Секторът на туризма и хотелиерството генерира значителен дял от БВП (между 10 и 12% годишно), в него инвестициите са най-големи (сравнено с останалите недвижими сегменти) и ангажира значителен брой работна ръка. Това е изходната позиция, от която започнаха разговорите на участниците в панел "Туризъм и хотели" в тазгодишната конференция "Балрек". Модератор на събитието беше Асен Лисев, управляващ директор на консултантската компания MBL, а участници бяха Веселин Данев (директор на "Сигма Кепитъл"), Лъчезар Тодоров (управител на Terra Tour Service), Антония Маврова (старши сътрудник в WalfTheiss), Ана-Мария Баракова (директор финансиране на недвижими имоти в УниКредит Булбанк) и Илиян Маринов, мениджър маркетинг и продажби в Грийнлайф.
 
Състояние на сектора
Една от основните характеристики на бранша, която участниците изтъкнаха, е неговата динамика. Качеството на услугата постоянно се подобрява, хотелите се обновяват, големите хотелиери се стремят да дават добавена стойност на клиентите с различните си оферти. Броят на чуждестранните туристи, на нощувките и приходите нараства.
"В сферата на недвижимите имоти секторът на хотелите е с най-голям портфейл в банковите институции, инвеститорите влагат най-много средства в него и ангажира най-много работна ръка в сравнение с молове, офис сгради и т.н.", коментира управляващият директор на MBL Асен Лисев.
 
Чужди инвеститори в бранша почти няма
"Туризмът в България има какво да желае и към какво да се стреми, гледайки големите модели в европейските страни. Тенденцията, която забелязахме напоследък, е несериозното присъствие на големи чуждестранни инвеститори в хотелския сектор. Нашият опит показва, че интересът към България спадна в начална фаза - когато се проучваше пазарната страна, разглеждаха се отделни аспекти и в повечето случаи не се стигна до финансова ангажираност", коментира Антония Маврова от WalfTheiss. Тя е категорична, че в сектора има глад за сделки, за което свидетелства и най-голямата по нейните думи сделка в недвижимия сегмент за годината, която е в хотелиерския бранш. 
 
Хотелът като недвижим имот
Можем да разглеждаме туризма като продукт и услуга и от тази гледна точка винаги има какво да се желае, защото потребителите са хора, променят очакванията си към продукта и той трябва да се нагоди към тях. С тези думи Лъчезар Тодоров от TerraTourService се включи в дискусията. Той изтъкна разликите във възприемането на хотелиерството като част от туристическия продукт и като недвижимост. По неговите думи една от другите характеристики на сектора (в частта му морски и планински туризъм) е силната му експортна ориентираност – пазарът му са страните от Европейския съюз, от бившия СССР.
При градските хотели положението е различно, защото те зависят много от общото икономическо състояние на страната, което определя както местния туризъм, така и приходящия. Ако няма бизнес в София например, няма да има и бизнес пътувания.
 
Местоположение, местоположение, местоположение
- така бяха определени трите най-важни неща в хотелиерството от Лъчезар Тодоров.

България сред конкурентите
С Хърватия и Гърция трудно можем да сме конкуренти, защото сегментите са различни, започна коментара си директорът на "Сигма Кепитъл" Веселин Данев. Той е категоричен обаче, че българският хотелиерски сектор повишава постоянно добавената стойност, доказателство за което са и статистическите данни.
"Около 17 млрд. евро генерира Турция в сектор туризъм, ние – около 400 млн. евро, сигурно има и голяма част сива икономика", уточни модераторът на панела Асен Лисев. 
"Турция има по-продължителна заетост, но там климатът е съвсем различен. Дължината на тяхната крайбрежна ивица е доста по-голяма. Ние можем да търсим обаче увеличаване на добавената стойност по пътя на повишаване на качеството на услугата. И съм оптимист в това отношение", коментира и Лъчезар Тодоров.
 
Държавата и общините – големите длъжници на сектора
Един от големите въпроси, свързани с проблемите на туризма у нас, е за условията, които държавата и общините създават за развитие на бизнеса. По думите на Данев липсата на стратегия и политика от страна на държавата е причина за липсата на чуждестранни инвеститори. Те са длъжници не само по отношение на изграждането на инфраструктура, която е предпоставка за един по-качествен продукт, но и по линия на създаване на нормални условия за работа на коректните хотелиери.
 
Качеството на услугата и конкуренцията
Постоянно подобряващото се качество на услугата и ползите от наличието на конкуренция са други две теми, поставени в рамките на дискусията. Според Данев подобряващото се качество на конкурентните хотели е само от полза, тъй като това води до цялостно подобряване на средата.
"За всички е по-добре да не си един хотел в средата на нищото, предоставящ добри услуги. Добре е, когато конкуренцията прави подобрения, защото така се вдига качеството на мястото", допълва още той.
 
Потенциалът на зимния туризъм
Липса на инвестиции в зимния туризъм и недостатъчно добре изградената инфраструктура, която да може да го обслужи, са две от характеристиките на зимния туризъм у нас според участниците. Според Лъчезар Тодоров има място големи проекти, за разширение и подобряване на активите.
Надграждането и обновяването на продукта е много важно, допълни още той. "Имаме клиенти, които идват 10 години поред в нашите хотели. Когато видят направено нещо ново, те го оценяват. Това е ключът към успешното хотелиерство – както като туристически продукт, така и като управление на актива. В постоянното обновяване на базата. Това е, което много хотелиери в момента пренебрегват и ако не се обърнат към постоянната реновация, ще имаме сериозни проблеми в бъдеще", коментира още Тодоров.
 
Апартаментните комплекси
Лошата инфраструктура на курортите беше отчетена и от Илиан Маринов от Greenlife.
"Трудно се стига до комплекса заради лошата инфраструктура, а после влизаме в едно райско кътче. Липсва инфраструктура, липсват пречиствателни станции, стимули от страна на държавата към хотелиерския сектор", коментира той.
По неговите думи голяма част от т.нар. апартхотели, които взимат все по-голям дял, са "мъртви". Те са с лошо управление, собствениците са закупили имоти с чисто спекулативна цел и в момента тези комплекси са необитаеми. Именно тук е мястото на добавената стойност, идваща от доброто управление на комплекса. Стратегията на Greenlife е насочена към очертаване на разликата с градския имот, за да придадат добавена стойност на клиента. "Тази разлика не трябва да се изчерпва само с морето или планината, с природните дадености на комплекса. Необходимо е да се оформи малко общество в самия комплекс, да има мероприятия, които ще помогнат на собственика да се почувства по-специален", допълва Маринов.
Като пример за лоша практика са голяма част от комплексите в Банско, "които стоят като призрачни сгради".
 
Интегрираните комплекси
Все по-успешно трябва да навлиза моделът на интегрираните комплекси и използването на една сграда с много функции, категоричен е Лъчезар Тодоров.
"Дали това ще е една многофункционална сграда в града под формата на офис пространство, търговска част, комбинирана с хотел или апартаменти за продажба. Или това ще е онзи комплекс от курортен тип, който в момента се среща само около голф игрищата – комбинацията от съществуващ хотел с недвижим имот за продажба – било то под формата на апартаменти в града или вили и редови къщи в курортите", уточнява още управителят на Terra Tour Service.
Това е именно онази възможност, когато собствениците на недвижимост могат да ползват инфраструктурата на работещ хотел, без да се налага да плащат допълнително за това. Там има едно функциониращо туристическо предприятие, един хотел, който предлага доста сериозен продукт в повечето случаи и предлага добавена стойност, от която клиентите могат да се възползват при покупката си – било то на първи, втори дом или друго.
 
Банките и хотелите
Резервирано отношение от страна на банките към хотелиерския сегмент беше отчетено от инвеститорите в бранша. Отчита се и тенденция на по-лесно финансиране на градските хотели, отколкото ваканционните.
"Ваканционният туризъм и хотелите се избягват, но това не значи, че банките нямат експозиции в този сектор. Това, което притеснява банките, е именно краткият сезон – тъй като приходите много се влияят от климатичните условия. Докато бизнес хотелите, макар че имат повече оперативни разходи във времето, имат една цяла година, в която работят и по-голяма предвидимост – което за банките е важно", коментира Ана-Мария Баракова, директор финансиране на недвижими имоти в Уникредит Булбанк.
Тя уточни, че общият обем на кредитите в сектора на туризма е 1.6 млрд. лв., което означава, че банките имат участие в тази индустрия. Това е спад спрямо 2008 г., когато са били 2 млрд. лв., но се отчита и спад в инвестициите.
"Хубавото в хотелския бизнес е, че там има паричен поток, което банките харесват. Той не е гарантиран винаги, но с разумни очаквания и прогнози би трябвало проектът да може да се справи", допълва още Баракова.
Според нея няма страх към индустрията, но се гледа по-предпазливо. Експозицията на Уникредит в сектора е сериозна по думите на Баракова, като в момента се обсъждат два големи кредита в хотелиерския сегмент.