България в международните класации
77 предложения за мерки за икономически растеж
В момент на криза за всяка страна е особено важно да се правят реформи, водещи както до бързо възстановяване на икономиката, така и до повече доходи за гражданите и по-добра бизнес среда за предприемачите.
Третото издание на прегледа "България в международните класации" показва как държавите по света се справят с предизвикателствата на кризата, правейки реформи.
България трябва да научи важни уроци и от добрите, и от лошите примери. Най-обхватните девет международни индекса предоставят обективна и сравнима база за работещите политики, които водят до растеж и богатство.
Основните зависимости,
които са доказани от прегледа на стотици държави и много години развитие в различните индекси, са:
• По-висока икономическа свобода = по-бързо развитие и по-високи доходи
• По-висока бюджетна прозрачност = законосъобразни и ефективни държавни разходи
• По-лесно правене на бизнес = по-висок икономически растеж
• По-висока конкурентоспособност = по-бързо излизане от кризата
• По-малко корупция = работещи институции
• По-висока защита на правото на собственост = повече инвестиции и по-високи доходи
Къде е България
За поредна година България показва различни лица по отношение на икономическите и правните аспекти на разгледаните индекси. В сферата на икономическата свобода и условията за правене на бизнес страната ни е близо до средните нива за Европа, докато по отношение на правото на собственост и корупцията резултатите остават трагични и ни отреждат последно място в Европа.
По отношение на конкурентоспособността също не се представяме на ниво спрямо останалите страни в Европа. Всичко това заедно със слабото представяне в сферата на образованието до голяма степен обяснява и последното място в Европа по отношение на човешко развитие.
Тазгодишното издание отново показва
пропастта по отношение на икономическите реалности и на правовия ред
Именно липсата или неспазването на правилата дърпат страната ни назад и пречат на развитието. На практика държавата се е фокусирала почти изцяло върху непривични функции и намеса в икономическите взаимоотношения между хората, а е изоставила основната си функция – да осигури ред, сигурност и справедливост. Тази картина не се променила от началото на прехода.
По отношение на икономическите реформи се наблюдават интересни процеси в страната – тежката икономическа обстановка направи дълго отлаганите реформи без алтернатива, но натискът за запазване на статуквото и привилегиите не отслабва. Всяка промяна се отрича категорично и се посреща като скандал. Опитът от България и от другите страни по света е, че реформите никога не са лесни и съпротивата на статуквото е почти неизбежна. Отлагането на реформите обаче не е вариант – отлага решението на проблемите, допълнително влошава ситуацията, а и не носи политически позитиви. Напротив, именно принципните реформи са пътят за решаване на проблеми, развитие и доверие.
Какво да се прави
България все още е много далеч от най-добрите икономики, но може и трябва да върви напред, за да стане по-добро място за работа и живот.
На базата на резултатите и изследванията в международните класации Институтът за пазарна икономика предлага 77 мерки, които ще доведат до растеж на икономиката и доходите. Някои от най-важните и належащи стъпки са:
• Пенсионна реформа – въвеждане на лични пенсионни сметки
• Здравна реформа – разбиване монопола на НЗОК
• Образователна реформа – реална автономия за университетите
• Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове
• Публикуване на редовни и изчерпателни отчети на всички административни структури
• Намаляване на размера на държавата до поне 30% от БВП
• Премахване на държавните субсидии
• Въвеждане на фискален борд в конституцията
• Прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове
• Въвеждане и прилагане на е-услуги от администрацията и санкции при неспазване
• Намаляване на административните структури и наетите в администрацията
• Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи (включително тези в енергетиката).