Г-н Димитров, каква е вашата оценка на макроикономическата ситуация и прогнозата ви за развитие?
 - Сигналите, които постъпват в момента за динамиката на българската икономика, очертават състояние, заредено с потенциал за бъдещо развитие.
Докато данните за динамиката на БВП говорят за забавяне на растежа през 2012 и първото полугодие на 2013 г., през третото тримесечие на годината бизнес конюнктурата показва известно съживяване на икономиката.
Въпреки че вътрешното търсене остава потиснато поради все още резервираните очаквания за бъдещето, данните по сектори показват макар и крехко оживление през летния период на годината. Оборотът в търговията на дребно вече регистрира растеж на годишна база (4.9% през август). Индексът на промишленото производство е все още отрицателен на годишна база, но от май 2013 г. месечните индекси показват постоянен растеж. Промишлените предприятия също постепенно започват да се оттласкват от дъното. Издадените разрешителни за строеж дават основания за оптимизъм, че и тук спадът ще бъде преустановен и ще започне постепенно възстановяване на сектора. Не на последно място за първи път от 2009 г. насам данните за заетостта показаха макар и минимален ръст на броя на заетите през второто тримесечие на 2013 г.

Всичко това показва, че в момента българската икономика е на прага да преодолее периода на застой и отново да се върне към траекторията на висок икономически растеж.
 - Основните външноикономически партньори на България (най-вече страните от ЕС) дават сигнали, че също са на път да преодолеят стагнацията и са на прага на растеж, което дава основания да се очаква, че външното търсене ще остане благоприятно условие за подем на българската икономика през следващата година. Основното предизвикателство е да се създадат подходящи условия за увеличаване на вътрешното търсене у нас както по линия на инвестициите, така и по линия на потреблението. Оценката на почти всички външни и вътрешни наблюдатели е, че през 2014 г. българската икономика ще регистрира реален растеж между 1.5 и 2.5%. Нашите очаквания са подобни и са за ръст на БВП между 1.5 и 2%. Очакванията ни са, че потреблението и инвестициите ще имат положителен принос за динамиката на българската икономика и през 2014 г. ще се преустанови загубата на работни места.

Как оценявате секторите с потенциал за икономиката?
 - Българската икономика има потенциал за развитие в много икономически сектори. От една страна, квалифицираната работна сила и сравнително ниската цена на трудовия ресурс създават добри условия за развитието например на експортно ориентиран бизнес. Освен това подходящите климатични условия създават добри предпоставки за развитие на аграрния сектор. На трето място, добрата комбинация от климат, географско положение и исторически дадености прави държавата ни с потенциал за развитие на туристическите услуги. Проблемите в съществуващата инфраструктура създават условия за доброто развитие на строителния сектор и по-специално на инженерното строителство. Да не забравяме и заложения приоритет за развитие на икономика на знанието, който поставя естествен акцент върху икономически дейности от сферата на науката и високите технологии.
В разпределянето на кредитния си портфейл по отрасли ББР следва добрите практики, като се стреми да избягва концентрацията в малко на брой на икономически дейности, което би повишило кредитния риск на портфейла. В по-общ план, на цялата икономика, е добре да се избегне моделът на развитие от 2007-2008 г., когато двигател на икономиката бяха ограничен брой дейности, създаващи едновременно както рискове за прегряване, така и опасности от последващ рязък спад.

По какъв начин държавата може да стимулира инвеститорите?
 - Основният акцент в икономическата политика на правителството е да създаде благоприятен климат за развитие на бизнес, а оттук и за стимулиране на икономическата активност. Държавата не е майка, която трябва да приласкава и да се грижи за инвеститорите, а трябва да е безпристрастен рефер, който създава равни условия за всички и се грижи за спазването на правилата. Нейната роля е да анализира средата и когато открие, че има затруднения на входа или изхода на определени бизнес дейности – например излишни административни процедури, да предприеме необходимите стъпки за тяхното премахване.
В последните месеци бяха реализирани няколко много важни мерки, които ще помогнат за възвръщането на положителните нагласи на инвеститорите в страната. Това са намаляването на разрешителните режими за фирмите и гражданите, навременното разплащане на държавата с предприятията, което ще доведе до намаляването на общата задлъжнялост на фирмите към техните кредитори, както и мерките за улесняване на условията за фирми, които поради обективни причини имат затруднен достъп до някои пазари. Такива са мерките за МСП, които заради липсата на финансова история и експертен потенциал имат затруднен достъп до заемно финансиране. Разбира се, важно условие за стимулиране на бизнеса е нормалното функциониране на правораздавателната система в държавата и борбата с корупцията.

Как ще се фокусира ББР с оглед на приоритетите и визията на правителството?
 - В момента се извършва актуализация на стратегията на ББР, предвиждаща разширяване на обсега от дейности, в които ще функционира банката. Ще приложим ноу-хау и добри практики от наши колеги в други държави, които биха били полезни в условията на българската икономика.
Разбира се, процесът на предефиниране на областта от дейности, които ще бъдат заложени във фокуса на ББР, върви в постоянна координация с икономическия екип на правителството, което трябва да гарантира, че приоритетите на ББР ще съвпаднат с приоритетите на правителствената политика. Обсъждат се различни идеи – от гарантиране на износителите, през подкрепа за стартиращи предприятия, иновативни производства и др.

Ще се капитализира ли допълнително банката, как може тя да заработи по-ефективно като банка за развитие?
 - ББР има много добра капиталова адекватност, значително по-висока от средната за банковата ни система като цяло. От тази гледна точка в момента не съществува непосредствена необходимост от допълнителна капитализация на банката. Пред нашия екип са достъпни достатъчно начини за привличане на допълнителни средства, ако бъдещата дейност на институцията наложи това. ББР е изградила мрежа от добри професионални отношения с международни финансови институции, които ни дават достъп до заемно финансиране от външни пазари на относително добри цени на привлечения ресурс. Освен това в държавния бюджет за 2014 г. е заложена държавна гаранция в размер на 300 млн. лв., предназначена за сключване на кредитен договор с Европейската инвестиционна банка. С тези средства ще се формират целеви линии за подпомагане на малки и средни предприятия, за насърчаване на иновациите, стартиращите фирми, но детайлите и конкретните параметри предстои да бъдат уточнени. Държавната гаранция дава допълнително ценово предимство. Нейното наличие позволява на ББР да привлече ресурса по-евтино и съответно да прехвърли тази полза към кредитополучателите под формата на по-евтини кредити.

По какъв начин конкретно банката ще работи повече с микро-, малките и средните предприятия?
 - През целия си период на съществуване, първоначално като Насърчителна банка, а впоследствие и като банка за развитие, ББР е била преимуществено насочена към сектора на МСП. До момента чрез пряко кредитиране сме подпомогнали дейността на над 200 предприятия на стойност 550 млн. лева. Непряко, чрез заемно финансиране от други банки, които от своя страна също предоставят кредити на МСП, сме отпуснали финансов ресурс в размер на близо 400 млн. лв., разпределен в около 2450 кредита. Дъщерното дружество на банката – Националният гаранционен фонд, обезпечава кредити за МСП в други търговски банки, което допълнително улеснява достъпа на малки предприятия до заемно финансиране. Отделно по линия на другата ни дъщерна компания, ДЖОБС, която също е специализирана изцяло в отпускане на кредити и лизинг на микропредприятия, наши клиенти са над 350 фирми.
Най-новият продукт на банката, обявен преди дни, осигурява финансиране за нови и действащи микро- и малки предприятия при изключително добри условия – фиксирана лихва от 6%, като изискването за самоучастие е намалено от 25 на 10%. Съвсем скоро ще бъдат факт и няколко нови продукта, които целят да разнообразят формите и средствата за подкрепа на малкия и средния бизнес у нас.

Остава ли приоритет директното финансиране? Ще управлявате ли JEREMIE в перспектива?
 - ББР ни най-малко не се отказва от директното кредитиране на МСП. Свидетелство за това е разработването на новите ни продукти – кредитите "Развитие" и "Стартиращ бизнес", както и намеренията ни да разширим обхвата от дейности на банката.
Към момента въпреки добрата ликвидност на банковата система у нас търсенето на кредитен ресурс е все още ниско. Причината е в по-високия риск, с който банките асоциират този сектор. Голяма част от най-малките фирми прибягват до небанкови кредитори при изключително неизгодни ценови условия. Тук е ролята на ББР – да даде допълнителен тласък, да направи "банкируеми" проекти, които иначе биха били отхвърлени с лека ръка. В днешната ситуация ББР е актуална именно с възможността да предложи по-изгодни ценови условия за малките фирми.
По отношение на JEREMIE мога да ви кажа, че банката разполага с добра основа за работа с финансовите инструменти на ЕС. Още повече че съществува практика в други европейски страни управлението на финансовите аспекти на оперативните програми да се осъществява от банките за развитие. Възможностите за активно включване на ББР са много, но всичко това е въпрос на бъдещи консултации както на правителствено ниво у нас, така и ниво консултации с Европейската комисия.

Как се развива гаранционната инициатива по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)?
 - Гаранционната схема работи с пълни сили и вече са подписани споразумения с 14 банки у нас, които предоставят кредити на предприятия за проекти, спечелили субсидии по ПРСР. От началото на 2013 досега са предоставени гаранции на обща стойност 60 млн. лева.
Освен тази програма Националният гаранционен фонд осъществява и схема за гарантиране на кредити на фирми, които се занимават с рибарство и развитие на аквакултури. За деветте месеца на 2013 г. фондът е гарантирал кредити в размер на 10 млн. лв., което е близо двойно повече в сравнение с размера на гаранциите през 2012 г. по тази програма.

Интервюто взе Николай Тодоров