Инж. Красимир Кърпаров е роден през 1973 г. в Свищов. Завършва Университета по строителство, геодезия и архитектура през 1997 г. по специалност "Промишлено и гражданско строителство", през 1999 г. завършва втора магистърска програма "Изследване на строителни конструкции на специални въздействия" и има повече от 20 г. опит в областта на сеизмичното инженерство, обследване на сгради и земна основа, усилване и укрепване на строителни конструкции и земна основа, противосвлачищни мероприятия, специално фундиране и геотехника.

Мащабът на разрушенията и непосредствената близост на Р Турция предизвикват оправдана тревога и резонния въпрос: Възможно ли е чрез превантивна дейност като обследване на текущото състояние на сградния фонд и мерки за възстановяване и/или повишаване на носещата способност на строителните конструкции на сградите и съоръжения да се избегне подобна трагедия, ако стане подобно земетресение на територията на нашата страна?

Сеизмична готовност на Република Турция преди земетресението

След земетресението от 1999 г. в Северозападна Турция (Измитско земетресение по направление на Северния Анадолски разлом) с магнитуд 7.5 по скалата на Рихтер и ~18 000 загинали, турските норми за строителство бяха „затегнати” в духа на най-съвременните разбирания на сеизмичното инженерство и през 2001 г. влизат в сила.

В рамките на т.нар. „строителна амнистия” („амнистия на бедняшките къщи”) преди изборите от 2018 г., правителствената агенция, отговаряща за прилагането на строителните норми, обявява, че повече от 50% от всички сгради в Р Турция не отговарят на действащите стандарти, като на какво изследване или данни почива това твърдение не е посочено.

През 2021 г. Камарата на турските инженери публикува серия от доклади, с които алармира за неизвестното текущо състояние на съществуващите сгради и новото строителство в Турция, включително в районите, засегнати от сегашното опустошително земетресение. Като решение се предлага подхода на град Измир – поетапна инвентаризация (паспортизация) на сградния фонд.

„Бялата лястовица” от община Измир

След земетресението в Измир (население от 3.2 млн. души) от 30 октомври 2020 г., при което загинаха 117 души, общинските власти осъзнават, че експлоатационното състояние на съществуващия сграден фонд е неизвестно и не е възможна реалистична оценка на сеизмични риск, както и изготвяне на планове за реагиране при подобни бедствия с предварително планиране на средства за необходимите мерки и ресурси. Общинските власти сключват споразумения със Строителния факултет на Университета в Чанаккале и Технологичния университет в Измир за оценка на сеизмичния риск в града и околността, теренно проучване на двата основни разлома в близост, картиране на почвите в които са фундирани сградите, както и оценка на строителните конструкции. За събиране на данни на място и оценка на сградния фонд са ангажирани членовете на Камарата на инженерите, които извършват инвентаризация (паспортизация) на 31 146 съществуващи сгради. Инвентаризацията (паспортизацията) на съществуващите сгради продължава с нови 62 000 сгради, като плановете са за достигане на 903 803 сгради. Инвентаризацията включва конструктивно заснемане и определяне на реалните текущи свойства на строителните материали и земната основа, оценени с полеви и лабораторни изпитвания, които се прилагат директно в изчислителните проверки на строителните конструкции. Паралелно с дейностите по инвентаризацията на сградния фонд се извършват геоложки проучвания по изследване на активните и неактивните разломи на сушата в морето в радиус от 100 km около града, като до момента са направени 50 565 m сондажи, геофизика и множество разкопки на площ от 12 000 хектара.

Данни за самото земетресение

Земетресението: Епицентърът на първият трус с магнитуд от 7.8 по скалата на Рихтер се случва в 4:17 сутринта местно време и е на 32km северозападно от гр. Газиантеп с дълбочина 17.9 km, епицентърът на втори трус е с магнитуд от 7.5 по скалата на Рихтер се случва 9 часа по-късно и е на 95 km на североизток дълбочина 10.0 km, следва повече от 2 100 вторични труса. По данни на USGS Анадолската микроплоча след земетресението се е преместила ~3.5 m по направление на разлома в посока запад към Гърция.

Мащабът: Засегнати са над 13 милиона души в 10 града, приблизително 85 000 сгради са напълно или частично разрушени, а над 47 600 души са загубили живота си в Турция и Сирия към 19.02.2023 г. Материалните щети се оценяват на 84.1 млрд. долара.

Отделената енергия при земетресенията се измерва като магнитуд по скалата на Рихтер, докато силата им се определя по мащаба на разрушенията и деформациите на сградите и релефа и се измерва като интензивност, като обичаен критерий е и измереното максималното земно ускорение (настоящото е приблизително 880cm/s2 по данни на AFAD). В Европа се използва 12-степенната скалата MSK, а в САЩ скалата MMI също 12-степенна. По данни на американската геологическа служба USGS земетресението в Турция съответства на интензивност от XI (единадесета) степен по MMI (максимума на скалата е XII ст.!), което приблизително съответства на XI степен и по скалата MSK (у нас). Обичайно максималната интензивност, на която се осигуряват сградите е IX (девета) степен, като IX (девета) степен е определена и област Хатай във сеизмичната карта на Турция. Очевидно, е че сеизмичното въздействие далеч надхвърля изискванията и за новите сгради и поставя въпроса за забрана на строителството в разломни зони с подобен потенциал за генериране на земетресения, така както има строителна забрана за строителство в свлачищни райони.

Установени причини за масовите разрушения на сгради

Предварителните оценки на основните причини за мащаба на трагедията от земетресението в провинция Хатай се няколко:

- Доминиращият фактор е тектонската обусловеност от непосредствената близост на Източния Анадолски разлом, който има обща дължина от 650 км. Последното тежко историческо земетресение в тази разломна зона е в далечната 1872 г.;

- Граничните със Сирия райони са населени с кюрдско население, което е икономически са изостанало и със сепаратистки настроения проявени по време и след войната в Сирия. Това донякъде обяснява и ниското качество на строителство (материали и технологии), както и занижения административен контрол;

- Този район е допълнително пренаселен с 3.6 млн. сирийски граждани – бежанци от войната в Сирия, жилищният проблем е огромен;

- Използване на евтини и некачествени строителни материали, включително некачествен цимент за направа на бетон. Внос на подобни цименти от Р Турция е осъществяван и у нас;

- Наличие на преустройства свързани с разбиване на тухлени и бетонни стени на партерни и междинни етажи, както и недопустимо надстрояване и усвояване на покриви и тераси поради липса на контрол;

- Наличие на голям брой сеизмично неосигурени брой сгради в „неизвестно състояние”, построени преди 2001 (приети след земетресението от 1999 г.), когато влизат в сила новите норми за проектиране в Р Турция. Според властите 6-6.5 млн. сграда в цялата страна, които според турската Камарата на инженерите не е известно къде се намират и какво е текущото им състояние;

- Занижен или липсващ контрол на строителството от фирмите за строителен и авторски надзор, като в редица градове предприемачите освен със строителство имат и фирми за строителен надзор и проектиране с цел увеличаване на печалбите за сметка на заниженото качество. Именното това „овъртолване” на строителния сектор е и основният упрек към президента Ердоган, че е допуснато „максимализирането на печалбата на предприемача” да е по-важна от „техническата целесъобразност и безопасност”;

- По данни на официалните власти след съвет в AFAD, 98% от разрушените сгради са построени преди 2001 г.;

- Ниско или никакво ниво на оценка на сеизмичния риск и инвентаризация (паспортизация) на съществуващите сгради, което да алармира властите за системен (мащабен) проблем с безопасността на сградния фонд;

- Първият трус с магнитуд от 7.8 по скалата на Рихтер се случва в 4:17 сутринта, хората са спели в домовете си и са били изненадани буквално в леглата си;

- Неглижиране на нарушенията в строителството от местните администрации по политически и икономически съображения, т.нар. „строителни амнистии” („амнистия на бедняшките къщи”), при които собствениците на нередовните сгради не привеждат състоянието им към изискванията, а само заплащат административна глоба.

Другата гледна точка за спасението на град Ерзин

Голямото изключение от масовите разрушения в провинция Хатай е град Ерзин, където няма разрушени сгради и загинали хора. Основната версия версия е, че решителната борба на кмета на града с нерегламентираното строителство е причината за това чудо, което не е точно така. Пропуска се очевидния факт, че основният сграден фонд е построен много преди мандата на този кмет и че текущото състояние на този стар сграден фонд като безопасност също не е известно, както в по-голямата част от Турция. По-долу е дадена картата на сеизмичната активност на земетресението, изработена от американската геологичска служба USGS и публикувана от BBC. На тази карта с червена стрелка е отбелязано положението на Ерзин и е видна невероятно ниската сеизмична активност в неговата зона, сравнена със зоните на съседните градове. Картата също така дава качествена представа за силно нехомогенната картина на сеизмично въздействие, като концентрацията е в зоната на основния разлом (епицентрална зона) и вероятните вторични разломни линии.

Реакциите на жителите на големите градове в Турция след трагедията

След земетресението и трагедията в област Хатай, жителите на големите градове в Турция са започнали да възлагат инвентаризация (паспортизация) на сградите, в които живеят. Ръстът на извършваните лабораторни изпивания на строителни и материали е над 90%. Молбите за строителни инспекции в общинската служба по контрол на строителството в Истанбул са се увеличили също с над 90%. Задължително инспекциите се извършат с вземане на проби и определяне на реалните характеристики на материалите. Когато се установи, че една сграда е с рискова конструкция, нейното дело се предава на общинска служба „имотен регистър”, която проследява мерките за нейното усилване или събаряне. По оценка на Камарата на инженерите в Истанбул има 70 000-80 000 сгради „ковчези”, които трябва да бъдат евакуирани и реновирани веднага.

Контролът в проектирането и строителството на нови сгради в Турция

След 2001 г. и влизане в сила на новите строителни норми изискванията към проектиране и строителство са максимално близки до най-съвременните норми.

Механизмът за осъществяване на контрол в проектирането и строителството в Р Турция е следният:

Проектите се изготвят само от редовни членове на Камарата на инженерите и архитектите със съответната валидна правоспособност.

Като мярка срещу неправомерен натиск на предприемачите към проектантите се изисква при одобряване на проектната документация да се представя и документ за извършено плащане и удостоверение от Камарата на инженерите и архитектите за регистриран договор за проектиране.

Проектите се разглежда и одобряват от технически съвети от специалисти назначени в самите общини, след което в 30 дневен срок се издава Разрешение за строителство. Строителство без РС (незаконно) не се допуска.

Преди започване на строителството трябва да се удостовери наличеие на подписани договори с оторизирана фирма за строителен надзор, както и на авторски надзор и извършено плащане не по-малко от 20% от посоченото в договорите.

Фирмите извършващи строителството се оторизират и регистрират от агенцията за строителен контрол.

Гаранциите (вкл. застраховането) за строителните конструкции е не по-малко от 20 г.

Сеизмична готовност на България

От 1961 г. до 1977 г. за сеизмични райони е определена едва 22% от територията на страната, от 1977 до 1987 г.този дял нараства до 40%, а след 1987 г. се покрива почти цялата територия 98%. След Вранчанското земетресение от 1977 г. е направено ново сеизмично райониране на страната, а през 1978 г. са издадени Указания за проектиране и строителство в земетръсни райони. През 1987 г. са приети нови сеизмични норми, включващи най-съвременните разбирания на сеизмичното инженерство, направено е и нов сеизмично райониране на страната. През 2012 г. влизат в сила системата конструктивни Еврокодове. През 2007 и после през 2012 г. влизат в сила и хармонизираните към еврокодовете национални норми за сеизмично инженерство. В упоменатите по-горе най-съвременни норми липсват специфични изисквания за строителство в близост до разломи, както и липсва точно картиране на разломите базирано на реални теренни проучвания, както е и положението в Турция.

Разломни сеизмични зони в България с висок потенциал за генериране на земетресения

По-долу е показна примерна карта на активните разломни линии в Р България. Особено внимание като потенциал за генериране на разрушителни земетресения са означените като „висока” и „много висока” опасност.

Снимка: ГИС на МРРБ

Регионалното напрежение в земните масиви в България и разломните линии оформят няколко силни сеизмични зони: „Горна Оряховица” (Стражишки разломи), „Североизточна България” (Шабленски разломи), „Софийска” (Витошки разлом, Разлом Перник - Белчин), „Струмска” (Крупнишки и Беласишки разломи), „Родопска” (Местенски, Чепински, Доспатски, Девински и Ардински разломи)и „Средногорска” (Маришки, Тунджански, Поповишки, Чирпански разломи).

Опитът на Нова Зеландия от честите земетресения и множеството разрушения и жертви показва, че на разломите е необходимо отделяне на специално внимание. От 2003 г. разломите там се картират на база реални теренни проучвания (точно като подхода на Измир) и се ранкират в класове по опасност, като за различните класове се въвеждат специфични ограничения за строителство на сгради и съоръжения, включително забрана за строителство върху тях и в ивиците с ширина от 20 m (контролни зони) от двете страни на разлома. За строителство в контролните зони в Нова Зеландия се въвеждат се и специални „категории на значимост в близост до разломи”, схема за оценка на риска и допускане на строителство и много високи изисквания като сеизмични въздействия – ако за обичайните сгради „далеч от разломи” се прилагат сеизмични въздействия с вероятност веднъж на 500 г., то в тези зони вероятността е от 5 000 до 100 000 години (по-високи от изискванията за нови АЕЦ). Според действащите норми по сеизмично инженерство в САЩ някои сеизмични категории сгради и съоръжения не могат да бъдат строени в разломни зони, а за останалите, които са в 5 km зона от двете страни на разлома, се изискват специфични завишени изисквания.

Контролът в проектирането и строителството на нови сгради в България в сравнение с Турция

От 1999 г. в България контролът в проектирането и строителството на сградите с категории от първа до четвърта се упражнява от фирми консултанти (т.нар. независим строителен надзор в проектирането и строителството) с лиценз, издаден от Дирекция национален строителен контрол (ДНСК), а за пета и шеста категория контролът е облекчен (контрол от експертен съвет в община).

Механизмът за осъществяване на контрол в проектирането и строителството в България е следният:

Проектите се изготвят само от редовни членове на Камарите на архитектите и инженерите със съответната валидна правоспособност, както в Турция. Съществува и порочна практика за изменения по време на строителството, включително и със смяна на първоначалния проектант с цел реализиране на интереси на строителните предприемачи.

Коментар: Проектантите задължително са членове на Камарата на инженерите, получават съответна правоспособност след оценка на покритите изисквания и ежегодно се вписват в публични регистри администрирани от Камарите на инженерите.

Коментар: Проектните части, които се отнасят за конструкциите на сградите и съоръженията подлежат на оценка от контролни специалисти (технически контрол), се оправомощават след оценка на покритите допълнителни изисквания и ежегодно се вписват в публичен регистър, администриран от КИИП. Липсват специфични законови изисквания за липса на свързаност между проектант и контролен специалист, което води до порочни практики: проектант и контролът не е недопустимо да са едно и също лице, роднински зависимости (напр. семейни), което в редица случаи превръща този контролен механизъм в обезсмислена формалност.

Нефункциониращ законов първи контролен механизъм срещу неправомерен натиск на строителните предприемачи към проектантите, който се заключава в представяне пред одобряващия орган (община) на документ за извършено плащане и на удостоверение от КИИП за регистриран договор, за разлика от Турция. Самият контролен механизъм представлява публичен Регистър на договорите за проектиране (задължително писмени), регистрацията на които е по строго определени критерии и който регистър се администрира от КИИП.

Коментар: Първият контролен механизъм е предвиден с императивни постановки на Закона за камарите на архитектите и инженерите, но НЕ работи, поради липса на правна обвързаност на този закон със Закона за устройство на територията.

Нефункциониращ законов Втори контролен механизъм за липсва на юридическа свързаност („овъртолване” подобно на това в Турция) на проектант и строителен предприемач, който се заключава в представяне пред одобряващия орган (община) на документ за редовно регистрирано проектантско бюро. Самият механизъм представлява публичен Регистър на проектантските бюра, регистрацията на които е по строго определени критерии и който регистър се администрира от КИИП.

Коментар: Вторият контролен механизъм също е предвиден с императивни постановки на Закона за камарите на архитектите и инженерите, но НЕ работи, поради липса на правна обвързаност на този закон със Закона за устройство на територията.

Проектите се разглежда и одобряват от лицензирани от ДНСК фирми Консултанти (т.нар. независим строителен надзор в проектирането), за разлика от Турция (там е само от експертни съвети към общините).

Коментар: Фирмите (ЮЛ по ТЗ) се регистрират от ДНСК чрез списък на физически лица – специалисти, които имат диплом по съответната специалност, доказателства за 5 години стаж и декларация за съгласие (няма изискване за удостоверяване на подписа). Регистър на специалистите от „състава” на консултантите не се поддържа от ДНСК. Няма изискване за назначаване на трудовоправни отношения на определени (ключови) специалисти, може да се представят формални граждански договори, като по този начин се допуска порочната практика от фирми с личен състав само от управител и виртуален състав от специалисти. До 2022 г. изискването за управителя беше да е „магистър” и да има 5 години стаж в областта на строителството, като по този начин се допускаше порочната практика лица с нестроително образование (напр, общ работник с произволно висше образование) формално да отговарят на изискването. След 2022 г. се появява изискване управителят да има и техническа правоспособност по чл.229 на ЗУТ, но нищо не пречи ползването на законовата дупка в ЗВО – магистратурата по строителна специалност да се получава от лица с друго бакалавърско или магистърско образование и така тази порочната практика да се запази поради липса на контрол от страна на ДНСК. Към момента подобни лица се опитват да получат дори и проектантска правоспособност в КИИП, но контролният механизъм (Комисии по оправомощаване) не го позволява въпреки продължаващите съдебни дела. Няма изискване специалистите, които извършват контрола на проектите да са действащи проектанти (членове на КИИП), като по този начин се допуска порочната практика лица в преклонна възраст, но с диплома или подходяща магистратура формално да отговарят на изискването, а доколко са „в час” не е известно. Лицензът се издава за срок от 5 години, след които продължаването се извършва формално с искане и декларация от управителя за липса на промяна на основанията. ДНСК не извършва контрол дали специалистите от списъка са информиран и съгласни или дори дали са все още живи дори поради липса на подобен регистър, а самите специалисти може да не знаят или да са забравили, че техните лични данни и документи се използват по този начин, а е напълно възможно да има и „живи покойници”.

Преди започване на строителството трябва да се удостоверят налични договори с лицензирани от ДНСК фирми консултанти и авторски надзор, липсва механизма за удостоверяване на извършено плащане не по-малко от 20% за разлика от Турция.

Коментар: Цитат по спомен на служебния министър на МРРБ арх. Иван Шишков пред Комисията по регионална политика в 48-то НС: „Консултантските фирми са най-големият развъдник на нерегламентирани контакти в строителството, ако мога така да се изразя. Казвам го след 20-годишен опит като главен архитект в два столични района”...

Коментар: Всички актове и протоколи по време на строителството, с които се удостоверяват видовете работи и техните качества и количества трябва да се подпишат от управителя на фирмата консултант, а би трябвало и от съответния(те) специалист(и) от нейния „списък”, което често пак е в графата „порочна практика”.

Фирмите, извършващи строителството, се оторизират и регистрират от КСБ, подобно като Турция.

Авторският надзор от страна на проектанта по всички части е задължителен, но на практика често се извършва само за работите, които касаят конструкциите и земната основа на сградите и съоръженията. Съществува и порочна практика за „преотстъпване” на авторско право на дру г.специалист или „надзор по снимки”.

Гаранциите (вкл. застраховането) за строителните конструкции и земната основа е не по-малко от 10 г., за разлика от Турция, където е 20 г.

Коментар: Застрахователна полица „Професионална отговорност” е задължителна за всички участници в строителството. За IV-ва категория обекти (обичайно жилищни и обществени сгради) максималният застрахователен лимит на отговорност за Проектант (напр. грешки в проекта) е: за едно събитие – 25 000 лв. и общ лимит – 50 000 лв., сравнено със стойността на един апартамент в София тези числа изглеждат ниски.

Състояние на сградния фонд в България от гледна точка сеизмична готовност

В България има над 4 милиона жилищни сгради по данни на НСИ, строени по различно време, а над 80% са построени до 1990 г. За обектите въведени в експлоатация след 2007 г. като част от документацията за въвеждане в експлоатация е регистриране на Технически паспорт, изготвен по изискванията на Наредба №5 за техническите паспорти на строежите.

Характерните особености на сградния фонд в България са:

- Подобно на сградния фонд в Турция е неизвестно експлоатационното състояние на огромната част от сградния фонд, тъй като започналата паспортизация на сградния фонд е достигнала едва 0.39% (10 803 сгради). Порочната практика, е че дори тези техническите паспорти се третират като поредната безсмислена бумащина вместо да са видни в публичен регистър.

Коментар: Техническият паспорт представлява досие на сградата, в което има техническа информация за нейното моментно състояние („физическо износване”: дефекти, повреди, текущо състояние на материали и земна основа, текуща геометрия, текуща носеща способност на строителните конструкции и земната основа), съответствието й с нормативните изисквания към сградите, опис на историята на всички извършени промени и преустройства, опис на цялата налична строителна документация – проекти, разрешителни, сертификати, предписания при нужда а укрепвания, текущи и основни ремонти за поддръжка. Обичайната практика за жилищни и обществени сгради е на всеки 3-5 години да се извършва визуално обследване за текущ ремонт, а на всеки 25-30 години инструментално обследване на текущото състояние на строителните конструкциите над фундаментите и земната основа за основен ремонт с мерки за укрепване / усилване и конструктивно саниране. За фундаментите основният ремонт е на 50-60 години. Обичайният проектен експлоатационен живот на жилищни, обществени и промишлени сгради е 50 години, а теоретичният максимален експлоатационен срок за монолитните сгради е 150 г., а за сглобяемия стоманобетон е 125 г., но при строго спазване на схемата на грижите за извършване на текущи и основни ремонти по спомената схема 3-5 и 25-30. След необичайни събития (напр. слягания на основите, стихийни бедствия, други аварии) те трябва да бъдат последвани от инструментално обследване на текущото състояние за установяване на повредите и дефектите и съответни мерки.

Като правило капиталовите разходи за ремонти и техническа поддръжка са по-малко от тези за ново строителство, а като срок за изпълнение са 1.5 – 2 пъти по-бързи. Към момента действащата Наредба №5 не предлага методика за оценка на процентното снижаване на носещата способност по елементи и интегрално на база на регистрираните дефекти, повреди и текущи свойства на материалите, както и за оценка на процентното физическо износване на цялата сграда (счита се, че при износване над 80% сградата е за събаряне). Към момента действащата Наредба №5 не изисква и оценка на „моралното износване” – степента на несъответствие на функционалността на сградата следствие техническия прогрес (приравняване на балансова стойност на старата сграда като нова, построена в съответствие със съвременните изисквания). „Моралното износване” би бил обективен финансов индикатор за реалната стойност на недвижимостите при покупко-продажби на цели сгради и самостоятелни обекти (апартаменти).

- От 1990 г. от Турция у нас са внасяни евтини и некачествени строителни материали, включително некачествен цимент за направа на бетон.

- Строежите изградени до 7 април 1987 г. без строителни книжа (масово) се обявяват за търпими, като се представят: декларация за година на построяване, геодезично заснемане, актуална скица, нотариалния акт на сградата и платена такса. Няма изискване за привеждане на конструкциите на такива сгради към действащите изисквания за сеизмична безопасност. На практика това е „Първата голяма строителна амнистия”.

- Незаконни строежи, започнати от 8 април 1987 до 30 юни 1998 г. не се премахват, ако са декларирани пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. На практика това е „ Втората голяма строителна амнистия”.

- При вътрешни преустройства, свързани с разбиване на тухлени и бетонни стени на партерни и междинни етажи, надстрояване и усвояване на покриви и тераси се допуска масово със „становище” на инженер конструктор. Порочната практика при тези становища е да не се прави обследване и оценка на състоянието на цялата сграда доколко са съществени промените, а да са във вид на 1-2 страници „лично мнение”.

- Порочната практика в програмите за „саниране” е т.нар. „обследване” да се заключава в архитектурно заснемане, а за състоянието на строителните конструкции също се допуска масово „становище” на инженер конструктор от типа „лично мнение”, в редки случаи придружено с псевдо определяне на якостта на бетона чрез склерометър, което обаче не се корелира към директно разрушително изпитване на 2-3 бетонови ядки съгласно стандартите. Обичайно мерки за „конструктивно саниране” липсват.

- Порочните практики при контрола в проектирането и строителството са описани детайлно по-горе.

- Липсата на оценка на сеизмичния риск от наличието на голям брой разломи е описан детайлно по-горе.

Препоръки за подобряване на безопасността на сградите при нормална експлоатация и стихийни бедствия

Законови промени за коригиране на изброените пропуски в строителството. Например: абсолютно е логично действащи проектанти да проверяват действащи проектанти, а това биха могли да са проектантските бюра – консултанти, които ежегодно се вписват в публични регистри, администрирани от КИИП и които се осъвременяват на ежегодно.

Действащата към момента национална нормативна база за проучване, обследване и проектиране на съществуващи сгради и съоръжения в огромната си част не е осъвременявана от 50-60 години. В рамките на правомощията си съответните институции (МРРБ, МВР, МО) следва да разпоредят осигуряване на ресурс и целево осъвременяване на националната нормативна база за проучване, обследване и проектиране на съществуващи сгради и съоръжения.

Липсва национален стандарт (норми) за инженерно-геоложки проучвания на сгради и съоръжения, както и за осъвременяване на действащото „Ръководство за инженерно геоложки проучвания на автомобилни пътища”, последно издание от 1979 г., и свързаните с него „Норми за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания” от 1993 г. Препоръчва се новият национален стандарт (норми) да стъпи на „Инструкция и методически указания за обема и съдържанието на инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания” КНИПИБКС „Водоканалпроект” от 1985 г. в обем от 120 машинописни страници. В рамките на правомощията си съответните институции (МРРБ) следва да разпоредят осигуряване на ресурс за създаване на нов стандарт и целево осъвременяване на горепосочените национални нормативи.

Оценка на сеизмичният риск на база на реално установената геометрия на разломните линии (сондажи, разкопки, геофизика), възможно най-бързо в близост до урбанизираните територии, критично важната инфраструктура и опасните производства, като подхода на Измир в Р Турция е много добър пример.

За обектите, находящи се върху или в 20 m зона до разлом, възможно най-бързо да се извършат обследвания и усилвания, а при нецелесъобразност и премахване по подхода на Нова Зеландия.

За обектите, находящи се в зони с очаквана сеизмична интензивност от VIII и IX степени по MSK и които са елементи от обществени сгради с голяма посещаемост, критично важна инфраструктура и опасни производства, в оперативен порядък да се извърши обследване, паспортизация и планиране на съответни мерки.

За останалите обекти, находящи се в зони с очаквана сеизмична интензивност от VIII и IX степени по MSK и които не са в горната група същото да се извърши в средносрочна перспектива.

За обекти, находящи се в зони с очаквана сеизмична интензивност от VI и VII степени по MSK същото да се извърши в дългосрочна перспектива.

Осъвременяване на изисквания на Наредба №5 за техническите паспорти на строежите, като се включат поуките от земетресението в Турция както и методики за количествени процентни оценки на физическото и моралното износване на сградите, които да се използват за разпоредителните сделки с недвижими имот като средство за ограничаване на измамите в тази област.

Изграждане и поддържане на публичен Регистър на техническите паспорти, в който да има достъп всеки гражданин и застраховател, които искат да се информират за текущото техническо състояние, необходимите мерки за привеждане към съвременните изисквания, количествени процентни оценки на физическото и моралното износване на сградите и възможните рискове.

От изложението по-горе е направен паралел между нивото на проучване, проектиране, контрол и строителство в Р България и Р Турция, както и близостта на порочните практики в тези области във фокуса на трагичните земетресения от 6.2.2023 г.в провинция Хатай. Направената „дисекция” по контролни механизми показва, че вероятността да се повтори подобна трагедия е България е абсолютно реална. Направени са предложения за законови промени за осигуряване на „разделение на властите” - Проектант – Строителен Надзор – Строителен предприемач, така че в максимална степен да се ограничат порочните практики и да се защити общественото здраве и интерес. Както е известно „гражданите нямат право на законодателна инициатива”, но институции като Президент, Министерски съвет и депутатите в Народното събрание имат и трябва да вземат необходимите превантивни решения, така че да не се допуснат трагедии подобни на тази в Турция.