Арх. Перо, как ще коментирате проведения международен конкурс за вторичен градски център в София?
- Това беше една много добре организирана открита процедура с ясно желание да бъде намерен най-добрият проект и такъв архитект, който да се ангажира максимално с този голям за София и за България комплекс. Включиха се качествени участници от различни държави - Великобритания, Италия, Франция и от България. В такива случаи журито винаги е много важно, то съответстваше на високото ниво на конкурса и беше много балансирано с архитекти от Дания, Франция, САЩ, Япония, а участието на българските експерти осигуряваше добра комуникация. Другият момент са публичността на конкурса и неговата откритост, обществената презентация на проектите, което е много положително. Проектът е много важен за България на три нива - национално, градско и конкретна територия.

Какви са най-важните особености на проекта?
- Най-важните концептуални идеи са няколко. На първо място - създаването на отворена структура, градска зона, която определено е отворена. Това е голямата разлика в сравнение с другите участници, които предложиха завършени, обърнати, самодостатъчни, "самотни" проекти, които не гледаха към околната среда. Нашето предложение търси отношение и контакти с целия град и с околните райони.
На второ място е мястото на природата в проекта - освен само да бъде максимално запазена съществуващата растителност, идеята ни е много по-глобална - да бъде създадено късче природа в сърцето на района, но не просто изолиран парк, а природата като органична част от района и основно организационно и свързващо звено.
На трето място са устойчивото развитие и екологията, но третирани като естествен елемент, част от пейзажа и от природата. Изучавахме ослънчаването и силата на греенето в района, така че този голям парк да бъде максимално дълго време под слънчевите лъчи, а да не остава в сянката на сградите. Направихме цифрови модели на въздушните течения, така че зданията - своеобразни земни издатини - изкуствени хълмове, да осигуряват защита от ветровете. Не на последно място е и шумозащитата, на която обръщаме внимание. Така паркът се превръща в спокойното сърце на района - добро място за разходки и спорт, за различни културни прояви или градски събития - огрян от слънцето, защитен от вятъра и от шума на съседната градска магистрала. Първите тестове бяха дигитални, като започнем реална работа, ще пристъпим към следващите етапи и модели и ще изучаваме отделните обеми един по един.

На какъв етап е работата ви в момента, какво предстои?
- Имаме официалното решение на комисията, очакваме подписване на договора, същинското проектиране ще ни отнеме 6 - 9 месеца до една година. Концептуалната работа винаги се извършва от нашето бюро в Париж с голям брой консултанти като британската Arup в случая, по акустичната част, по инфраструктурата и т.н. След като подготвим основната част, ще работим с български партньори, на които още не сме се спрели, за координиране на проекта в съответствие с българските норми.

Какъв е вашият подход към такива концептуални задачи?
- Нашият метод включва изработване първо на градоустройствената концепция, с изучаването на отделните обеми, организацията на улиците, на цялата инфраструктура, осветлението, елементите на устойчиво развитие с внимание към материалите, и след това - вписване на проекта в градския контекст и приспособяването му към съответните градоустройствени и юридически изисквания. Никога не правим обратното - първо да започнем от нормите, към които да изработим концепция.
Концепцията за нас е най-важна. Тя включва стратегически елементи като например парка в случая, те са от първостепенно значение и трябва да бъдат контролирани. Има и допълнителни елементи, които са вариантни, но ако основните стратегически линии са налице, това вече осигурява възможност за работа на другите архитекти и инвеститори, които идват след това. Важно е концепцията да е силна, ясна, логична и хармонична, за да може да бъде червената нишка през следващите десет години, и на основата на тази водеща линия да бъде създадено всичко останало - инфраструктурата, градските райони, създаването на които обаче да бъде внимателно контролирано, защото това не са само сгради.
Тази основа осигурява разнообразието и свободата, които не са само функционални, но и оперативни. Нужна е разнообразна архитектура, ние я търсим и тя може ще бъде създадена от българските архитекти на тази вече създадена от нас основа. Тогава вече проектантите имат голямата свобода да създадат един нов свят и в това е красотата на диалектиката, на диалога и сътрудничеството - между създателя на тази среда и творците на отделните обекти, което е много демократичен подход.

Каква е ролята на планината във вашата концепция?
- Витоша е за София това, което е Фуджи за японците - тя не само доминира над града, но и присъства в неговия живот, вижда се от всяка точка и е неговият най-голям символ. Въпросът за архитектура, география и пейзаж е фундаментален, особено когато имаме такива мащабни градоустройствени задачи, свързани с преотреждане на нови функции на градски зони и с тяхното развитие и за мен това е на първо място географски въпрос, след това архитектурен. Това означава, че трябва да се подходи към географията като към архитектура - да бъде конструирана средата, както е в природата, както и ние строим сградите. Звучи малко странно, но в случая ние, архитектите, "сглобяваме", "конструираме" пейзажа и средата.

Каква е приликата и разликата между работата по проект в София и другаде в света?
- Няма два от тях, които да си приличат. От една страна, става дума за момента - не можем да сравняваме проект в Берлин в исторически момент след падането на Стената, проекта за Националната библиотека с Франсоа Митеран, и проектът в София, реално свързан с приемането на страната в Европейския съюз. Идеите на времето са различни - свързани с публичното пространство, с политическия етап и системата, с отношенията на институциите и т.н. Тези въпроси застават пред нас при всеки проект, точно тях решаваме и в София. Винаги същата обаче е фундаменталната ни философия и подход, тя се адаптира към района и контекста - градски, икономически, политически, социален. Харесва ми идеята за общата маса, която е била в центъра на средновековните странноприемници, на която гостите са сядали да се хранят заедно. По този начин и другите проектанти имат възможност да творят около една и съща концепция. И тази концепция работи.

Какви са големите предизвикателства пред архитектите в днешно време?
- Това, което днес е по-добро от вчера, е качеството на концепциите. Концепцията на проектите в целия свят вече е по-интересна, по-комплексна, реално е по-интелигентна и впоследствие осигурява по-високо качество. Най-голямото предизвикателство обаче е това качество на концепцията да бъде въплътено в реализацията. Проектът може да бъде прекрасен, но той да бъде реализиран по ужасен начин. Много се говори за стойността, за цената - но това не е най-важното, най-важното е стойността, качеството. Високото качество и стойност оправдават цената. Трябва да създаваме ценности и идеята за този проект е да създадем истинска стойност, която да остане за поколенията.