Главният архитект на столицата защитава действащи норми за изграждане на техническа инфраструктура на територията на Столична община. Арх. Здравко Здравков е изпратил становище до Конституционния съд относно текстове на ЗУТ - чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта "в територии със средно и високо застрояване", атакувани от омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност. Като резултат от приложението на това законодателство на територията на столицата в момента действа Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им, в чл. 2, ал. 3 от която е посочено, че „Разрешение за строеж за изграждане на подземни и надземни улични мрежи и съоръжения се издава след като Столична община придобие частите от поземлени имоти, попадащи под трасетата на предвидените по регулационните планове улици“.

С Определение от 29.06.2021 г. по конституционно дело № 11/2021 г. на Конституционния съд на Република България е допуснато за разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в територии със средно и високо застрояване, както и“ от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., посл. изм. и доп., бр. 21 от 12.03.2021 г.).

Не подкрепям искането на вносителя и считам същото за неоснователно по следните съображения, пише в становището на арх. Здравков със следните аргументи:

Законодателната промяна, направена със ЗИД на ЗУТ, ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., с приемането на новата норма на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ беше продиктувана от последиците, предизвикани от дългогодишната практика в големите градове, включително в София, под натиска на инвестиционните инициативи на собствениците на имоти, да се издават разрешения за строеж при неприложена улична регулация, респективно да се въвеждат строежите в експлоатация при липсата на изградена улична мрежа, а именно формирането на множество инициативни комитети и граждански сдружения, които протестират срещу неблагоприятните условия за живеене, свързани именно с липсата на изградена инфраструктура до имотите им.

Резултатът за нашия град е луксозни и красиви сгради, до които се достига по неосветени и покрити с прах и кал „улици“, обслужвани от изгребни ями.

Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването ѝ. Абсолютна забрана за такива ограничения няма.

Основен приоритет на всеки устройствен закон е изграждането на техническата и социална инфраструктура, както и защитата на зелената система, които гарантират транспортен достъп до имотите, водоснабдяване, електрозахранване, топлоснабдяване, газоснабдяване, прокарване на електронни съобщителни мрежи; системата за обслужване на населението в областта на образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта; подобряване на микроклимата и хигиенните и здравословни условия на живот.

Техническата инфраструктура като част от тези приоритетни системи е гръбнака на цялото строителство и то трябва да бъде подчинено на нея.

С новата норма на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ се цели именно постигане на устройствената цел за обезпечаване на бъдещото строителство с инфраструктура.

Т.е., изискването за прилагане на уличната регулация е инкорпорирано в останалите изисквания за издаване на разрешение за строеж и е изискуемо и без изричната норма на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ.

Доказателство за горното е приетата с Решение № 772 по протокол № 54 от 17.12.2009 г. на Столичния общински съвет Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им, в чл. 2, ал. 3 от която изрично е посочено, че „Разрешение за строеж за изграждане на подземни и надземни улични мрежи и съоръжения се издава след като Столична община придобие частите от поземлени имоти, попадащи под трасетата на предвидените по регулационните планове улици.“.

Всеки участник в процеса на строителството следва да е наясно, че строителството в определен имот не е изолирано и съществуващо само за себе си. То е част от цялата система, която следва да гарантира това строителство и да го обезпечи с инфраструктура.

Споделям изложеното от Омбудсмана на РБ разбиране, че всеки собственик на имот формира „Основано на закона и действащите устройствени планове очакване, че след представяне на съобразен с тях инвестиционен проект и предвидените в закона други изисквания, ще бъде издадено разрешение за строеж.“.

Това очакване обаче следва да бъде съразмерно на също оправданите очаквания на бъдещите собственици на самостоятелни обекти в построените сгради за благоприятни условия за живеене – изградени улици, по които безопасно и безпрепятствено да достъпват до имотите си, а не кални, неосветени, утъпкани от колите пътеки.

Нормата на чл. 69 от ЗУТ (ред., ДВ, бр. 1/2001 г.) предвижда общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура във вилни зони да могат да се изграждат за сметка на собствениците на недвижимите имоти. С изменението на закона, публикувано в ДВ, бр. 65 от 2003 г., тази възможност е предвидена за всички собственици на имоти, независимо къде се намират те, като това става при условия и ред, определени в наредба на общинския съвет, завършва документът.

Вижте пълния текст на становището в прикачения файл