Ако при предишни кризи икономиките преживяваха бум само пет години след рецесията, след най-голямата криза следва доста скромно възстановяване. Разрастването на пропастта между бедни и богати е основен риск за света в близките години, предупреди Световният икономически форум в годишния си доклад за световните рискове. Темата на Световния икономически форум в Давос тази година беше "Промяната на света: последствия за обществото, политиката и бизнеса", на него присъстваха около 2500 души, ключови за решенията в световната икономика. Най-силно представените групи бяха от правителствени администрации и от банкери - от 2500 участници 288 са държавни служители, 230 - от финансови институции, само САЩ изпращат 13 делегати от Конгреса и Сената.
В контраст обаче доверието към правителствата по света рязко е намаляло през отминалата година. В бизнеса към фамилните и малки компании има повече доверие, отколкото към едрия бизнес, констатираха експерти.
Световният икономически форум е със седалище в Женева, Швейцария. Създадена през 1971 г. от професора по икономика Клаус Шваб, организацията e най-популярна със свикваните ежегодно в Давос, планински курорт в Граубюнден, Алпите, срещи на бизнес и световни политически лидери, интелектуалци и журналисти. Традиционно форумът се провежда в края на януари. На форума се дискутират най-основните световни теми.
Форумът предупреждава, че има

изгубено поколение от млади хора,
които едновременно нямат работа и често пъти подходяща квалификация, което засилва натрупаното чувство на безпомощност. Това лесно може да прерасне в социални катаклизми, каквито се наблюдават при вълната от протести срещу неравенството и корупцията. Причината за това е изключителното лошо влияние на рецесията върху младежите, много от които са или безработни, или на позиции, за които са прекалено добре квалифицирани.
Докладът на икономическия форум посочва бюджетните кризи или евентуална водна криза сред най-обезпокоителните опасности, както и нарастващия риск от масов срив на компютърните системи, който би имал катастрофални последици за световната икономика.
70% от световното население живее в държави, където неравенството се увеличава от 80-те години насам. Според експерти има моменти, когато нещата излизат от релсите и са необходими мерки - регулаторни, правителствени или данъчни, които да възпрепятстват прекалените разлики в разпределянето на доходите и богатствата. Мащабните фискални и парични стимули, допринесли за стабилизиране и съживяване на икономиката в различни страни, са имали малко отражение върху бедните и безработните.
Сред най-цитираните новини от форума беше

изнесената статистика в доклада на Oxfam
- най-богатите 85 души разполагат със средства колкото половината световно население. Световното неравенство се е увеличило до такава степен, че богатството на 85-те най-богати хора в света е равно на общите средства, с които най-бедните 3.5 милиарда разполагат, и това е резултат от силната хватка на елитите за властта. Oxfam призова участниците да спрат укриването на данъци и да ползват състоянието си за политическа изгода. Увеличаващото се неравенство създава порочен кръг, където благосъстоянието и властта стават все по-концентрирани в ръцете на малцина, а останалите трябва да се борят за трохи.
Светът е все повече глобално свързан и съответно

най-големите рискове за световното развитие
също са свързани много тясно помежду си. Няколко от тях с особено голямо значение са във фокуса на форума:
- Нестабилност във все по-многополюсов свят - променящата се демография, увеличаващата се средна класа и фискалните принуди поставят все по-големи изисквания към правителствата за вътрешни реформи и за промяна на международните отношения
- Изгубеното поколение, което е на 20 г. през 2010 г., е посрещнато от висока безработица, нестабилен пазар на труда и заплаха за бъдещето. В развитите държави големият брой завършващи скъпи и остарели образователни системи младите завършват с висока задлъжнялост и неадекватни умения. В развиващите се държави около две трети от младото поколение не реализира своя потенциал
- Дигитален разпад: до момента киберпространството се оказва устойчиво на атаки, но онлайн светът, комуникациите и търговията може да се окажат на косъм от срив един ден.

Нарастващи градове, нарастващи рискове
Повече от половината от световното население живее в градове, а до 2050 г. градското население ще се удвои до 6.4 млрд. души предимно в държави със среден и нисък стандарт, които съответно имат ограничени възможности да управляват новите рискове от глобалното преселение към градовете.
Урбанизацията осигурява сериозни предимства, но и значително увеличава рисковете, свързани с екологичния разрив, замърсяването, климатичните промени и екокатастрофите. Често населението се струпва по крайбрежията, където климатичните промени постепенно водят до увеличаване на морското ниво, екстремни промени на климата, земетресения и цунами. Наводненията на градовете се оказват основна форма на бедствия в света, а по прогнози на ООН голям броят на хората в големите градове, изложени на циклони, земетресения и наводнения, ще се удвои до 40 години.
Около един милиард души - една трета от населението на света, живее в паянтови постройки, и числото им нараства в епохата на нарастващи неравенства между хората.
Градовете са вече така обвързани глобално - физически и с информационни мрежи, но това става очевидно само при неочаквани глобални трансфери - например при последствията от земетресението в Япония през 2013 г. и ядрената катастрофа.