Растежът на българската икономика е слаб и предвид забавянето на основните външни партньори се очаква забавяне до края на годината. Приносът на промишлеността в БВП ще намалява, но ще има растеж в услугите. Ще се свива нетният износ, но ще расте вътрешното търсене.
В условията на всеобща криза незасегнат остава сектор "Финансови и застрахователни дейности", който и досега продължава да расте. През 2010 г. спадът в "Строителство" е много по-силен, отколкото за 2009 г. В промишления сектор очакванията са положителните изменения на годишна база да продължат с около 7%.
Строителството най-вероятно и през 2011 г. ще завърши със спад, макар и по-слаб от 2010 г. (16.7%). През второто тримесечие сектор "Операции с недвижими имоти" е с положителен ръст.

Започна да се изчерпва ефектът от износа на стоки и услуги
и се засилва положителният принос на крайното потребление. Крайното потребление расте на тримесечна база със слаб ръст доста под 1%, на годишна база то расте от последното тримесечие на 2010 г. За второто тримесечие на 2011 г. се наблюдава нарастване на годишна и на тримесечна база.
Инвестициите вървят нагоре на тримесечна база и очакванията са да приключат отново със спад, както и 2010 г. (16.5%), но по-слаб.
В краткосрочен план промишлеността ще продължава да бъде мотор на растежа, подкрепена и от някои услуги, а от гледна точка на търсенето очакванията са свиващият се принос на експорта да бъде подкрепен от преустановяване на спада на крайното потребление и свиване на спада на инвестициите.
В строителството намалението на строителната продукция за юли и август е по-слабо спрямо второто тримесечие и може да се очаква, че за третото тримесечие добавената стойност ще регистрира слаб растеж. Спадовете в сградното строителство продължават да са по-слаби в сравнение с инфраструктурните работи.
Очакванията на Центъра за икономическо развитие за общия икономически растеж за третото тримесечие са 1-1.5%, а за годината – под 2%.

Външната търговия остава един от двигателите
Износът продължава да расте с високи темпове – 34 на сто за януари - август, и достига почти 13.2 млрд. евро (при 9.8 млрд. евро година по-рано). Започналият спад в продажбите в страните от Западна Европа ще се отрази неблагоприятно. Очакванията са износът да продължи да расте с по-ниски темпове. Най-бавно расте експортът на потребителски стоки.
Делът на страните от ЕС се запазва висок - 61.7 на сто, при вноса делът на страните извън ЕС расте от 57.4 на 58.1 под влияние на високите цени на внасяните суровини и енергоресурси. Германия заема първа позиция в износа и вноса.

Преките чуждестранни инвестиции
през януари-август възлизат на 225.6 млн. евро (0.6 на сто от БВП), или едва една четвърт от привлечените през същия период на 2010 г. 926.5 млн. евро (2.6 на сто от БВП). Най-често срещаното обяснение за сериозния отлив на инвестиции са плащанията по вътрешнофирмените кредити, което може да се приеме и като израз на доброто финансово състояние на дружествата с чуждестранно участие. Трудно е да се направи прогноза за притока на ПЧИ, но вероятно няма да бъдат достигнати официално очакваните 1.5 млрд. евро за 2011 г.
Глобалните финансови проблеми, ситуацията в Гърция, Италия, несигурната среда в страната и ограниченият мащаб на вътрешния пазар не стимулират инвеститорите. Ниските данъци и евтиният труд вече не са достатъчно предимство - при липсата на ясно очертани приоритети, лошо работеща съдебна система, непрекъснато променящо се законодателство, несигурност и непредвидимост на средата, тежка бюрокрация и неефективна администрация, влошаващо се образование.
През октомври Европейската комисия в доклад констатира, че България има проблеми с конкурентоспособността, бюрокрацията, липсата на иновации, енергийната ефективност и транспортната инфраструктура, и препоръча страната да подобри административния си капацитет и да опрости съществуващите правила и процедури, за да ускори усвояването на фондовете във всички сектори.
Агенцията за инвестиции подготвя нова стратегия за привличането им обратно в страната. Тя
предвижда

неприлагани досега мерки като отстъпване право на строеж или предоставяне на безплатна земя,
преотстъпване на част от разходите за осигурителни плащания, намаляване с 50 на сто на предплатения в началото на годината корпоративен данък, по-големи правомощия на агенцията в административното обслужване, отчуждаване на частни земи за приоритетни обекти. Запазва се изграждането на довеждащата инфраструктура до обекта на инвеститора, но до 20% от стойността на вложените средства в проекта. Целта е да се осигурят стимули за привличане на компании от сектори с висока добавена стойност. Определят се перспективните сектори, в които ще се привличат инвестиции – електроника и електротехника, машиностроене, транспортно оборудване, химическа промишленост, аутсорсинг.
Поради процедурите по европейските фондове се запазва тенденцията от предишните тримесечия за нарастване обема на средствата, разпределяни чрез

системата на обществени поръчки.
За деветте месеца по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки са сключени 12 646 договора за 4 млрд. лева без ДДС. За деветте месеца на 2010 г. тези данни са съответно 11 190 възложени поръчки за 2.83 млрд. лева.
Преобладават договорите за строителство – с 45.36%, поръчките за доставки са 38.57%, за услуги – 16.07 %.
Целта на промените в ЗОП, приети на първо четене, е опростяване на законодателството, облекчаване на възлагането на обществени поръчки, усъвършенстване на предварителния контрол, подобряване на административния капацитет.

Борба срещу корупцията
В най-новия доклад за глобалната конкурентоспособност 2011-2012 г. на Световния икономически форум от септември т.г. корупцията е на първо място сред факторите, спъващи бизнеса.
В публикувания през октомври от Европейската комисия "Доклад за европейската конкурентоспособност за 2011 г." също се посочва, че действията за подобряване функционирането на съдебната система трябва да бъдат засилени.

Концесии
Националният концесионен регистър отчита за първите девет месеца 76 процедури за концесии. Преобладаващият брой са общински – 72, и 4 - за държавни. За същия период са сключени 34 договора – само за общински концесии, и са прекратени 12 процедури за общински концесии. Общата стойност на договорените инвестиции за приключените процедури е 100 310 260.00 евро за държавни концесии и 8 018 250.26 лв. за общинските. От сключените 34 договора само един е в строителството, останалите 33 са за услуги.
Министерството на транспорта удължи срока за оферти за концесии на летище Горна Оряховица до 7 декември. Сроковете за останалите процедури - за летище Русе и за карго зона – част от летище Пловдив, изтекоха на 31 октомври.
Намеренията на министерството включват подготовка за концесиониране на две дунавски пристанища – Никопол и Тутракан, част от пристанищен комплекс Русе. Обявени са конкурси за консултанти за концесионните анализи.

Публичните финанси
Към август бюджетният дефицит представлява 37% от годишната цел и изглежда, че правителството има възможност да се справи по-добре от поставената цел за дефицит от 2.5% от БВП.
Повечето данъци останаха непроменени през 2011 г., което осигурява известно спокойствие и предвидимост на фона на увеличени осигуровки за фонд "Пенсия", ръст на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата, предсрочно увеличаване на акцизи и въвеждане на данък върху застрахователните премии.
Към август основните показатели на банковата система се подобряват. Балансовите активи нарастват на годишна база до 76.346 млрд. лв. Ликвидността остава висока, като съотношението на ликвидните активи към пасивите се увеличава до 26.05%. Капиталовата адекватност нараства и към юни е 18.57%.
Основните фактори, които ще повлияят върху банковата система, са несигурността пред бизнеса и гражданите относно възстановяването на икономиката, което ограничава търсенето на кредити, и продължаващото влошаване на качеството на кредитните портфейли на банките поради понижаването на платежоспособността на кредитополучателите.