, изкуството, философиите и в частност архитектурата като възел между всички в момента са в катарзисна точка от своята история. Кризата в стиловете и липсата на единна ценностна система, към която да гравитираме, засилва необходимостта от търсене на нови и фундаментални постулати.

Едната силно изявена посока е екологичната. Тя може да бъде разгледана като придържане към традиции и етнос и също така инспирирания на природните елементи - вода, въздух, земя. Другата посока, която също се придържа към екофилософията, прави експерименти (понякога граничещи с утопични идеи), поставяйки архитектурата и дизайна в лабораторни условия. На база проби с материали, технологии и нетрадиционност в решението отново се стига до решения, близки и щадящи околната среда.

Това, смятам, е сериозна метаморфоза в историята както за хората по принцип, така и за архитектурата, която олицетворява тяхната дейност и нужди. В момента някои архитектурни видове отпадат или намалява тяхното значение за цялостната архитектурна панорама. Други видове се зараждат, възраждат или претърпяват силна метаморфоза, какъвто е случая с ХОТЕЛИТЕ.

Тези изводи са валидни и за различните примери по света. Не би било възможно хората от различна географска принадлежност да имат еднакви потребности и изисквания към средата на живот независимо от всеобщата глобализация, защото не са еднакви етносът и културната основа. Това, от една страна, ще определи посоката на различни линии експерименти, но в същото време е отговор за бъдещия облик на хотела. Дори и многолик, същността и философията, която ще носи, ще са все по-близки независимо от физическата дистанция. Оттам смятам, че важни и интересни ще са анализът и прогнозите в развитието на хотела като архитектурна философия, като вид, определен от конкретната среда, и най-вече като проводник на послания, които оставя във времето.