Усложненият ефект от колебливото външно търсене, слабата перспектива за кредитиране и високите нива на безработица води до забавяне на икономическата активност през 2012 г. в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Независимо от това през 2013 г. се очаква ефектът от глобалния спад да е по-слаб в тези страни спрямо 2009 г.
Повечето страни от ЦИЕ все още не успяват да постигнат ръст на брутния си вътрешен продукт и тази тенденция се очаква да остане непроменена до края на 2013 г. Забелязват се обаче и някои положителни индикатори, които могат да променят посоката на развитие в страните от ЦИЕ. Прогнозата за 2014 г. за региона е за годишен ръст между 2-2.5%.
Наблюдават се значителни разлики по отношение на прогнозите на банките за 2013 г. – например Латвия, Литва и Естония се очаква да постигнат най-добри резултати, достигайки ръст съответно от 3.9%, 2.3% и 2.3%. До тях се нарежда Румъния с прогноза за ръст на БВП от 2.4 на сто.
 
БВП в България
се очаква слабо да се повиши през 2013 г. спрямо 2012 г. Безработицата остава с високи нива, като за последните 4 години тя е нараснала с 430 000 освободени работни места и е достигнала дял от 13.8% през първата четвърт на 2013 г.
България има най-малък БВП на глава от населението, сочат данните на Евростат. Ръстът на износа, както и подобреното усвояване на средства от европейските фондове подпомагат икономиката, но мрачната като цяло прогноза за страната е свързана както с несигурността в Еврозоната, така и във вътрешнополитическата обстановка.
 
Инвестиционната активност
Въпреки че през втората половина на 2012 г. се отчита известно нарастване на инвестиционната активност, годишните инвестиции в бизнес имоти в ЦИЕ (включително Русия) достига едва 7.4 млрд. евро, което е с 35% по-слабо представяне спрямо 2011 г. според CBRE. Независимо от спада на отделните пазари в сравнение с 2011 г. инвеститорският интерес остава силен в Полша и Чехия.
През 2012 г. 3.71 млрд.евро са били инвестирани в основните пазари от ЦИЕ (Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния), което е значителен спад спрямо 2011 г., когато инвестициите са били 6.29 млрд. евро. Въпреки това обаче резултатът за 2012 г. е с 25 на сто по-висок спрямо 2010 г.
Повече от половината от обема на транзакциите е фокусиран в пазара на офиси. Инвеститорите показват нарастващ интерес и към индустриалните и търговските площи, отчасти и към хотелския сегмент.
През първата половина на 2013 г. общият обем на инвестициите в ЦИЕ е достигнал 4.5 млрд. евро, което е с 60 на сто повече от същия период на 2012 г. Русия, Полша и Чехия са били основните страни, провокиращи инвеститорския интерес. Най-активен е бил руският пазар с приблизително 2.9 млрд. евро транзакции.
Югоизточните европейски страни (Сърбия и България) все още притесняват инвеститорите заради нивото на корупция, което прави процесите на планиране и развитие скъпи и бавни.
 
Актуално състояние и очаквания към необслужените кредити
Въз основа на събраните мнения през тази година най-голям е обемът на необслужени кредити в Унгария (48%). На второ място се нареждат балтийските републики (с 37 на сто), а на трето – България (с 31%). В България процентът на лошите кредити е нараснал през тази година, а в прибалтийските републики е намалял. Най-много по обем пък са обслужените кредити в Полша, Чехия и Словакия – около 87%.
Анализаторите от KPMG отчитат, че в България е трудно да се проследи ясна тенденция по отношение на обслужването на кредитите, тъйкато показателите варират между непроменени и по-ниски нива спрямо предходната година.
 
Преструктурирането като възможност за управление
Във всички изследвани страни повечето представители на банки смятат, че значителна част от необслужените кредити могат да бъдат управлявани успешно чрез преструктуриране. Реултатите през тази година са доста сходни с тези от 2012 г., където най-позитивно настроените респонденти са били в България и Чехия. В тези две страни банките смятат, че повече от 75% от необслужените заеми могат да се преструктурират успешно.
Банките в ЦИЕ са по-склонни да управляват портфейла си от недвижими имоти, отколкото да налагат възбрани. Разсрочването или преструктурирането на заемите е възприемано като добър подход поне в краткосрочен план. Най-важният фактор, оказващ влияние върху успешното рефинансиране, е силният бизнес модел, а веднага след него се нарежда наличният допълнителен капитал.
 
Финансирането в недвижимия сектор
Значителна промяна в нагласите на банките в България може да се очаква, тъй като банките приписват умерено висока стратегическа важност на финансирането на недвижими имоти през 2012 г. Резултатите за тази година показват, че временните позитивни тенденции от 2012 г. не успяват да се наложат за постоянно.
 
Бъдещето на кредитните портфейли за недвижими имоти
Що се отнася до размера на кредитните портфейли, настроенията на банките са различни в отделните държави. Най-общо обаче прогнозите са за същия или по-добър размер на портфейла. Като най-важен фактор, влияещ върху обема на отпуснатите заеми, банките определят местните макроикономически условия.
 
Възможности за финансиране на нови проекти в сектора на недвижимите имоти
Повечето банки все още смятат, че финансирането на проекти, генериращи приходи, е по-привлекателно от финансирането на нови проекти. Като цяло най-предпочитани в страните от ЦИЕ са имотите в офис сегмента, следвани от индустриалните и търговските. В България и прибалтийските страни индустриалните имоти са предпочитани, докато в Полша, Чехия и Унгария банките предпочитат офис сектора. Хотелският сегмент е най-малко привлекателен за банките.
Индексът, отразяващ нагласите за финансиране, потвърждава, че Полша и Чехия са най-атрактивните пазари за финансиране в недвижими имоти сред страните от ЦИЕ. Въпреки по-малкия размер на пазара банките в Словакия също изявяват относително позитивни нагласи към финасирането на недвижими проекти през тази година.