Спадът на строителството за поредна година не е новина. Както и очакването той да продължи през новата 2014 г. Причините са повече от ясни - почти пълната липса на частни инвестиции и на капиталови разходи от държавата и общините направи бранша силно зависим от обществените поръчки, финансирани от европейските фондове. А тъй като годината се очертава преходна между два програмни периода, има голяма вероятност да се окаже и нулева за нови проекти по тази линия.

По тази причина прогнозите на големите компании в сектора за 2014 г. са много различни – за някои тя е по-скоро време за приключване на започнато строителство и подготвителна за новия програмен период (2014 - 2020), докато други разчитат отделни поръчки от него да бъдат обявени още в рамките на следващите 12 месеца.

Като цяло надеждите за леко раздвижване на строителния пазар са свързани основно с търговете за пътна поддръжка, интегрираните планове за развитие на големите градове, санирането на жилищни сгради и евентуални публично-частни партньорства за изграждане на социална инфраструктура.

За строителния сектор изминалата година приключи с изпълнени обекти на обща стойност около 10 млрд. лв. и продължаващ спад и в двете направления - сградно и инженерно строителство. Последните обявени данни на НСИ към октомври показват 7.8% по-малко реализирано строителство в сравнение със същия месец на 2012 г. Изоставането при инфраструктурата (10.8%) е двойно спрямо това при сградите (5.4%), където лекото оживление на жилищния и ваканционния пазар, както и строящите се търговски площи поддържаха макар и слаба активност.

Като цяло данните показват, че все още липсва достатъчен обем от значими частни инвестиции, а обществените поръчки във водния и пътния сектор не са достатъчни, за да върнат строителството към растеж. Включително и заради недотам ефективното усвояване на европейски средства по някои програми.

Според Камарата на строителите в България (КСБ) като обем на произведената продукция 2013 г. се доближава до 2006 г. За разлика от тогава обаче сега преобладават нагласите за спад, основно заради трайно високата задлъжнялост на общините към бизнеса (160 млн. лв., от които 80% - към строителни фирми) и неефективното усвояване на европейските фондове. Като причина за последното изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков посочва слабите проекти, които се нуждаят от значителни корекции при изпълнението им. А на следващ етап – и непрозрачните процедури за избор на изпълнител, които предизвикват вълна от жалби и понякога фатално забавят обществените поръчки.

"Резултатът е трудна реализация на европейските програми, като най-тежко е положението във водния сектор", отчете Бойков. По думите му в повечето случаи става въпрос за системни дефекти, което може да означава проблеми с еврофондовете и занапред.

Още по темата четете в Капитал Daily