Третата вълна молове тръгва от Черно море
"Галерия Бургас" показва, че новите проекти могат да се закрепят над водата и върху плахия прилив на международните вериги
"Ако трябва (изобщо) да се отваря някъде, по-добре да не се отваря никъде, освен ако наемът е пропорция от оборота", казва търговецът с облекло обувки Васил Райчев.
Между нуждата да увеличи приходите си и покриването загуби, за да просъществува бизнесът му, собственикът на независимата верига Hot Spot и още няколко други марки и вероятно много негови колеги са изправени пред труден избор дали, кога и при какви условия да открият следващия си обект. Или пък да затворят някой от съществуващите. И това е, ако изобщо имат силите да го направят след повече от три години последователни намаления на продажбите.
Доскоро пощаден от бума в строителството на молове, тази година Бургас, където има два магазина Hot Spot, ще види завършването на поне един търговски център. Изпитание за апетита на търговците, отварянето на "Галерия Бургас" трябва да потвърди или отхвърли, че има място за нов бизнес в един от малкото градове с нарастващо и евентуално забогатяващо от осребряването на черноморския туризъм население.
Прилив
Строителните предприемачи са добавили 390 хил. кв.м отдаваеми площи в търговски центрове от началото на рецесията в края на 2008 г. до общо 560 хил. кв.м в края на 2010 г., преди миналата година да направят пауза, показват данни на консултантите по имоти Colliers International. Още 275 хил. кв.м се очаква да се изсипят до 18 месеца, след като "Галерия Бургас" сложи началото на жътвата на 15 май.
Много от търговците трябва да се опитат да отворят в повечето или поне да изберат най-добрите проекти, за да не изостават от конкуренцията. При положение че продажбите на дребно намаляваха в три последователни години до края на миналата, разходите им натежават все повече.
Изборът им става още по-труден, когато гледат как напредва строителството на шестте търговски центъра в София и Бургас с нови близо 280 хил. кв.м отдаваема площ. Част от редиците с магазини в тях ще бъдат попълнени от западните компании с финансова мощ като търговец номер едно с мода в света – Inditex, и основния му конкурент – Hennes&Mauritz. "За нас най-добрата локация е и тази, където са нашите конкуренти, защото вярваме, че ако компаниите ни са близо (една до друга), човекопотокът в мола ще се повиши", казва Ралф Вайн, регионален мениджър на H&M, в писмен отговор на въпроси на "Строителство Градът" (пълното интервю с него следва).
Надбягване на великани
Договорите с големи марки носят радост на строителните предприемачи, но надбягвайки се помежду си, великаните заплашват да стъпчат финансово по-малките играчи. "В (отрасъла) облекла и обувки има едно голямо събитие като отварянето на H&M в София и Варна", казва Васил Райчев, докато оценява спадът в първите четири месеца на годината на около 25%. Това допълнително води до сътресения в останалите търговци."
Много от площите в новите молове се заемат на едро от хипермаркетите за храни, битова техника, дори мебели и "направи си сам" магазини. Но ако не влязат много нови чужди търговци или големите марки не ускорят още повече разширяването си, проектите пак рискуват да останат на един крак.
"Интерес към пазара продължава да има, включително от средни (международни) по ранг марки", казва Иглика Йорданова, мениджър "Търговски площи" в Colliers. "Интересът е по-скоро продиктуван от малко по-голямата картина като решения за влизане в пазара като регион", допълва тя, като цитира стъпката на H&M в България след активизирането на веригата в съседните Румъния и Турция.
Засега няма признаци, че много други ще ги последват. "Интересът е предпазлив, тъй като България е малка страна, покупателната способност не е толкова голяма", коментира Димитър Киферов, колега на Иглика в конкурентната фирма Forton.
За местните търговци положението е още по-усложнено, тъй като трябва да се осланят на собствените си възможности, а те не са големи, още повече след няколкото години криза, увеличена конкуренция и тежестта на разходите за раздутите вериги от магазини. Според консултантите те подбират следващите си местоположения "внимателно", "предпазливо" и "прецизно". Райчев, един от стачкувалите преди време срещу високите наеми в моловете търговци, казва: "Бизнесът не е печеливш в момента. Продължава да се върти по спиралата надолу. Въпросът е дали една компания има достъп до финанси и ресурси, с които да налива масло в огъня и да поддържа бизнеса работещ."
Малката картина
Ако голямата картина говори за продължаващо развитие, дори то да е стъпка по стъпка, от пазар до пазар разликите могат да бъдат значителни. Във Варна, Пловдив и Русе огромните, но почти празни преди две години сгради все още се пълнят с мъка.
Бургас е различен. Единственият търговски център в града работи добре, ако се съди по поддържането на пренебрежими като площ незаети магазини от отварянето му през 2009 г. А главната търговска улица е все така оживена през лятото - вероятно една от причините данни на Colliers International да показват, че едва 2% от 11 900 кв.м налични магазини в центъра са стояли празни в края на 2011 г.
И все пак честите смени на фирмените знаци по витрините са белег за непостоянство на продажбите. Според Colliers във втората половина на 2011 г. в 12% от магазините са влезли нови оператори, най-голям дял от четирите най-големи градове. Иглика Йорданова казва, че въпреки числата "главната улица като цяло в момента не е в най-добрата си форма".
По данни на Colliers наемът там е останал почти непроменен във втората половина на годината – от 23 на 22 евро на кв.м за среден магазин с добро разположение и разпределение, изравнявайки се със същия, но в мол.
Райчев, който има магазини и на главната, и в съществуващия мол "Бургас плаза", казва: "И двете места са еднакво трудни за постигане на резултати. Хората в момента не потребяват. Те просто се социализират, обикалят, но потреблението е толкова ниско, че не достатъчно да издържа един магазин."
Голямата разлика
Консултантите оценяват като добри шансовете на търговците да работят в "Галерия Бургас" благодарение на първия кинокомплекс в града и отварянето на магазини като H&M и Zara, които не бяха в България, когато "Бургас плаза" заработи преди около три години.
Пазарът на търговски площи в големите градове извън София печели в последната година от възобновената експанзия на търговските вериги. Бургас не е изключение, след като редиците на Zara, H&M или Humanic удължиха веригите си на запад от София и на юг от Варна. А "Галерия Бургас" беше на точното място и в точното време да посрещне разширението им.
"Това какво е струвало на инвеститора е друга тема. Но като цяло 35 хил. кв.м и 85% пълни в година като тази на нашите географски ширини е доста добро постижение и показва значителен интерес на тези търговци, казва Иглика Йорданова от Colliers. Това е покриване на ниша, която не беше запълнена."
| Колебанията на потреблението тежат на наемите Идването на големите магазини и мощната рекламна кампания (само H&M подарява ваучери по 20 лева на първите сто клиенти според съобщение от инвеститора GTC) ще събудят потребителите. Но търговците ще имат нужда от нещо повече от временно оживление, за да преминат границата между печалбата и загубата. Консултантите са на мнение, че "Галерия Бургас" ще успее да обере тази част от клиентите, които търсят повече развлечение или не намират някои от горещите марки в момента. Допълнителните усилия за привличане на туристи от околните курорти през лятото също ще допринесат за растеж на продажбите. Но съмненията, че това е достатъчно, за да подкрепи наемите и възвращаемостта на строителните предприемачи, остават, докато в Бургас продължава строителството и на трети търговски център, разположен малко след изхода за София. Според Димитър Киферов от Forton International наемите в моловете са 20-30% по-ниски в сравнение с точката, от която започнаха пазари като Бургас или Варна през 2008 г. Той дава да се разбере, че това се дължи и на относително по-високите нива, понесени от еуфорията на търговци и предприемачи, когато строителството на търговски центрове започваше, а действителното потребление не беше потвърдено. Дори номиналната стойност на наемите не е толкова важна, колкото пълният пакет от условия, предлагани от предприемачите. А консултантите казват, че в последните година-две те използват пълния си арсенал, който включва и предлагането на пари за специалните довършителни работи на веригите – от настилки във вида на корпоративния им дизайн до базово оборудване или пък гратисни периоди и периоди с по-ниски наеми, за да облекчат първоначалните инвестиции на търговците. Че конкуренцията се ожесточава като условия и цени, пролича и от публично отправения упрек от конкурентите на "Галерия", инвеститорите в "Странд Бургас", че този център има непазарно конкурентно предимство, защото ползва финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. Ако се съди по опита от други пазари, където при засилена конкуренция, първите построени молове започнаха да се стремят да се отличат, може да се очаква отговор и от "Бургас плаза". "За град като този един хубав търговски център е съвсем достатъчен", казва Васил Райчев, собственик на магазини за облекло и обувки. Следващите година-две ще трябва да покажат кой ще бъде той. |