Има бизнеси, които са винаги в движение. Логистиката е един от тях и буквално, и преносно. Докато докосването на кризата вледени за между година и половина – две много от проектите за търговски центрове или офис блокове, в България една по една се откриха най-големите логистични сгради за последните десетилетия. Миналата седмица община Елин Пелин затвърди мястото си на "склад" на София, ако не и на България, след като на подбалканския път се нареди и базата на белгийската компания Univeg.
Само година по-рано DB Schenker влезе в собствения си център в Божурище, друга бързоразвиваща се територия край столицата. Kauflandнеотдавна приключи поредното разширение на мегасклада си в Раковски, недалеч от Пловдив.
 
Къде е кризата?
Все пак инвестициите в индустриални площи не останаха незасегнати от спада на икономиката. Строителството на новия склад на Univeg, в който е и централата на фирмата, е продължило три години. За разгъната застроена площ около 8000 кв.м, 10 метра височина на склада, 25 рампи и малкото съпътстващи офиси това не е малко. Много от проектите за големи логистични паркове както около София, така и на други места в страната така и не бяха започнати или бяха изпълнени частично – само там, където имаше конкретни клиенти.
Наскоро продадена за втори път, веригата супермаркети "Пикадили" все още не е започнала строежа на базата си в индустриалния парк "София-изток". Единствената работеща сграда в този проект беше построена за "Кавен-Орбико", след като дистрибуторът пое обслужването на част от продукцията на Kraft Foods, когато глобалната компания пренасочи румънското си производство към българските си фабрики.
Този индустриален парк се управлява от дружеството "Паладин пропърти дивелъпмънт". Управителят му Александър Гебов каза за "Строителство Градът", че има разрешение за строеж на първата универсална складова сграда, която няма да бъде предназначена за конкретен ползвател. При наличие на предварителни договори с ключови наематели, добави той, строителството й ще започне по-късно тази година. В момента продължава изграждането на подземната инфраструктура на обекта и е завършен обходният му път.
Край Елин Пелин, общината на двете магистрали (заобиколена "Хемус" и "Тракия"), работата не спира, дори да е забавила темпото си.
"Jessica може би съвсем скоро ще открият, както и предприятие за производство за медицинска апаратура", каза кметът Галя Георгиева. "Много от земите в общината са продадени и инвеститорите придвижват процедурите по преотреждане на парцелите за строителство и издаване на разрешение за строеж", допълни тя. Кметът каза още, че строителната компания "Микс-ПС" е придобила около 100 декара за сходен обект.  
Но за много строителни предприемачи строителството още не е на дневен ред. "Инвестра", поделението за инвестиции в търговско-индустриални паркове на "Евромаркет груп", обяви, че разпродава имотите си. На неколкостотин метра от парцела й на софийското околовръстно шосе инвеститорите в друг потенциален индустриален парк са обявили, че са готови да строят, но само ако имат предварителна заявка. Както показва и случаят с Univeg, този, който иска да наеме склад, е по-склонен да си го построи сам, ако няма готови площи, вместо да чака някой друг да го направи. "Не е стратегическо решение да сме собственици. За нас е най-важно складът да ни позволява това, което искаме да правим", каза Доминик Хамърс, управител на "Унивег България", на откриването на логистичния център на дружеството.
 
Криза ли? Не и тук
Докато едни проекти се завършват, други се отлагат. Това не е показател, че криза няма, а че има отрасли, които не са засегнати от нея. Когато фармацевтичната компания "Софарма" започна строителството на новия си завод в района "Военна рампа" в София, причината беше модернизация на производството, а не увеличаване на капацитета. Това също така означава, че групата е разполагала с достатъчно налични средства за нови инвестиции и оптимизиране на производствените процеси.
Складовите бази, най-масовият тип индустриални имоти, обслужват преимуществено търговските потоци. Когато външната търговия беше силна благодарение на вноса на автомобили, електроника, машини и др., бизнесът на транспортните, логистичните компании и търговците растеше. Те имаха и нуждата, и възможността да поддържат по-големи складови наличности. Затова и голям играч в Източна Европа, AFI Europe, придоби 300 дка край Пловдив, с които да посрещне нарасналото търсене. Спадът във вноса на продукти с висока стойност, когато рецесията застигна България, направи част от тези проекти ненужни или икономически неоправдани. Докато възстановяването на износа е движено от суровини, материали и стоки с друго приложение в производството, той няма да може да компенсира по-малкото покупки на компютри или мобилни телефони. 
Но в търговията един сектор продължи да се развива – бързооборотните стоки, включително хранителните.
Има две основни причини за това. Едната е, че те са продукти от първа необходимост и са последната част от бюджета, която домакинствата ще отрежат (също както и разходите за здраве). Втората е масираното навлизане на чуждестранни търговски вериги. Тъй като не могат да вдигат цените, когато потреблението се връща назад, а конкуренцията е агресивна, те печелят по два начина: увеличаване на оборотите и потискане на разходите.
Как става това? Една от рецептите за намаляване на разходите са централизираните доставки. Производителите, вносителите и дистрибуторите карат големи пратки с един курс до централен склад, вместо да правят множество курсове до отделните обекти. Оттам стоките се прегрупират, но на база дестинация, а не доставчик, и пак се пращат с по един курс до всеки магазин.  
Прекият път до ръста на оборотите е увеличаването на търговските площи и асортимента. И двете водят до необходимост от повече складове.
"Ние сме между доставчиците на нашите клиенти – търговците, и техните магазини. Поемаме част от работата на търговеца. Този склад има ролята да обслужва цялата страна. Но избрахме София, защото 40-50% от обемите, които се продават в България, остават в София, а останалата част отива в провинцията", каза Доминик Хамърс. "Billa, Metro и T-Market са нашите основни клиенти", допълни той.

Солиден растеж
Univeg е една от компаниите, които се възползват от ръста на организираната търговия (търговските вериги). Проучването на фирмата за бизнес информация "ИКАП България"  "Супермаркети и хипермаркети в България 2011" показва, че делът на веригите в продажбите на бързооборотни стоки бързо се е повишил от 13 до 30% между 2006 и 2010 г. Прогнозата й за тази година е, че те ще "захапят" нови 5 процентни пункта от пазара. Агресивни играчи като Lidl, Penny Market и T-Market се разрастват в кварталите на големите и в по-малки градове, Carrefour прави масивни стъпки с хипермаркетите си в новите търговски центрове, а Billa и "Пикадили" бързат да вземат позиции в "удобния" за потребителите сегмент на кварталните магазини.
Всички те се радват на стабилни приходи. Докато оборотът в търговията на дребно е намалял с 10% през 2009 г. (последната, за която Националният статистически институт е предоставил данни), продажбите на хранителни стоки и тютюневи изделия са нараснали с 8 на сто, а на стоки за домакинствата – с 15.1%. Възходът е продължил и през цялата 2010 г., показва месечното изследване за изменението на оборотите на търговските обекти на НСИ.
Ситуацията е благоприятна и за техните доставчици, въпреки че повечето стоки минават се обслужват логистично от самите вериги. Проучване на консултантската фирма за имоти Colliers International, огласено на 16 май, показа, че около 69% от логистичните оператори имат бизнес, свързан с бързооборотните стоки. Това може да бъдат както доставки за веригите, така и обслужване на производителите или дистрибуторите, които ги снабдяват.
Проучването показва още нещо - продължаващото подобрение в сектора. Всяка пета фирма е разполагала с по-голям от необходимия за текущия й бизнес капацитет. В миналогодишното проучване на Colliers същото се е отнасяло за една от три компании.
От друга страна, тези, които изпитват недостиг на площи, също са били по-малко. Това може да означава както че голяма част от тях са намерили решение за недвижимите си имоти в този период, като са се възползвали от намалението на наемите или са построили собствени бази, така и да се дължи на засилената конкуренция, която е довела до разпределение на пазара между повече играчи.
Две от три компании очакват продължаващ растеж в бързооборотните стоки срещу по-малко от половината миналата година. Вторият отрасъл, в който виждат сериозен потенциал, е фармацевтичният.
Почти поравно се разпределят компаниите, които са наемали, и тези, които са се помещавали в собствени сгради, но първите бележат известен растеж за сметка на вторите. Все пак изследването, направено с помощта на списание "Логистика", тази година се основава на по-голяма извадка от компании.
Веригата на доставките в бързооборотните стоки не е свързана само с търговците. Доминик Хамърс се надява, че новият склад на фирмата ще скъси пътя на производителите и дистрибуторите до крайните клиенти. Те ще могат да поддържат по-голяма наличност едновременно до най-големия пазар – софийския, и в същото време на едва няколко минути с автомобил от централните складове на Billa, Penny и Lidl. "Оттам очаквам да дойде основният интерес – те да складират тук, за да не доставят определена стока само по поръчка", каза той.
Доказателствата, че движението в логистиката не е спряло, продължават да се трупат. На конференцията BalREc на 11 май Минко Борджуков, изпълнителният директор на строителния предприемач Bulgarian Property Developments, каза, че планира строителството на логистичен център в София. Компанията натрупа значителен опит с проекти в по-трудни пазари като Варна и Русе, където обаче няма и силна конкуренция. Тя разполага и с действащ дистрибуционен център в столицата.
В района на Казичене се очаква откриването и на разширението и на склада Bers с площ около 7400 кв.м, което на практика ще удвои логистичния център от настоящите 7700 кв.м. "100% от площите ни са заети, основно от (секторите) бързооборотни стоки и фармация", каза собственикът на базата Георги Динев. "Ако в момента на кризата през 2009 г., имаше свиване на част от наличностите на доставчиците, то се състоеше в оптимизиране на разходите, спуснато от централите. От 2010 г. започна бързо възстановяването на наличностите, които клиентите държат", добави той.
Логистиката е бизнес в движение. Колебанията в икономиката могат да забавят темпото или да накарат фирмите да натиснат педала на газта. Но по всичко личи, че има основания да се очаква повече бизнес, а оттам – да възникне необходимостта и от повече проекти.