100-те най-значими инвестиционни проекта в изложба „реВизията на Севера – реализации от Плевен и региона“
Авторът на проекта „реВизията на Севера“ Силвия Златкова пред градът.бг
100-те най-значими инвестиционни проекта от Плевен и региона, доказали своята устойчивост във времето, които видимо промениха града и региона за последните 20 години, представя изложбата „реВизията на Севера – реализации от Плевен и региона“ с неин автор Силвия Златкова – журналист, член на Съюза н българските журналисти.
Изложбата се провежда под патронажа на община Плевен с генералното партньорство на първия частен инвеститор за региона в здравния сектор ДКЦ и МБАЛ „Авис Медика“ със съдействието на плевенската фирма „ИЛИНА“, водещите брандове ЕТЕМ, Баумит, Рьофикс, Велукс, Хенкел и HL, с подкрепата на Областна администрация Плевен, Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България. Официален медиен партньор е ГРАДЪТ Медиа Груп.
Изложбата „реВизията на Севера – реализации от Плевен и региона“ е част от програмата за отбелязване на Световния ден на архитектурата в Плевен и се провежда паралелно с традиционното осмо по ред издание на Регионален преглед на архитектурата, организирано от САБ – Дружество Плевен, и КАБ – Регионална колегия Плевен.
Подредена на пл.„Възраждане“ от 7 до 27 октомври между двата професионални празника на архитектите - Световния ден на архитектурата и на строителите – Димитровден, експозицията прави ретроспекция на реализираните инвестиции, поставя фокус върху по-мащабните реализации с важно обществено значение.
Изложбата се открива днес, 7 октомври, от 17 часа на площад „Възраждане“ в Плевен.
Силвия Златкова – журналист, член на Съюза н българските журналисти, организатор на реВизията на Севера
- Г-жо Златкова, разкажете какво представлява експозицията „реВизията на Севера – реализации от Плевен и региона“?
- Изложбата „реВизията на Севера – реализации от Плевен и региона“ представя 100-те най-значими инвестиционни проекта от Плевен и региона, доказали своята устойчивост във времето, които видимо промениха града и региона за последните 20 години.
Специализираната експозиция представя за първи път в обобщен вариант инвестиционната история след Прехода с ключови реализации на сгради с обществена значимост за периода 1999 – 2019 г., осъществени от инвеститори, архитекти, строители. Изложбата включва общо осем раздела с най-знаковите инвестиции в съответната област. Всички те са създадени за хората и техните потребности за заетост, наука и обучение, пазаруване, спортуване, пътуване, получаване на качествено здравеопазване, оползотворяване на свободното време. Изложбата прави едно обобщение на най-ключовите проекти, допринесли за развитието на региона.
Тук искам специално да отбележа, че графичното оформление на цялата експозиция и дизайнът на логото на проекта са дело на Анита Рупова, която е родом от Белене, възпитаник е на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Никола Фичев" със специалност "Интериорен дизайн" и от пет години живее във Виена, където завършва графичен дизайн. Разстоянието от Плевен до Виена не попречи и тя пое предизвикателството да направи нещо специално за региона, в който е родена и израснала.
- Как всъщност са представени сградите в рамките на изложбата?
- Най-напред направих предварителен подбор, а след това и специална селекция. Всяка от тях съм се опитала да представя от проекта през строителството до реализацията с информация за съответния обект, неговите автори, параметри и период на реализация. Експозицията е подредена хронологично по години и по видове сгради и е една ретроспекция на ключовите инвестиции в сгради с обществена значимост с цел да покажа развитието в съответния сектор през годините.
Например - как изглеждаше някогашното кино „Христо Смирненски“, където днес е вдигнат бизнес център „Глория Палас“ или как на мястото на стария супермаркет „Дон“ бе изграден модерният бизнес център „Генимекс“. Как старият хотел Плевен се превърна в модерна бизнес сграда или на мястото на някогашния тютюнев комбинат беше изграден най-мащабният проект за този период - търговският център Панорама мол, каква е новата визия на индустриална зона в района на Гривишко шосе и т. н.
Експозицията показва инвестиции в производствени и офисни сгради, здравни заведения и болници, хотели, търговски и сгради със смесено предназначение, специализирани – всеки един от тях допринесъл за устойчивото развитие на региона и оставил своя отпечатък във времето. В допълнение са показаните знакови инфраструктурни сгради и съоръжения.
- Кои са ключовите инвеститори представени в експозицията, какви проекти селектирахте за първата пилотна експозиция в Плевен?
- Представени са ключовите инвеститори в здравеопазването – от първия частен инвеститор в сектора - ДКЦ и МБАЛ „Авис Медика“, до мащабните инвестиции на УМБАЛ „Света Марина“, МБАЛ „Свети Панталеймон“, УМБАЛ „Сърце и мозък“. Всички те са реализирани по един естествен начин в Плевен, водени от двигателя на процесите – Медицински университет Плевен, който през тази година отбелязва своята 45-годишна и който за този период също има съществен принос с инвестициите в областта на високотехнологичната медицина, с изграждане на ТЕЛЕЦ и на новия факултет по фармация.
Представени са инвестициите на най-големия работодател в региона - фирма „Димитров“, включително най-новата му реализирана сграда - "Клуб Десизо Мони" като част от едноименния производствено-административен комплекс.
И още: знакови инвеститори като „Палфингер“ в Червен бряг, италианската „Метекно“ – изобретателя на сандвич - панела, фирми от леката промишленост и по-специално от шивашката индустрия, инвестирали в построяването на нови фабрики като френско-испанското дружество „КНМ Текстил“, италианската „Неви Фешън“, „Пагани стил“ и други до най-новата и най-мащабна инвестиция в Плевен на най-големия в Европа и четвърти в света немския производител на електрически системи и окабеляване за автомобили "Леони", който обещава до 2000 работни места в региона.
- Кои и колко на брой са представените архитектурни бюра и архитекти в изложбата?
- Експозицията показва реализирани проекти на над 30 архитекта от Плевен и над 20 от страната и колективите им, изпълнени от водещи строителни фирми. Представени са реализации на водещите архитектурни бюра като «АиА архитекти" с ръководител на колектива арх. Ангел Захариев, «Иво Петров архитекти» с мениджър арх. Цветан Петров и основател на бюрото арх. Иво Петров, «Проконсулт» с ръководител колектив арх. Красимир Попов, «Квадра 04» с водещ колектив арх. Анатоли Христов. Представени са реализации от последните 20 години на арх. Здравко Здравков – настоящ главен архитект на София, арх. Татяна Маркишка, архитектурно бюро «Емко» с ръководител колектив арх. Емил Дечев, «Ка инженеринг», представлявано от арх. Алексей Трифонов, арх. Мария Трифонова, арх. Тошо Станев, арх. Бойко Балабанов, арх. Светослав Герганов, арх. Тодор Радулов, арх. Петър Петров, арх. Толя Костова, арх. Любка Върбенова, арх. Теодор Димитров, арх. Митко Дончев, арх. Георги Маринов, арх. Даниела Нановска, арх. Борислав Дочев, арх. Сергей Бонев, арх. Емил Борисов, арх. Стефан Нешев, арх. Ирена Николова, арх. Христо Борисов, арх. Анета Маркова, арх. Теодор Делев, л. арх. Лидия Христова и др. С общо 26 обекта в експозицията са представени авторски колективи от страната.
- В хода на работата по проекта на каква интересна фактология се натъкнахте?
- Въпреки че за всички тези сгради, които съм представила в експозицията през годините, съм писала и разказвала, да си призная самата аз бях изненадана от обема на фактологията, която обобщена звучи доста любопитно и интересно. Ето и част от нея:
- Първият частен инвеститор в здравния сектор в Плевен и региона е "АВИС Медика". През 1999 г. прави първата си инвестиция в обновяване на сграда паметник на културата и превръщането й в ДКЦ.
- Първият частен инвеститор АВИС Медика е на финалната права от реализацията на поредната си инвестиция, свързана с изграждане на Болница за продължително лечение и роботизирана неврорехабилитация в с. Тученица, община Плевен.
- Първата в Северна България частна Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Света Марина“ е създадена в Плевен. Началото е 2002 г., когато започва преустройството на сграда на ул. „Цар Симеон“ 23 в идеалния център на града.
- Един от първите чуждестранни инвеститори в Плевенска област е австрийската фирма "Палфингер", която навлиза в България през 1999 г. като закупува хале и терен от "Бета" АД - Червен бряг и регистрира фирма "Палфингер Продукционтехник България" ЕООД. Фирмата произвежда компоненти за всякакъв вид товароподемни кранове и до днес продължава да развива инвестиционните си планове.
Първият модерен бизнес център в Плевен е построен за близо две години в периода 2000 – 2002 г. и се намира на ул. “Иван Вазов” до Central Mall. Това е първата представителна сграда от Плевен, която е номинирана и участва в първото издание на Национален конкурс Сграда на годината през 2002 г.
- Първият агробизнес център в Плевенска област е построен през 2004 г. за по-малко от шест месеца в промишлената зона на Плевен на входно-изходната магистрала откъм Русе. Инвеститор е "Римекс Инженеринг Груп" – част от Римекс агрохолдинг. В сградата към момента се помещава "Тайтън Машинъри България" - част от европейската мрежа на Titan Machinery Inc.
- Първата мащабна инвестиция на фирма „Димитров“ - най-големият работодател към момента в региона и един от най-големите инвеститори е построеният в периода август 2005 г. - май 2006 г. Център за производство на мода. Това е първата най-модерна фабрика за производство на мъжки костюми в България.
- Плевенската фирма „Илина“ построи нова фабрика за производство на дограма с разгъната площ от 3500 кв. м върху 8 дка в Индустриалната зона срещу Метро и непрекъснато инвестира в подобряване на работните процеси, средата, иновативното управление на целия производствен процес.
- Единственото новопостроено тролейбусно депо е изградено с европейски средства и е в Плевен. То бе реализирано по проект Интегриран градски транспорт на гр. Плевен с ресурс от ОПРР 2007-2013 в имот с площ 13 725 кв. м в периода 2015 г. – 2016 г.
- Най-новата инвестиция в Плевен е "Екслузив клуб Десизо Мони", чието официално откриване бе в началото на август 2019 г. Инвеститор е фирма „Димитров“. Комплексът е изграден по проект на водещото архитектурно студио "А&А архитекти" с ръководител колектив арх. Ангел Захариев, арх. Асен Милев, арх. Николай Узунов. Интериорът на клуба е дело на Ганевски дизйн - арх. Йордан Ганевски, а цялостното ландшафтно оформление е на л. арх. Лидия Христова. Същият инвеститор и същите автори станаха носители на награда от Национален конкурс "Сграда на годината 2018" за новоизградената корпоративна сграда "Десизо Мони".
- Кой все пак е на-мащабният реализиран проект за последните 20 години в Плевен и региона?
- Безспорно най-мащабният реализиран обект това е първият проект в Плевен, отговарящ на международните стандарти за търговска сграда от типа мол е търговски център "Панорама МОЛ". Мегапроектът е с разгъната застроена площ от 46 841 кв.м с включени две подземни нива. Стартът на проекта е със закупуване на терена и прединвестиционни проучвания през 2006 г. като официалното откриване е на 12 април 2014 г. В експозицията е представен с 3 табла.
- И на финала няколко думи за проекта „реВизията на Севера“.
- Проектът има за цел да представи реални инвестиции, показали своята устойчивост във времето, да разкаже инвестиционната история за Севера такава, каквато е. Това ще е една история с продължение за по-слаборазвитата част на България - Северна България, региона с потенциал за развитие, на който залагат все повече инвеститори.
АНИТА РУПОВА, автор на логото на проекта и на графичното оформление на изложбата:
Не подозирах колко мащабен е проектът реВизията на Севера
- Какво те грабна за да се включиш в проекта реВизията на Севера?
- Първоначално, когато чух за проекта, не си представях, колко мащабен би могъл да е. След това по случайност или неслучайност се срещнахме със Силвия, за да ми разкаже повече за проекта и какво наистина представлява. Грабна ме ентусиазмът и желанието й, годините работа и искрите в очите й, когато говори за проекта. Още тогава си казах "Защо не, не губя нищо, а напротив от този проект мога да спечеля най-малко доверието на Силвия и така да стъпваме смело напред".
- Беше ли провокирана от нещо конкретно и от какво?
- Единствената провокация се породи в мен от това да направя нещо за областта, в която съм родена и израснала, а това може само да ме радва.
- По какви текущи проекти в сферата на графичния дизайн работиш? С какво са свързани, в какви области са?
- В момента работя за рекламна агенция във Виена, където съответно трябва да бъдат приготвяни всекидневно рекламни материали за наши клиенти, но също така правим и много подобрения за нас самите като фирма и екип. В момента сме в процес на смяна или по-точно казано на редизайн на всички платформи, чрез които комуникираме (социална медия, нюзлетъри, уебсайтове, хартиени рекламни материали). Отделно работя и като фрилансър, където основно имам брандинг проекти, което означава изготвяне на лога и брандирана визия за определен продукт. Текущите ми проекти след завършването на "реВизията на Севера" са изготвяне на брандинг за дрехи (тениски, суичъри), лога за онлайн магазини и дизайн на уебстраници и приложения. В свободното си време "драскам", пиша калиграфия, шия книги и снимам с лентов апарат. Общо взето се опитвам да балансирам между един технологичен и аналогов свят.
- Кой е най-знаковият проект за теб към момента?
- Най-знаковият или по-точно най-големият проект, върху който съм работила досега, е дипломната ми работа, която е колаборация между мен (графичен дизайнер) и репортажен фотограф. Заедно работихме една година върху издаване на репортажна книга, в която включихе много интересни артисти от различни сфери на изкуството. Проектът се казва Humans of Art или на български преведено "Хората на изкуството".
- Има ли някакво ново предизвикателство, пред което си изправена?
- Винаги намирам нови предизвикателства за себе си. Настоящото предизвикателство, пред което се изправям, почти постоянно е обновяване на портфолиото и намиране на нови продуктови проекти. След дипломната ми работа разбрах чувството и удовлетворението от това да видиш краен продукт, върху който си работил толкова много време. Така е и с "реВизията на Севера". Чувството е прекрасно, виждайки какво се получава накрая и знаейки, че това е започнало от един бял лист.
- Как си представяш своето развитието в сферата, която си избрала да работиш и да се развиваш?
- След се породи като любовта ми към графичния дизайн се опитвам и се боря за това да работя за и върху себе си като по-добър дизайнер и по-добър човек, какъвто мога да бъда за себе си. Със сигурност нямам намерение да покорявам върхове, но имам намерение да подобрявам само и единствено собствените си успехи и рекорди. Все още експериментирам с нещата, които ми харесват и искам да правя, тъй като изпробвам много уеб и аналог, но в крайна сметка моята задача като графичен дизайнер е да решавам "проблеми" и да улеснявам един продукт за да достигне по-лесно до хората, които ще го използват.
- Планираш ли да се върнеш ли в България или ще продължиш развитието си в Австрия и защо? От какво е продиктуван изборът ти?
- С най-голямо удоволствие бих се прибрала в родината си и ми е мечта, но на този етап се чувствам добре в Австрия и бих желала да натрупам още опит тук, както и да се запозная с още много нови хора. Изборът ми е продиктуван от това, че инвестирах време за да завърша образованието си тук и да прекарам по-съзнателните си години сред нови за мен хора, които много ценя. Освен това Виена ми предлага изключително спокоен живот в столица, а е и приятна дестинация (неслучайно за 8ма поредна година печели най-добрият град за живеене).
- Страната ни предоставя ли според теб на младите специалисти очакваните възможности в твоята сфера на развитие?
- Познавам доста хора от моята сфера, които работят в България и са успели доста в живота си. Не мога да опиша колко им се възхищавам за ентусиазма и всички сили, които са положили, за да станат това, което са сега. Освен това в България има доста богато изкуство (не само в дизайн сферата), изключително много креативни и иновативни хора и това винаги много ме радва, когато се прибирам, защото мога да се заредя с известна доза креативност.