Интелигентните офис сгради са много съществен елемент от нашите градове. Все повече тяхното значение става факт благодарение на ИТ сектора, на услугите. Все повече работни места ще бягат от индустрията към такива интелигентни офис сгради.
Интелигентните сгради в името на интелигентните градове - става дума за динамичен процес, интелигентно управление на процесите, всичко е подчинено на основното желание да създадем качествена работна среда в офис пространствата. Това до голяма степен зависи от сградната обвивка, от фасадата. Това коментира арх. Ангел Захариев, управител на "АА архитекти", при откриването на дискусията на първия панел от направлението The Buildings в рамките на Building Innovation Forum.

Изкуството да се решават естетическите, структурните и екологичните проблеми
на заобикаляващат ни среда в името на комфорта е фасадният инженеринг. Защо се появи нуждата от такава специалност? Все повече сградните обвивки натоварваме с все повече изисквания. Само допреди няколко години от тях искахме нисък коефициент на топлопреминаване. Натоварихме ги все повече с динамични функции, да станат отговарящи на нуждите на хората вътре, когато има нужда - от слънцезащита, при нужда да допускат енергията вътре. Фасадният инженеринг е много комплексна специалност, която включва строителна физика, конструкции, архитектура, системи, физика и енергии и много други специалности, обясни инж. Венета Новакова, директор R&D ETEM Group.
Създаването на такъв комплексен екип е от изключителна важност още от самото начало на проекта. Преди 5-6 години това звучеше екзотично, сега вече не е така.
Това е отговорен и висококвалифициран труд и трябва да бъде отделно звено в цялата верига.
Трябва да се поставя в началото какви са изискванията и какво търсим, още повече при високите сгради и земетръсна зона, каквато е България. Понякога се предлагат готови решения, които са предвидени за други райони. Едва когато влезеш в проекта, можеш да оцениш колко разнородни са проблемите.
Според арх. Атанас Панов, управител на "ЛП консулт", тенденцията на всички тези сгради е да

изнасят функциите си във фасадата
- вентилация, контрол, осветление, отопление, климат и т.н. - както кожата на живото същество е най-големият орган в организма. Те преплитат интересите на всички специалности. Все повече фасадите са интегрирани, съдържат все повече функции. В един момент се получава обръщане на ръкавицата специално при офис сградите. Този акцент става едва ли не водещ и при липсващо такова звено за фасаден дизайн не е ясно кой води, кое е обединяващото. Как се появява този баланс при архитектурния образ?
Фасадният инженеринг се появява в момента, в който се решава проблемът на фасадата - едва ли не тя е дефинирана като дизайн, като цвят, стъклопакет, система, конструкция и закована в този вид, се предлага за търсене на решение, а то вече трябва да бъде в нея. И започват различни невероятни находки и предложения. Оказва се, че архитектът трябва да има много познания - по строителна физика и по всичко останало, за да може да предложи добро решение, което да не генерира проблеми и цената да е добра.
Много са важни познанията на архитекта, който се наема да изготви проект за такава висока сграда още от етап идеен проект, а не на технически проект, за да се предлагат решения, а не проблеми.
Като изпълнител на такива сгради в 90% от обектите грубият строеж е готов и ние трябва

да напаснем фасада към съществуващ строеж - това е крайно грешно.
Изцяло подкрепям мнението, че трябва да се започне от самото начало, от проектирането, от старта, да се прави симбиоза между фасаден инженеринг и архитекти. Като изпълнители ние сме принудени да правим фасаден инженеринг поради липсата на такъв. В повечето случаи се получава, че той липсва като умисъл и залагане. В Германия си има такива звена, съвсем отделни. След архитектурния проект идва звено, което доразработва т.нар. фасаден инженеринг, коментира инж. Стефан Недков, изп. директор на "Тал инженеринг".
Фасадата е един от най-големите елементи на една сграда.

Процесът на създаване на действащ прототип,
на неговото обследване и сертифициране е скъп и отнема време и тестове по лаборатории, вариации и модификации. Това е задължително за всяка новаторска архитектура и не е лесно, смята арх. Димитър Паскалев, управител на "Архитектоника студио", проектант на "Софарма бизнес тауърс". Системните решения са консервативни и основани на доказани параметри, те се след авангарда. За нещо авангардно е нужно много силно желание от страна на инвеститора, архитекта и проектантите. Топ архитектите от цял сват извървяват този път за всеки един от проектите си. Новаторските фасади и фасадният инженеринг - това не е само стъкло и алуминий, а интеграция на естетика, динамика, физика, инсталации, монтаж и т.н.