От вече едно десетилетие у нас, по подобие на развитите икономически държави, се наложи тенденцията за по-тясно сътрудничество между университета и бизнеса. Целта е студентите още по време на следването си да получат възможност за стаж по специалността в реална бизнес среда. Това е от особена важност за тяхното бъдещо кариерно развитие, тъй като по време на стажа могат на практика да приложат усвоените от следването си знания, да ги надградят и така успешно да се интегрират в бизнеса. Това от една страна, а от друга – практическият стаж способства студентите да видят къде стоят те като професионалисти спрямо заобикалящата ги конкуренция и заедно с това да „сверят часовниците“ си откъм придобити умения с очакванията на бизнеса, които постоянно налагат необходимостта студентите да ги актуализират и подобряват, за да отговорят на съвременните му тенденции.

Оперативните програми на Европейския съюз по отношение благоприятното развитие на бизнеса в общността са насочени и към младите специалисти. Една от тези програми е „Наука и образование за интелигентен растеж“, в която се отделя съществено внимание и върху пълноценната интеграция на университетското образование с нуждите на бизнеса като цяло. В резултат на това учебните програми в българските висши учебни заведения се наложиха да претърпят известни промени и да се обособят нови специалности, които да са по-малко теоретични, но за сметка на това – с повече практическа насоченост. Студентските практики безспорно представляват много добър механизъм за осъществяване на идеята за действителното взаимодействие между университет и бизнес. Въпрос на далновидност е както самите университети, така и бизнесите да се възползват максимално от възможностите на образователните европроекти. Дори нещо много повече, университетите чрез тези проекти да увеличат потенциала на търсене на предлаганите специалности, а бизнесът пък така да черпи свеж ресурс от амбициозни и силно мотивирани за работа млади специалисти.

Компанията MARTIN’S, основана през 2013 г. като агенция за недвижими имоти, за момента се явява първата бизнес компания в сектора, която успешно се възползва от европейската програма за студентски практики (Фаза 2), привличайки в екипа си студенти за стаж от няколко университета – Университета по архитектура, строителство и геодезия, Националната художествена академия и Нов български университет. Така Компанията не само обогати колегията си, но и сферата си на дейност, като чрез тях разкри нов отдел за интериорен дизайн – MARTIN’S DESIGN. По този начин Компанията значително увеличи капацитета на предлаганите услуги, добавяйки в тях т.нар. „добавена стойност“.

За добрите практики относно взаимоотношенията между университетското образование и бизнеса разговаряме с д-р Благовест Върбаков, мениджър бизнес развитие в MARTIN'S.

- Д-р Върбаков, споделете мнението Ви за необходимостта от взаимодействие между университета и бизнеса.

- Безспорно такова взаимодействие е повече от необходимо. В силно развитите икономики това е нещо обичайно – студентите още по време на академичното си обучение прилагат усвоените теоретични знания в този вид бизнес, към който се стремят да се реализират. В САЩ например няма университет, който да не е осъществил договорни отношения с бизнеса, където студентите да практикуват бъдещата си професия. Така университетите се превръщат в истинска банка за професионални кадри, които от момента на дипломирането си вече имат нужната бизнес подготовка, а не тепърва да се учат на това що е бизнес среда. Подобна практика се вижда и в Западна Европа. Тези университети явно отдавна са разбрали, че сухата и често пъти отегчителна теория не дава очакван резултат по посока на чисто практическата подготовка на студентите, поради което виждаме при тях много силно взаимодействие с бизнеса. Тук нещата са различни. Все още нашите университети изпитват известни резерви към това бизнесът да диктува практическото съдържание на учебните програми. За техните разбирания следва да е обратното, въпреки че разбират в какво се изразяват очакванията на бизнеса – програмите им повече да отговарят на неговите изисквания, за да не се налага преформатиране на знанията на студентите с цел придобиване на конкретни бизнес умения.

- У нас може ли това да се случи по подобие на държавите, за които споменахте.

- Разбира се! България все повече започва да се модернизира във всички отрасли, което неминуемо оказва влияние и върху визията на университетското образование като изучавани дисциплини. Някои специалности се наложи или да се променят, или да отидат в историята. Към въпроса, много институционални програми, финансирани от държавния бюджет или от структурните фондове на Европейския съюз, дават възможност университетското образование да се актуализира според важните за Съюза и развитите икономики професионални области. С други думи, изискванията за усвояване на еврофондовете от университетите е да отговарят на критериите за приложност на програмите, за които се иска финансиране, т.е. да съдържат увеличение на икономическия си потенциал. По мои наблюдения, като че ли българският бизнес още не е осъзнавал високата ефективност на еврофондовете. Нямам предвид кредитиране за капиталови разходи или получаване на грантове, особено по мерките за възстановяване и развитие на бизнеси вследствие на пандемията от COVID-19. Говоря изобщо за развитие на бизнесите посредством усвояване на именно такива европрограми. Обаче, въпрос на бизнес умения е да предложиш и защитиш такъв проект, който да получи финансиране от еврофондовете. Консултирал съм редица бизнес компании, която имат потенциала да се разгърнат, но нямат достатъчен ресурс, за да осъществят това. И тъкмо това препятствие може  да се преодолее чрез еврофондовете.

- Вие имате дългогодишен опит в управлението на наши и чуждестранни компании. В последната се възползвате от еврофондовете, разкажете повече за вашия проект.

- Винаги съм се стремял да изявявам потенциала на всяка една компания както по хоризонтала – чрез попълване на колектива от висококвалифицирани специалисти, така и по вертикала – чрез създаване на нови отдели. Те всъщност имат за задача да увеличат капацитета от възможности на дадения бизнес в предлаганите услуги. Във връзка с това, съм прибягвал често пъти и до еврофондовете. Пример мога да посоча с програмата студентски практики. Благодарение на нея, нашата Компания се възползва на максимум, от което изпитвам голямо удовлетворение. Сега е моментът да кажа, че винаги има начини, механизми, за да увеличиш бизнеса си, стига обаче да знаеш как, да имаш ясна визия. Чрез студентските практики Компанията разкри изцяло нов отдел – дизайнерският. Но нека разкажа повече. Подготовката за този отдел беше около една година. Лесно можех да привлека дипломирани архитекти и собствено интериорни дизайнери, но реших да дам възможност на млади специалисти, които искат да покажат на какво са способни. Ориентирах се към два университета – УАСГ и НХА, за да поканя към края на следването си студенти в новия отдел. Тук е мястото да отбележа, че осъщественото партньорство с декана на Архитектурния факултет при УАСГ проф. д-р арх. Орлин Давчев и със зам.-ректора на НХА проф. д-р Николай Младенов предпостави Компанията да участва в европроекта студентски практики с бенефициент МОН. Преди това Компанията сключи с ръководствата на тези вузове меморандуми за сътрудничество. Студентските практики са резултат от сключените меморандуми, които предвиждат и още съвместни инициативи.

- Получихте ли очакваните резултати от студентските практики?

- Иска ли питане?! Още при стартирането на студентските практики в Компанията интересът от страна на студентите беше изключително висок, което ми даде възможност да отбера от тях най-добрите. От УАСГ, разбира се, имаше по-голям интерес. Благодаря на проф. Давчев, че с готовност пое тяхното ръководство по време на практиката им. От НХА също получих много голямо съдействие за стажа на нейните възпитаници. Студентите получиха при нас реална практика, като работеха по концепции за интериорен дизайн на действителни обекти. Кипеше усилен труд. Те работиха доста повече от предвидените по тази програма 240 часа, което ме радваше, защото виждах в тях истинска мотивация да се докажат като професионалисти и успяха! Показаха великолепни резултати. Оценката за ефективността на усвояването на проекта от бизнесите се осъществява от МОН чрез агенцията за оценяване на качеството GLOBAL METRICS. Щастлив съм да споделя, че нашата Компания получи от нея възможно най-високата оценка за ефективно реализиране на студентски практики.

- Имат ли студентите реализирани проекти за интериорен дизайн?

- Да, имат вече готови проекти. В крайна сметка това направи практиката на студентите реална. Тъй като първите стажанти бяха общо 12 души, реших да отправя пред тях едно предизвикателство. Разделих ги на три екипа, като в тях съм се стремил да има както дизайнери от НХА, така и архитекти от УАСГ, с идеята да съчетая присъщата артистична въздушност на художника с математическата строгост на архитекта. Резултатите от така съставени екипи даде невероятни резултати. Трите екипа имаха за задача да представят отделни концепции за интериорен дизайн конкретно на един обект. Впечатлен съм от креативността на младите колеги. Проектите им са изключително естетически издържани. Предстои един от тези проекти да бъде оценен на първо място. Но затова има време. Важното е, че може да се разчита на всеки един от тези стажанти, които много скоро ще започнат работа в нашата Компания и така нейният нов отдел изцяло ще заработи. Всичко това недвусмислено доказва, че проектите по еврофондовете могат наистина да са от голяма полза за бизнеса, а и за самите университети, защото по този начин се реализира една здрава взаимовръзка между тях.