Д-р Йордан АРИЗАНОВ, здравен център "Токуда", асоцииран член на Университетска болница "Кембридж"

Бъдещето на здравното обслужване е неразривно свързано с развитието на медицинската наука. В последните години сме свидетели на прилагането на най–новите научни постижения в медицинската практика, на бурното навлизане на високите технологии в медицината. Непрекъснато нараства стремежът за предоставяне  на все по–достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ, на обогатяване на формите на здравното обслужване, каквото е и здравното обслужване в затворени жилищни комплекси, с цел опазване, укрепване и възстановяване на здравето, постигане на по-високо качество на живот.
Със самото си наименование затворените жилищни комплекси "60 +" показват част от своите характеристики:
 - това са жилищни комплекси
 - живеещите разполагат с обособена среда за обитаване
 - в тези комплекси живеят хора на 60 и повече години.
От гледната точка на здравното обслужване, подчертано съществен е белегът, че в тях  живеят хора на 60 и повече години.
 
Какво е характерно за възрастовата група на 60 и повече години?
По данни на Националния статистически институт през 1999 г. лицата над 65 г. в страната са били 16.2% от цялото население, а през 2009 г. - 17.5%. С еднакъв относителен дял за същата година ( 17–18% ) освен България в Европа са Австрия, Белгия, Естония, Португалия и Швеция. Той е по-висок дял в Германия, Италия и Гърция. В останалите страни делът на възрастното население е под 17%.
През периода 2007 – 2009 средната продължителност на живота  в страната при мъжете е 69.9 г., а при жените - 77.1 г. Средната продължителност на живота при мъжете в някои европейски страни като Естония, Латвия и Литва е по-ниска, а в Унгария и Румъния е равна на тази в България.
За всички останали страни този показател е с по–висока стойност и достига 79 г. При жените средната продължителност на живота само в Румъния, Литва и Латвия е близка до тази в нашата страна. В Унгария, Словакия,Естония, Полша и Чехия средната продължителност на живота за жените е между 78 и 80 години. Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота сред жените е над 80 години, като във Франция, Испания и Швейцария тя е над 84 години.  
Ако си послужим с езика на пазарните принципи в съвременното здравеопазване, търсенето на медицински услуги се обуславя от здравните потребности. Предлагането на медицински услуги се определя от броя, вида, капацитета и възможностите на лечебните заведения. Реализацията на тези отношения епрактическото потребление на здравни услуги, като показва вида и обема на оказаната медицинската помощ.
Нека да видим как са реализирани тези отношения в стационарите на лечебните заведения във възрастовата група от 18 до 64 години и във възрастовата група на 65 и повече години през 2009 г. в България по данни на Националния център по здравна информация.
При сравнителната оценка за двете възрастовите групи под 65 и над 65 години се очертава водеща роля на болестите на органите на кръвообращението във възрастовата група на 65 и повече години (с 18 процентни пункта по-високи спрямо групата от 18 до 64 г.), по–често се изявяват се болеститена окото и придатъците му, болестите на ендокринната система, разстройството на храненето и на обмяната на веществата. По–висок е процентът на болестите надихателната система – с 1.4%, на храносмилателната система - с 1%.
Подобни наблюдения и анализи дават  представа за реализираните здравни потребности за определен период и са основа за формиране на приоритети в здравното обслужване(профилактиката, диагностиката,лечението и рехабилитацията), включително и за възрастовата група на 60 и повече години.
 
Достъпна помощ
Здравното обслужване в затворените жилищни комплекси "60 +"  може да се осъществява от лечебни заведения, които са разположени на територията на комплекса или извън него. То трябва да е съответно на социално–демографските и здравни характеристики, на социалната и физическата среда, да обезпечава желаните здравни услуги и достигането на желаните здравни резултати.
От изключителна важност е осигуряването на достъпна медицинска помощ, като достъпността трябва да се разглежда в няколко аспекта (проф. В. Борисов, Зл. Глутникова – "Ново обществно здравеопазване").
- Достъпност във времето (часове на възможности)
- Географска достъпност (зависи от разстоянието и транспортните възможности)
- Психо-социална достъпност (езикови и културни бариери, бариери в комуникациите между професионалисти и пациенти).
Пациентът от затворените жилищни комплекси "60 +" трябва да може също да разчита на координацията между всички грижещи се за неговото здраве, участващи в диагностиката, лечението и рехабилитацията. Трябва да има надеждни гаранции за своевременност, достъпност и качество на медицинската помощ.