Градска памет и бъдеще: Централни хали, София
Интервю с архитект Мария Попмаркова за идейния проект за съживяването на емблематичната сграда на Софийските хали
Арх. Мария Попмаркова е завършила специалност „Архитектура“ във ВИАС. Дългогодишен проектант и ръководител ателие в Главпроект, а по-късно и изпълнителен директор на АСИ Главпроект АД. През 2003 г. съвместно с арх. Вълчо Георгиев основават архитектурна фирма „ИНТ АРХ“ ООД. Фирма “ИНТ АРХ„ ООД има богат опит в архитектурното проектиране, интериорния дизайн, мениджмът на проекти и подготовка на тръжна документация.
Има редица проектирани и реализирани сгради в България и чужбина, като последните години особено активно работи по проекти в Германия, голяма част от които паметници на културата като смяна на предназначение от отбранителната крепост „Щегел” в Гермерсхайм в област Пфалц – Германия, построена в периода 1834-1861г, за защита от френските нападения, в жилищна сграда. Получила е редица награди и грамоти - номинация в Национален конкурс "Сграда на годината" 2021 - Магазин BABY LIFE МАЛЕЧКО, Пловдив, "Сграда на годината" 2019 - специална награда за РИЛА РЕНЕСАНС ЦЕНТЪР на Англо-американското училище етап 4, "Сграда на годината" 2009 - Логистичен център на Sofia Airport Center, номинация "Сграда на годината" 2005 - Първа Инвестиционна Банка на бул. "Драган Цанков", София, за която също така арх. Мария Попмаркова е номинирана за АРХИТЕКТ НА ГОДИНАТА.
Арх. Попмаркова, намерението в Централните хали да се реализира магазин на "Кауфланд" предизвика полемика в обществото. Като автор на проекта какво е отношението ви към противоречащите мнения на гражданите?
- Приемам тази полемика като нещо много положително. Това показва, че обществото, макар и много търпеливо, не е загубило сетивата си за ценностите на градското пространство.
Сградата на Централните хали е изключителен паметник на културата, включващ различни пластове от историята на града.
За съжаление начинът, по който се представи инвестиционното намерение на "Кауфланд", изведе на преден план информация, при която очаквано първата асоциация е, че едва ли не цялата сградата ще се трансформира в хипермаркет, какъвто има в повечето квартали на София и редица градове в страната. Въпреки вече одобрения проект за консервация и реставрация на фасадите, от който е видно, че намесата на инвеститора включва единствено консервация и реставрация, се появиха колажи, показващи поставяне на фирмени надписи и лога по фасадите, което засили отрицателните реакции.
А не е ли така, какво по-различно от един магазин очакваме да има?
- Изобщо не е така.
Желанието на инвеститора е да отговори на очакванията на живеещите в района, да намери и предложи начин да присъства активно в централната градска част с нейната разнообразна аудитория, жители и гости на града. Подходът при формиране на заданието и развитието на проекта отчита факта, че тази сграда носи в себе си много история, архитектура, култура и дух.
Отчитайки специалното значение на Централните хали, тяхното местоположение и заобикалящата среда, едно от големите предизвикателства към проекта е намирането на баланс между търговски функции, социално-обществената роля на сградата и не на последно място - подходящо представяне на нейната история и архитектура. Това е един изключителен район на София, старият център на столицата, в който след Освобождението е изградена и сградата на Централната баня. Тук се обособява един ансамбъл, в който е търсена националната идентичност и възраждане на българския дух. И двете сгради са ярък представител на течението „Романтизъм“ в националната архитектура в следосвобожденския период.
Какви бяха основните предизвикателства пред вас и екипа ви при изготвяне на проекта?
- Нека да кажа, че в работата по проекта е ангажиран голям екип от професионалисти – архитекти, дизайнери, конструктори, реставратори, както и доказани експерти в различни области. Предизвикателствата бяха много. Независимо че реконструкцията засяга само вътрешното пространство, преминахме през дълъг период на проучване и анализи. Проучването не се ограничи само до физическото състояние на сградата. За да се отчете и най-малкият детайл, трябваше да се направи задълбочен анализ на историята на София, на социално-икономическото развитие на страната, промените в политическата система в България и да се анализира отношението на всички тези фактори върху трансформацията на вътрешното пространство на сградата и духа през различните периоди. Всеки период от 110-годишната история на сградата на Централните хали има своя специфика и дух. Затова изключително внимателно бяха анализирани промените в обществото в периодите, в които сградата бележи упадък. За всички е ясно, че обекти, които не работят добре, обричат културната ценност на гибел. Такъв за съжаление е сегашният период на сградата и неслучайно тя е на имотния пазар.
Заданието от страна на "Кауфланд" не бе просто да влезе в сградата, а проектът да развие всички пространства, отчитайки изключителната ù стойност като паметник на културата, да пречупи корпоративно-маркетинговите стратегии, да ги съобрази със стила на зданието и мястото му в историята, както и да намери оптималната икономическа съобразност. Това показва не само уважение и респект към паметника, но включва и адекватна грижа за културната ценност, както и съвременен подход за вдъхване на живот в сграда, чиято роля е именно на социално средище.
Бихте ли разказали малко повече за проекта?
- Смело мога да заявя, че разработеният проект показва отношение към ценностните характеристики на сградата - паметник на културата, и най-важното - запазва ги и ги подчертава, като предлага обратима намеса.
Проектното решение на вътрешното пространство се придържа максимално до оригинала, построен през 1911 г., и в максимална степен запазва и предава на поколенията същността на сградата, нейната функция, конструкция и детайли. Както отбелязахме, за фасадата се предвижда реставрация и консервация без поставяне на рекламни надписи и фирмени лога.
Проектното решение съхранява основните ценностни елементи на сградата:
1. Запазва основната й функция - търговска – хали (съгласно Речник на българския език: хали – обширен, просторен магазин за хранителни стоки).
2. Освобождава пространството от изградените през 2000 г. странични галерии (осъществена и тогава обратима намеса) и дава възможност да се възприеме цялостният еднопространствен, еднообемен интериор на сградата. По този начин изпъква най-ценният елемент от интериора в цялото му единство и красота – уникалната метална покривна конструкция, поръчана и произведена в работилницата на френския инженер Густав Айфел. Горди сме, че с предложеното решение можем да я покажем в цялостния ù вид и красота.
3. Възстановяваме детайлите и фрагментите около прозорците по вътрешните фасадни стени, изпълнени в оригиналния проект и заличени при последната реконструкция.
А какво напомня за първоначалния проект на сградата, създаден от арх. Наум Торбов в началото на миналия век?
- Цялото търговското пространство е подчинено на оригиналната пространствено-структурна характеристика на сградата:
- Подчертана е основната ос изток – запад.
- Освободени са от обзавеждане основните метални колони.
- Точно както и в проекта на арх. Наум Торбов е подчертана оста север – юг, която маркира отворите по фасадите към ул. "Пиротска" и ул. "Екзарх Йосиф".
- Възстановява се остъкляването по фасадата откъм ул. "Екзарх Йосиф", което във времето е зазидано.
- Изгражда се фонтан по оригиналния проект на арх. Наум Торбов.
Търси се усещането за покрито градско пространство с главни и второстепенни търговски улици, с площадна част при тяхното пресичане и фонтан в центъра. Това усещане се засилва и от елементите на търговското обзавеждане с техния дизайн, който е отчел развитието на търговските сергии в период от 100 години. Така създадената среда носи част и от духа на времето на строителството на обекта, и от модерността на днешния ден. Видно от визуализациите към проекта, корпоративно-маркетинговият стандарт е изцяло адаптиран и съобразен със стила на сградата.
Над технологичните помещения, разположени към западната фасада, е реализирана малка тераса, очертанията на която имат отношение към трикорабното пространство на залата. Същата е отделена от фасадните стени със стъклен под и е предвидена с лека метална конструкция за лесен демонтаж в бъдеще. Пространството на терасата е организирано като място за социални контакти със зони за хранене и почивка. Да обядваш или изпиеш кафе с приятели с поглед към пространството на залата би било изключително приятно. На това ниво в стъклена кутия е експониран и оригиналният часовников механизъм от кулата над главния вход.
Kакво се случва с подземното ниво – знаем, че там има археологически разкопки, до които в момента достъпът е ограничен?
- Пространството в сутерена е предвидено като зона за култура, археология, история и публични социални контакти. Желанието на инвеститора е тази историческа следа от пластовете история, върху които е изградена сградата, да бъде представена по достъпен и интересен начин. Това е даденост, която респектира и задължава. Предвидено е част от сутерена да се обособи като книжарница, отворена към археологическото пространство. Останалата част да се реализира като "Интерактивна зона за история и култура" - място, което с подходящо оформление на интериора да предостави възможност на посетителите да се запознаят с историята както на самата сграда, така и на античността, исторически напластена в централната градска част през различните епохи. Примерни решения са дигитални информационни табла, холограмни изображения и макети, 3D Mapping прожекции, монтиране на сегментиран интерактивен под, изобразяващ плана на крепостта и др. Това са само възможни решения, които обсъждаме. Детайлното проектиране е в процес на разработка и за него ще бъдат привлечени съответните специалисти, историци, културоведи, археолози и музейни работници. В това пространство могат да се организират литературни четения и беседи, представяния на книги, художествени и арт изложби, културни събития и чествания.
От представеното дотук виждамe, че проектът е много амбициозен.
- Както казах в началото, целта не е просто да се направи магазин "Кауфланд". Целта е сградата да развие целия си потенциал - не само основната си търговска функция, но и да стане средище за култура и обществено-социални контакти. Нека не забравяме, че търговското пространство също е вид социално пространство.
Не можем да се правим, че не забелязваме, че тук градската памет е прекъсната. Ако направим анкета сред 14-15-годишните младежи, 90% от тях няма да знаят какво са Централни хали, нито пък къде се намира сградата, да не говорим за нейната история и културни наслагвания.
Нашата цел е с предложеното решение сградата да се възроди като едно пулсиращо сърце за района и центъра на града, да бъде масово посещавана и пример за активна социална и културна функция. Чрез съвременно представяне да се привлече младото поколение, което да предаде паметта на сградата и нейната историческа ценност в бъдеще.
Представянето на идейната концепция може да се разгледа в подробности на sofia-hali.bg - информационен сайт с исторически преглед и интересни факти от историята на сградата и града, както и с виртуална разходка в проекта на https://sofia-hali.bg/project/.
