Господин Зайков, как се развива вашият бизнес на основата на общия спад в строителството?
- Като фирма сме добре. Имаме спад около 10%, но тъй като до края на годината трябва да се завършат доста обекти, мисля, че ще го преодолеем. Следващата ще бъде по-трудно, защото няма нови проекти.
Но този спад не се отнася само до България. Аз очаквам след около две години пазарът да се върне на нивото отпреди кризата. Някои казват, че това временикога няма да се върне, но истината е другаде. В България при пика на строителството най-високото търсене беше 9 кг стъкло на глава от населението на година. В Германия се потребяват 28 кг. Това горе-долу съответства на размера на икономиките, тъй като българската е около една трета от средноевропейското ниво. Но е глупаво да мислим, че няма да вървим напред. Цел на Европейската общност е да се изравни стандартът на живот във всички държави. Може да не стигнем Германия, може да стигнем Чехия например, да достигнем до 20 кг стъкло на глава от населението на година, което пак прави потреблението от 2007 г. по две. Това не е нереално, колкото и да не могат да си го представят някои хора.
 
Къде е основната територия за растеж на този пазар – в новото строителство или  в съществуващи сгради?
- И в двете посоки. Но в съществуващия сграден фонд има проблем, на който станах свидетел и в града, в който живея в Чехия - апартаментите са продадени на индивидуални собственици. Там впоследствие ги изкупуваха обратно, за да може да се финансира обновяването им. 
 
А какво е значението на стъклото за сградите?
- Стъклото е първо дизайн. То е първото впечатление. Само с дизайн обаче не може да се върви напред.
Най-голямата част на една сграда е стъклото. То е и най-тънката част от фасадата. Затова създава потенциал за намаляване на потреблението на енергия, което е главна цел на производителите.
От 1990 г., откогато работя в този бранш, до този момент консумацията на новите сгради е спаднала с пъти. Сграда, построена през 1990 г., е имала разход за енергия на офис 20 на 20 метра 130 хил. киловатчаса на година. Днес благодарение на новите технологии той е само 20 хил. киловатчаса. Бъдещите вече се проектират с разход 6 хиляди киловатчаса на година, или 15 киловатчаса на квадратен метър. И най-голямата част от тази икономия идва от стъклото.
 
Зелената архитектура налага тенденция за намаляване на стъклото във фасадата за по-добра термоизолация. Това как се отразява на продукта?
- Съществуваше такава тенденция, когато нямахме подходящите материали, тъй като стъклото не можеше да отговори на изискванията към сградите. Но при новите материали на пазара енергийната ефективност се постига и със стъкло. Стъклопакет с дебелина 58 мм има топлопроводимост като тухлена стена, дебела 1.2 м. Да не забравяме, че и термосите се правят от стъкло.
За сградите за разлика от термосите обаче е важно стъклото да пропуска светлина, при това достатъчно, за да не се чувстваме потиснати. Новото строителство залага на повече светлина. Не трябва да забравяме и че през зимата тя ни помага и да загряваме сградите. Вярно, че през лятото прави същото, но тогава търсим начини да намалим този ефект.
 
Има ли начин да се решат проблемите и със затоплянето, и с охлаждането едновременно и в един продукт?
- Да. Но решението не зависи само от стъклото. В сградите трябва да имаме добра климатизация, добра регулация на въздуха, добри врати и добре изработена дограма. Отворим ли прозореца, сме изгубили всичко, което сме постигнали.
Затова в момента правим стъклото със съответстващите му профили. Следващата година може да включим и климатизацията в комплексен продукт. Дори не говорим вече за пасивни сгради, а за активни. Възможно е да се направят сгради, на които не само не им трябва външен източник на електроенергия, но които и да продават електроенергия.
 
Идва и въпросът за цената. Дали това няма да е твърде скъпо в момента?
- А като отидете да избирате телевизор, по-евтиния ли избирате или по-добрия?
 
Или баланс цена - качество?
- Точно така. Ако строим според европейските стандарти, които трябва да прилагаме, оскъпяването е само с 8 до 10%, което е нищо. Стъклопакетът ще се оскъпи с 15 евро на кв.м, профилът - от порядъка на 5 до 10 евро при цена 300 евро. Дали ще струва 310 или 330 евро няма никакво значение. При използване на добра изолация в плътната част на фасадата общото оскъпяване няма да е повече от 15-20% само по тази част на строежа, ако се прави по стандарти. В Европа пасивната сграда е по-скъпа от обикновената сграда само с 10 до 15%.
 
Как откликват клиентите на тези продукти, особено на развиващи се пазари като България, където компании имат малко финансов ресурс?
- Много по-лесно ще се продадат тези проекти, отколкото сгради, които не отговарят на изискванията за клас А. Хората няма да търсят най-евтиното, защото сградата се ползва дълго, докато телевизора например можеш да смениш.
 
Има ли конфликт между естетиката и енергийна ефективност и функционалност и удобство на сградата за обитателите й? Как се преодолява той?
- Винаги има конфликт между естетиката и функцията. Опитваме се да го преодолеем, но няма как всичко да е идеално. Самата естетика се променя, при това доста често, но пък сградата трябва да е и естетична. Ако трябваше да бъде само функционална и ефективна, щяхме да строим само кубчета. Работим с архитекти като Заха Хадид и Норман Фостър, които имат своя визия, и виждаме, че има накъде да се развиваме.
 
Какво е мнениено ми за офис сградите, които виждате в София?
- Офис сградите в София са много висок клас. В България много бързо приемаме новостите и бих казал, че една от най-добрите сгради като функционално в цяла Източна Европа е точно в София.
Страната е една много голяма крачка напред спрямо околните страни, дори спрямо Румъния, с която тръгнахме от една и съща начална точка (с разликата, че Румъния нямаше дългове, а сега е с по-високи дългове от България). Потреблението на стъкло в двете държави е на едно и също ниво, в Румъния дори малко по-ниско в момента, тъй като там строителството е още по-замряло. Предимството на България е, че имаше много български инвеститори, докато в Румъния повечето бяха чужди компании, които в момента, в който дойде кризата, просто оставиха всичко и си тръгнаха. Виждам още, че и в момента, в който се появи възможност за някакъв малък ръст, българският инвеститор ще започне да строи, докато на чуждестранния пак по някакъв начин ще трябва да му обясним, че това е добър пазар.