Пазарът на офис площи работи на по-ниски, но нормални обороти. Това е една от основните тенденции, които бяха очертани в дискусията за пазара на офиси, част от конференцията BalREc.

Според Владислав Кайзеров от Forton почти същите, с леки подобрения през тази година, са нивата на новосъздадените площи – 150 000 кв.м, и усвоените такива – 80 – 90 хил. кв.м. Запасът от проекти, които се очаква да бъдат реализирани, е намалял, като се наблюдава много добра заетост в топ сегмента – над 80%. Данните индикират за стабилност на пазара, при която инвеститорите могат да направят реалистична оценка както на действащите, така и на бъдещите си проекти.

Верка Петкова от Colliers коментира, че тази година се наблюдават много
размествания на наематели
с цел постигането на по-добри условия на работа, като отбеляза, че пазарът винаги е готов за смислени проекти. Що се отнася до компаниите - те вече имат изисквания за това да разполагат с баскетболно игрище, тенис корт или т. нар. трета зона, която е специално обособена за извършване на извънработни тип дейности. "Хората вече имат различно усещане за това какво трябва да е ежедневието им" – сподели Петкова.

Антон Славчев от "Сердика офиси" коментира, че тази година предлагането е на едни разумни наемни нива, а
добрите сгради постепенно се запълват.
"За тази година в "Сердика офиси" сме отдали три пъти повече площи, сравнено с предишната година и половина" – каза Славчев. Той засегна и въпроса за типовете наематели, които според него към момента са основно два. Първият са международните компании, които търсят модерен, ефективен и ефикасен офис, а вторият тип са компании, разполагащи с далеч по-ограничен бюджет, съобразяващи се основно с фактора цена, при които процесът на дългосрочно планиране не е толкова важен.

Тодор Кавръков от Търговски център "Европа" сподели, че към днешна дата в центъра има 90% усвояемост на площите, като наближава моментът за реализиране на нови проекти. "Ние сме изключително внимателни за това добре да премерим инвестициите си", каза той. По всяка вероятност инвестицията ще е свързана с изграждането на нова офис сграда, от която комплексът има нужда.

Експертите от панела изразиха мнение, че най-важното, когато разглеждаме една офис сграда, е нейното качество и нуждата на наемателите от подобрена работна и околна среда. На конференцията бяха представени и ползите за наемателите от това да се помещават в офис сгради със зелен облик.

Олга Стоичкова от "София еърпорт център" коментира, че
една от първите стъпки, които правят големите офис оператори,
е да проверят дали в страната ни и в конкретния проект има изградена подходяща инфраструктура, която да отговаря на международните им изисквания. Те целят в дългосрочен план да постигнат по-ниски оперативни разходи и да разполагат с гъвкаво работно пространство.
"Работата по зеления облик на нашия проект започна още със самото стартиране. Това, което сме постигнали и което е много важно като цяло за офис сградите, е изграждането на здравословна микросреда", каза г-жа Стоичкова. Според изследвания, проведени в други страни, подобрената среда може да доведе до 35% намаление на заболеваемостта на служителите и 5–10% подобряване продуктивността на компанията. Стига се дотам, че се подписват и "зелени" договори за наем, които включват определени действия от страна на наемателя, като например намаляване на оперативните разходи и използваното количество електроенергия.
Тошо Киров от Hypo Noe First Facility коментира, че инвеститорите трябва сериозно да се замислят върху изграждането на зелени сгради, тъй като и сега, а занапред и още повече, обитаването на именно такива сгради ще е заложен елемент във вътрешнокорпоративните стандарти на международните компании.
Антон Славчев от "Сердика офиси" сподели: "Когато сертифицираме сградите като зелени, трябва освен подобренията по самата сграда да имаме предвид и образоването на наемателите на сградата за това как по най-добрия начин да се възползват от тези подобрения."

Темата за фасилити мениджмънта на офис сградите
и интегрирането на различните дейности по реализиране и управление на проектите също бе обект на разговора в петия панел. Тошо Киров от Hypo Noe First Facility каза, че за него един от основните проблеми е, че при стартиране на проекта сградата се дели само на етапите на строителство, като не се взима предвид това как тази сграда ще се експлоатира след завършването й. По този начин се разделят и играчите, които участват на различните етапи. Инвеститорът трябва да приобщи към екипа си пропърти и фасилити мениджъри, които своевременно да му дадат нужната информация. Според Киров е много важно техническите решения да се вграждат още в процеса на строителство. Той добави, че във всяка сграда има разходи, които доминират върху останалите, но освен за намаляването на тези разходи трябва да се мисли и за приходите, които могат да постъпят в резултат на добрия фасилити и пропърти мениджмънт. "Много е важно да се осигурят добър енергиен мениджмънт, добро обслужване и създаване на добър имидж на проекта. Само тогава инвеститорът ще инвестира нови средства за подобрения" – коментира г-н Киров.

Участниците в панела засегнаха и въпроса за съдействието от страна на държавата и общините
във връзка с подобряване на инфраструктурата. Тодор Кавръков от Търговски център "Европа" сподели, че е много важно, когато инвеститорът изгражда инфраструктура и среда, например за целите на сертифицирането на една сграда, да получи и подкрепа от общината, за да може тази среда да стои адекватно като част от градската. Интересен пример е, че в ТЦЕ има изградени веломеста, до които обаче не може да се стига, защото няма изградена велоалейна мрежа.
Олга Стоичкова от "София еърпорт център" даде предложението, когато има голям инвеститор на територията на страната, към него да бъде отправено позитивно послание от държавата – например част от данъците да се връщат обратно под формата на облагородяване на инфраструктурата към обектите. По този начин ще се реализира поне частична координация между дейностите на инвеститорите и държавните органи.
Що се отнася до бъдещето на офис сектора в България,
всички участници изразиха оптимистични прогнози са следващата 2013 г. от гледна точка на заявки за нови работни места и активност на вече навлезлите на пазара играчи. Очакванията са свързани и със стартирането на нови, все по-качествени проекти.