Жилищното строителство е съществена част от всяка икономика. Рядко толкова, колкото в България, където значителна част от растежа на брутния вътрешен продукт допреди кризата се крепеше на покупки на имоти от чужденци и на инвестициите. Липсата на други широко възприети алтернативи за спестяване насочи голяма част от печалбите в икономиката към най-познатото – домът.

Погледнат от тази страна, спадът на цените, който последва, не е толкова драматичен. Дори днес жилищните имоти номинално струват поне толкова, колкото в началото на 2007 г., когато започна късната фаза на бума, последвала влизането на България в Европейския съюз. Забавянето на спада им в последните месеци, намаляването на строителството и сигналите за съживяване на жилищното кредитиране подсказват, че слизането надолу може да е близо до края си.
За растежа има и известни основания като ръста на брутния вътрешен продукт, инфлацията или увеличаването на София с почти един Бургас за периода от 2001 насам, в който жилищните цени в града нараснаха със 136%.
 
Без излишен оптимизъм
Но и очакванията за възстановяване не бива да бъдат надценявани. Дори вечните оптимисти в този отрасъл – професионалните предприемачи и посредниците, казват, че е малко вероятно цените или обемите на строителството и продажбите скоро да се върнат до предкризисните равнища. От около година банките "подгряват" потреблението в сектора, но с ограничени резултати, поне за момента.
Докато икономиката се колебае дали възстановяването ще продължи да е "с мъка", или темповете му ще нараснат по-уверено, безработицата остава на сравнително високо ниво, растежът на заплатите – също. Това подкопава увереността на потребителите. Домакинствата са повишили с почти 2.5 милиарда лева парите си по банкови депозити, намалявайки потреблението и инвестициите си и осигурявайки си финансови буфери срещу евентуални затруднения.
Ясно е, че в тази среда търсенето на имоти е ниско и това влияе и на резултатите на компаниите, и на перспективите за започване на нови проекти.  Но то не е нулево. Покупките така или иначе не са спирали, а последните месеци са по-окуражаващи. Изпълнителният директор на "Адрес недвижими имоти" Георги Павлов казва, че търсенето през последната година е силно активизирано, дори това все още да не се е отразило в броя сделки.
Купувачите категорично отделят много повече време, за да оглеждат имотите и да договарят подробно условията по сделките. Времето работи в тяхна полза – в последните три тримесечия и цените, и нивата на лихвите са намалявали.
"Движението на средните пазарни цени на жилищата през последното тримесечие затвърди тенденцията на качествена промяна на продаваните имоти на пазара – купувачите очакват да получат възможно най-доброто предложение в рамките на предварително определен бюджет", казаха от "Райфайзен имоти", част от Райфайзенбанк (България). Последният им индекс показа продължаващи намаления на цените в трите най-големи пазара – София, Пловдив и Варна.
За това може да има и сезонни причини: последните месеци на зимата традиционно са слаби за продажбите, още повече когато продажбите като цяло са далеч от това, с което продавачите бяха свикнали. Освен това последните месеци от годината бяха необичайно силни, което се видя в силното активизиране на жилищното кредитиране през ноември и декември.
Данните не бяха изненадващи и защото Националният статистически институт вече беше отчел подобен спад при препродажбите на съществуващи апартаменти. Според института на национално ниво цените са потънали с 2.3% на тримесечна и 5.6% на годишна основа. 23 областни центъра са отчели намаления на цените, а само пет – повишения.
 
Насрещен вятър
На действителното възстановяване на този пазар все още въздействат определени рискове. Един от тях е състоянието на икономиката. Ако безработицата остане на високи нива, потреблението също ще се задържи ниско и по веригата ще бъде бариера за ръст на покупките на жилища.
Нарастващата инфлация, която се движи от повишението в цените на горивата и храните, ще подейства в няколко посоки: ще намали покупателната сила на нискодоходните групи от населението, но ще направи инвестицията в жилищен имот по-привлекателна, тъй като тя се смята за сигурно убежище за парите. Предприемачите, които строят в момента, ще имат по-високи разходи и ще са по-малко конкурентоспособни. Това ще намали още повече предлагането. Горивата например имат немалък дял в себестойността на строителството.
Инфлацията може да натисне нагоре лихвите, тъй като ще оскъпи финансирането. Засега междубанковата конкуренция работи в обратната посока, но не е сигурно колко ще продължи тя.
Стабилизацията, продължила вече няколко тримесечия след силните съкращения на цените и обемите на търговията от началото на 2009 г., най-вероятно е към края си. Ако горните фактори продължат да подкопават цените, това ще бъде колкото лоша новина за компаниите в сектора, толкова и за потребителите. Тръгнат ли те в нагоре, това едва ли ще стане бързо и вероятно ще бъде съпроводено от подобрени условия за кредитиране и по-високо потребление. Ще мине и време, преди започнатите проекти да се рестартират и предлагането да се увеличи отново.
Без значение в коя посока ще поеме секторът, възможността, която купувачите имат да се възползват едновременно от по-ниските цени, големия избор и по-благоприятното отношение на банките, едва ли ще продължава вечно.