Американските бизнес имоти поевтиняват рекордно

Стойностите на американските бизнес недвижими имоти са потънали втори пореден месец през май под тежестта на транзакции с проблемни активи. И все пак темпът на спада може да сигнализира процес на достигане на дъно, обяви рейтинговата агенция Moody's Investors Service, цитирана от "Ройтерс".
Цените на офиси, търговски и многофамилни жилищни сгради, които в Съединените щати често се държат като инвестиция от специализирани компании, са паднали със 7.6% през май спрямо април, след като са намалели с рекордните 8.6% предходния месец според индекса Moody's/REAL Commercial Property Price Indices.
Индексът, който покрива всички видове имоти, е паднал с 34.8% от връхната си точка през октомври 2007 г., приближавайки прогнозите за общия спад, очактвани от много анализатори. Ускоряването на последните спадове в цените може да означава, че пазарът скоро ще намери дъно, казват анализатори на Moody's.
"Има две неща, които би трябвало да видим по-определено, за да кажем, че достигаме дъно: резки спадове в цените и висок обем", казва Ник Левиди, управляващ директор на Moody's. "Виждаме резки спадове на цените, но обемът (сделки) е много тънък."
Падащите цени изострят кризата в пазарите на бизнес имоти, където кредитополучателите ще трябва да рефинансират ипотечни заеми за милиарди долара в следващите пет години. По-ниските стойности на собствеността им и затегнатите изисквания за кредитиране често означават, че трябва да се бръкнат за повече собствен капитал или да се изправят пред неизпълнение на договорите си, създавайки порочен кръг, в който падащите цени на имотите спират финансирането, а спирането му отключва принудителни продажби на още по-ниски цени.
Обемът транзакции с бизнес имоти през май е най-ниският, отчитан от Moody's. Сред транзакциите е имало принудителни продажби, които "почти със сигурност започват да натискат надолу възвръщаемостта", казват анализаторите на компанията.
Ако кризата не бъде овладяна, тя може да доведе до вълна от загуби за банките в Америка поне в следващите пет години, която отново да се стовари върху реалната икономика по модела на краха на жилищния пазар.