Koнĸypc „Сгради и вътрешни пространства” e чacт oт шecтoтo издaниe нa Aĸaдeмия ГPAДЪT 2019 и дo жypиpaнe дocтигнaxa 85 yчacтници, възпитаници на Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия, ВСУ „Любен Каравелов“, Лесотехнически университет, София, Нов български университет, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Politecnico di Milano, UCL- The Bartlett School of Architecture, Technische Universität Munchen, University of Portsmouth, United Kingdom, Националния лесотехнически университет на Украйна (НЛТУУ), гр. Лвов, СГСАГ „Христо Ботев”, София.

Проектът на Вероника Христова за Националния център за музикални изкуства е оформен около идеята за създаване на пространство, което да приюти Пловдивската опера. Нуждата от създаването на такава сграда подбуди обществени дебати, особено в навечерието на тази така важна за града година, в която той е европейска столица на културата.

В момента Държавна опера Пловдив представя своите спектакли в Дом на културата „Борис Христов”, който е тесен, за да побере всички културни прояви на сцената, която не е проектирана за пълномащабни музикални концерти и представления. Държавна опера - Пловдив се нуждае от самостоятелна сцена.

Фондация „Дом за Пловдивската опера“ предлага 8 възможни локации за сградата. Избраната ситуация е една от тях - зад площад "Съединение", която е много ключова и има потенциал да бъде кулминацията на едно дълго пешеходно пространство, което започва от площад "Централен".

Един от основните акценти на проекта е връзката на сградата с Пешеходния мост. Тя превръща комплекса в интегрирана част от околната градска среда, като прави операта символно по-достъпна за всички и предоставя едно ново обществено пространство, което може да се използва денонощно и независимо от останалите части в комплекса. Тази връзка води до открит амфитеатър над малкия обем, който може да стане сцена на различни артистични прояви и събития, или просто място за отдих. Продължавайки по-нататък по покрива на сградата, човек стига до панорамна тераса пред ресторанта на последния етаж. От нея има вход към него и към сградата. Проектът се стреми постоянно да поддържа връзката с реката от всички, достъпни за зрители помещения.

Една от основните цели на проекта е да активира пространството по крайбрежието на р. Марица, затова и главният достъп за зрители е решен от тази страна. Фоайето е ориентирано изцяло към реката и действа като гръбнак, на който са закачени залите, които се подават устремено към Марица, образувайки обтекаеми природни форми. В обемно-пространствено и градоустройствено отношение проектът е решен на принципа на контраста: криволинейни форми от северната страна, преливащи в природната среда; прави линии и изчистени обеми, отговарящи на градската структура от юг. Сградата се състои от два обема, свързани с топла връзка. В основния се помещават оперната (904-985 места) и камерната зала (303 места), както и обслужващите ги помещения, а в по-малкия – детския оперен театър (220места) и музея, които са функционално обвързани и могат да работят и самостоятелно. На кота +4.50м се намира топлата връзка, тя свързва галериите в двете части на сградата, от които са достъпни балконът на детския оперен театър и партерът на операта.

В екстериорното решение присъстват 2 материала: фасадна система панели от еталбонд, чието вертикално членение подчертава образувателните на кривите ленти и създава динамичност на образа; и стъклена фасада за обществените пространства, където присъства визуална връзка с реката. Прозрачната фасада на фоайето преминава и в кулоарите на операта, а през стъклото се усеща обемът на оперната зала. В интериора отношението на контраст продължава, като мотивът за вълнообразните ленти отново присъства, но този път в по-топъл и уютен материал, подходящ за акустиката на големите пространства на фоайето – дървото, което е използвано за облицовка на парапетите на галериите и стълбите, а стените остават бял фон на тази динамика.

Конструкцията на сградата е решена със стоманобетонни колони и греди, а премостването на залите, както и на сценичните пространства на оперната зала, се осъществява чрез главни и второстепенни стоманени ферми. Част от камерната зала излиза конзолно напред и се носи от стоманобетонни греди, лягащи върху колоните под залата, намиращи се във фоайето. Разработени са детайли от решението на наклонената фасада на кулоарите и детайли на акустичната обработка на оперната зала.

Останалите визуализации от проекта на Вероника Христова може да откриете ТУК

Проектите на всички участници в конкурс „Сгради и вътрешни пространства” може да разгледате ТУК

Конкурсните проекти се оценяват от жури, включващо доказани архитекти и инженери и представители на водещите компании в сектора. Награда на публиката ще се присъди на проекта, получил най-голяма подкрепа на Facebook страницата на конкурса. Награждаването ще бъде на 17 октомври, Sofia Event Center, от 17:30 ч. до 19.00 ч. Партньори на Академия ГРАДЪТ 2019, са:  Джи Пи Груп, Алукьонигщал и Аурубис България.   

Инициативата „Академия ГРАДЪТ”, стартирала през 2014 г., е отговорът на "ГРАДЪТ Медиа Груп" на нуждата от комуникация между поколенията професионалисти, създаващи съвременните градове и сгради по света и у нас. Конкурсът стимулира и поощрява комуникацията между различните поколения архитекти и инженери, които да споделят и предават своя професионален и житейски опит в най-важния и труден момент от професионалната реализация на младите български архитекти и инженери по света и в България – напускането на студентската скамейка и първите години в професията.