Инж. Орлин Илиев: Зелените покриви ще станат задължителни дори в България
Зелен покрив на офис сграда Уолтопия
Инж. Орлин Илиев е завършил магистърска степен по строително инженерство в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София през 1995 г. Бил е главен инженер на Просима ООД, мениджър-проекти в Линднер България АД и директор на ЕСХА България ООД. Съосновател на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и неин настоящ член. Участвал е като проектант, изпълнител или инвеститорски контрол на зелени покриви и паркинг-покриви с площ над 40 000 кв. м в България, Австрия, Италия и Белгия. Автор на „Ръководство за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“, издание на БАИС.
- Като автор на „Ръководство за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“ и проектант и изпълнител на зелени покриви от над 20 години, бихте ли казали кои са Вашите цели относно зелените покриви в България?
Трите ми най-важни цели са:
- Зелените покриви да станат задължителни, както е в много градове в Европа.
- Зелените покриви да се правят по правилния начин и с правилните системи/материали.
Те трябва да задържат възможно най-голямо количество дъждовна вода по устойчив начин (поне 50 литра/кв.м.) и да отвеждат по най-бързия начин водата, която е в повече.
- Да правим леки екстензивни зелени покриви на съществуващи покриви при стриктно спазване на максимално допустимото натоварване на покривната конструкция.
В България водещи трябва да са държавната и общинските администрация с техните сгради с плоски покриви на училища, детски градини, болници, поликлиники и т.н.
За информация, допреди 30 години, плоските покрив се проектираха с тежка защита на хидроизолацията от чакъл. На мястото на слой от чакъл с дебелина 8-10 см и тегло около 80-100 кг./кв.м. може да се изпълни устойчив във времето и без нужда от автоматично напояване лек екстензивен покрив, като разбира се, писменото мнение на колега конструктор е задължително.
Но за да има повече зелени покриви в България са нужни правилни нормативни документи на държавно или градско ниво, каквито сега липсват.
В Брюксел, например, всеки плосък покрив с площ над 100 кв.м. на нов проект трябва да бъде зелен покрив, а отскоро - да бъде комбиниран зелен покрив с фотоволтаици.
За съществуващи покриви е предвидено финансиране (грантове) след изпълнение на зелен покрив (www.bruxelles.be/prime-toiture-verte), както следва:
- за интензивни зелени покриви - 30 евро/кв.м.
- за екстензивни зелени покриви - 20 евро/кв.м.
Ако покривът се вижда от други 5 сгради, сумата се увеличава с 20%.
Важно е да се знае, че в Белгия минималното изискване за коренообитаем (субстратен) слой е само 5 см за екстензивни покриви, като се препоръчва 10 см и 30 см за интензивни покриви.
Освен Брюксел, други градове, където зелените покриви са задължителни при нови проекти и/или ги финансират частично са Базел (отдавна минал границата от 1 милион кв.м. зелени покриви или 6 кв.м. на глава от населението), Цюрих, Линц, Копенхаген, Мюнхен, Щутгарт, Берлин, както и много други немски и нидерландски градове, а градове като Париж, Барселона, Лондон, Чикаго, Торонто, Сидни, Ванкувър, Мелбърн, Сингапур и Токио отдавна имат много амбициозни цели в същото направление.
В Базел, например, изискванията за зелен покрив са много прости:
- коренообитаемият слой (средата за отглеждане) трябва да бъде от местни регионални почви с дълбочина (дебелина) най-малко 12 cm;
- растителността трябва да е смесица от местни растителни видове, характерни за града;
- зелените покриви на плоски покриви над 1000 кв.м. трябва да включват консултация с градския експерт по зелени покриви по време на проектирането и строителството.
В много немски градове минималното изискване за коренообитаем (субстратен) слой е също 12 см.
- Каква е тайната на всеки зелен покрив?
- Тайната на всеки зелен покрив е в баланса между задържането по устойчив начин в слоевете на покрива на възможно най-много безплатна чиста дъждовна вода и бързото и сигурно отвеждане на излишната вода, така че да няма преовлажняване на субстрата, а оттам и увреждане на растителността. Поради тази причина препоръчвам винаги да се използва слой от хидрофилна минерална вата (като възможно най-добрия водозадържащ и филтърен слой) и HIPS дренажен композит от два слоя геотекстил (филтърен и защитен слой), залепени за дренажна мембрана от полистирен HIPS.
А най-важното нещо е същото, което е най-важно за всеки вид строителна дейност на един покрив - да познавате носещата способност на покривната конструкция и да не я превишавате в нито един момент от работата. И дори когато премахвате товар от покрива, например защитния чакъл, и новият товар не превишава премахнатия – да имате писмено мнение от колега конструктор (строителен инженер).
- Кои са големите клиенти на зелени покриви в България?
- Това са частни инвеститори с големи търговски, офисни или жилищни проекти, залагащи зелените покриви още на етап проектиране по екологични, естетически и/или икономически (за да влязат с параметрите на получената виза за проектиране) причини.
Над 80% от проектите ми са за такива клиенти, които търсят т.н. интензивни зелени покриви с трева, храсти и дървета със средна площ над 1000 кв.м.
- Забелязва ли се увеличено търсене на зелени покриви в България в последните няколко години?
- Да, забелязва се, но не в темпа, който очаквам вече над 20 години.
От една страна инвеститорите видяха, че зелените покриви са възможни и не застрашават хидроизолацията на покрива, нещо, което бе основното опасение преди 20 години, а от друга – проектите, като сгради, станаха повече и по-големи. Високата цена на парцелите кара инвеститорите да ги застрояват на 100%, било като подземни паркинги, било като едно- или двуетажни ниски тела, върху които да предвидят задължителното минимално озеленяване съгласно получената виза за проектиране. Разбира се, има и инвеститори, които озеленяват покривите си по чисто екологични причини или просто защото те лично ще виждат озеленения покрив.
- Къде се наблюдава повече интерес към зелените покриви - при жилищните или при административните сгради?
- Интересът е сравнително един и същ, има големи проекти както жилищни, така и административни. Очаквам проекти, при които изобщо няма улици и коли, а всичко е вкарано под земята, като на кота терен има само зелени зони, пешеходни алеи, кътове за отдих и игра и други. Това са проектите, които ще могат да се нарекат „зелени“.
Разбира се, за да бъде „зелен“ един проект трябва да бъде най-вече нискоенергиен, което за 2025г. означава да бъде „почти нулево енергиен“ или много по-ясното „пасивен“ („пасивна сграда“). Всичко друго е заблуда на клиентите. В сайтовете на големите проекти е рядкост да намерите данни за предвидената топлоизолация (в сутерена, по фасадата и на покрива), най-много да видите „фасадна топлоизолация от 12 сm стиропор“, което е несериозно. Първият ми реализиран нискоенергиен проект преди над 10 години бе на жилищна сграда с 24 cm фасадна топлоизолация от каменна вата, 30 cm топлоизолация в сутерена от XPS и 38 cm покривна топлоизолация от стъклена и каменна вата.
- Известно е, че чрез зелените покриви инвеститорите покриват изискванията за процент озеленена площ в проекта им. Има ли някакъв контрол върху процеса - кой следи изпълнението на проектите, правят ли се проверки дали тези покриви се поддържат като зелени и има ли санкции при нарушаване на изискванията?
- Преди да отговоря за контрола, бих искал да кажа, че зелените покриви във никакъв случай не се изпълняват само за да покрият инвеститорите изискванията на визата за проектиране!
Няма нищо по-хубаво от озеленен покрив, независимо дали е на подземен паркинг или на по-високо ниво, особено ако е видим от обитателите на сградата, например, а дори и от други сгради, а още по-хубаво ви било да видим цели комплекси без улици и коли и единственият вариант за това е озеленяване на покрива на подземната комуникационна част.
В Столична община всичко това е уредено в „Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община“, където чл. 55 указва, че „контрол по изпълнение на наредбата се осъществява от кмета на СО , от заместник-кмета на СО по Направление "Зелена система, екология и земеползване", главния архитект на Столична община, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат.“
В чл. 26а е казано, че „задължението за поддържане на озеленяването е на собствениците“, а „общинските органи по озеленяване в районите извършват периодични проверки за поддържане на предвиденото с проекта озеленяване, както и на компенсаторното извън имота. За установените нарушения се съставя констативен протокол и се дават задължителни предписания на задължените лица, както и срок за изпълнението им.“, като „ако в дадения с предписанията срок нарушителят не изпълни указанията и/или не отстрани констатираното нарушение, компетентният орган съставя акт за установяване на административно нарушение, който поставя началото на административно-наказателно производство по реда на ЗАНН.“
В частност за дървесната и храстова растителност, чл. 41 указва, че „собствениците са длъжни да осигуряват достъп до имотите си на компетентните служители от специализираните общински служби за извършване на огледи, картотекиране и контрол, свързани с наличната растителност.“
Относно това дали се правят проверки и дали се налагат санкции, би трябвало да се обърнете към съответните институции, натоварени с тези задължения.
- Какъв дял от новото строителство в България е с озеленени покривни площи?
- Не знам кой би имал тези данни, дори ние в БАИС нямаме такива.
Като цяло процентът се увеличава всяка година, но с бавни темпове. Имайки предвид многото големи промишлени проекти с максимално олекотени конструкции, става дума за много под 1%.
- Какъв дял от вече съществуващите сгради в България е с озеленени покривни площи?
- При положение, че само аз съм изпълнил, контролирал или консултирал над 40 000 кв.м. зелени покриви, макар и не всички в България, и само една от фирмите-съучредителки на БАИС - ЕСХА България ООД е допринесла за изграждането на 120 000 кв.м. зелени покриви, включващи и пешеходни или паркинг-зони, с висококачествените си полистиренови дренажни композити, сигурен съм, че отдавна в България има над 250 000 кв.м. зелени покриви, което, за съжаление, е капка в морето. Като процент, става дума за стотни от процента.
И докато за първите 100 000 кв.м. трябваха над 10 години, вярвам, че скоро всяка година ще се правят по над 100 000 кв.м. и то при липса на каквото и да било насърчаване от общините или държавата.
Представете си само какво би станало ако има финансови стимули или просто ако се задължат инвеститорите да озеленят всички нови плоски покриви!
- Какво е съотношението на българския пазар за зелени покриви, спрямо този на ЕС?
- Във всички страни, за които имам данни, количеството изпълнени зелени покриви като кв.м. на глава от населението е многократно по-голямо от това в България. Само в Германия в последните няколко години се озеленяват по над 8 милиона кв.м. покриви годишно, което е около 10% от всички нови плоски покриви. Над 80% от всички зелени покриви са леките екстензивни зелени покриви, вкл. върху съществуващи сгради, но ръстът при по-тежките интензивни използваеми покриви е по-голям от този при екстензивните.
Като цяло, в цял свят общините са много по-активни от държавите в озеленяването на покривите, един от най-познатите примери е нидерландския град Ултрехт с неговата политика „без неизползвани покриви“. Само в Европа има няколко града с по над 4 кв.м. зелени покриви на глава от населението.
На държавно ниво, от години Франция е най-напреднала в задължителното озеленяване на плоски покриви – отначало само на сгради с търговско и индустриално предназначение, като през 2022г. разшири много кръга на видовете сгради, намалявайки и минималната площ на покривите от 1000 кв.м. на 500 кв.м.
А Париж е един от градовете с най-амбициозни планове за озеленяване на съществуващи общински сгради с над 200 проекта, предвидени в периода 2020-2026г.
- Колко общо е площта на покривите, които Вие сте озеленили?
- След като преминах 40 000 кв.м. преди няколко години – спрях да ги броя. През 2021г. публикувах „Ръководство за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“ и сега по-често правя презентации и консултирам колеги проектанти и изпълнители.
Все още малка част от проектите ми са на съществуващи сгради, където предизвикателството е най-вече свързано с носимоспособността на покривната конструкция. Такъв е и последния ми проект на сравнително лек екстензивен зелен покрив върху съществуваща тераса, където удоволствието от постигнатия резултат е по-голямо от други много по-големи интензивни зелени покриви, предвидени още на етап проектиране на конструкцията.
- Кои са най-големите Ви проекти на зелени покриви?
- Жилищни – ваканционно селище Oasis Resort & Spa в село Лозенец и жилищния комплекс ESTE.
Нежилищни – Ринг Мол, Walltopia, Елипс център, OBS център, сгради 7-9 в Бизнес Парк София, както и българският културен център във Виена „Дом Витгенщайн“.
- Какви предизвикателства срещате при създаването на зелените покриви?
- Както вече казах, в началото бе опасението от риск за нараняване на хидроизолацията. Сега е вече желанието за понижаване на цената и неспазване на достатъчно малкото правила за един устойчив във времето зелен покрив.
Както преди 20 години така и не видях правилно проектиран обикновен „не зелен“ покрив, сега не виждам правилно проектиран зелен покрив.
Моите пет основни правила са:
- Не превишавайте допустимото натоварване на покривната конструкция!
- Направете добра хидроизолация и я защитавайте до края на изпълнението на зеления покрив! След завършване на зеления покрив, той самият ще защитава хидроизолацията.
- Търсете баланса между задържането и забавянето на колкото се може повече безплатна чиста дъждовна вода и бързото оттичане на водата, която е в повече!
- Използвайте винаги само полистиренов HIPS дренажен композит, никога отделни слоеве или HDPE дренаж!
- Използвайте винаги водозадържащ слой от хидрофилна минерална вата, който е и най-добрият филтърен слой, предпазващ дренажния композит от запушване от ситните частици на субстрата!
Другите правила, вкл. видовете субстрат, растителност и внимание към детайлите, са подробно описани в „Ръководството за проектиране и изпълнение на зелени покриви и паркинг-покриви“.
Тези, които не са описани са:
- Намерете и работете с правилните колеги - проектанти, надзор и изпълнител!
- Обяснете на клиента какво той иска () и не приемайте проекти без зелен покрив!
- Направете първия си зелен покрив! След това толкова ще ви хареса, че няма да правите не-зелени покриви.
Има една мисъл "живот без куче е възможен, но не си заслужава". Аз бих добавил "проект без зелен покрив е възможен, но не си заслужава!".
А зелените покриви ще станат задължителни дори в България, въпросът е само "кога?".
- Как съжителстват соларните панели върху озеленени покриви?
- Това е тема на цяла глава от ръководство, но с няколко думи бих казал, че наличието на соларни панели върху зелени покриви е много полезно, както за соларите, така и за растителността. Растителността понижава температурата около панелите, което повишава производителността им, а панелите дават полезните за много растения сянка и завет, които защитават растенията и забавят влагоотделянето от растенията и субстрата (т.н. евапотранспирация).
- Крият ли рискове комбинираните соларни и зелени покриви за обитателите на сградите, за самите сгради, и какви мерки за безопасност се прилагат, имайки предвид, че зелените покривни градини, служат и за отдих в градската среда?
- Отговорът е категорично „не“, стига обитателите да не пипат панелите и кабелите за тях.
Ако по-скоро говорите за това дали основата на инсталация със соларни панели не би наранила хидроизолацията на покрива, то това е възможно, ако работата се извършва от непрофесионалисти.
За мен няма рискове за хидроизолацията при правилно механично захващане на основата на инсталацията към конструкцията на покрива, но ако това би носило рискове за друг, то възможно е използване на самия субстрат и специални твърди дрениращи елементи за затежаване на конструкцията против вятъра, както и предпочитаното от мен затежаване с обикновени бетонови блокове. Отново напомням, че всеки товар трябва да бъде деклариран на колегата конструктор, който трябва да изчисли покривната конструкция.
В много западноевропейски градове комбинираните соларни и зелени покриви са успешна практика в последните няколко години.
