Докато развитите икономики от Европейския съюз се борят с бюджетните ограничения и по-бавния растеж, развиващите се държави по на изток имат друг проблем - бързия растеж. Всички те обаче имат нужда от структурни реформи, особено в пазара на труда, услугите и изследователската дейност. Световният икономически форум за Европа и Централна Азия, който събра ръководителите на правителствата от региона през юни т.г. във Виена, разгледа основните проблеми пред развитието на икономиките. Повишаването на конкурентоспособността в условията на политически промени, корупция и икономическа криза, намаляващи ресурси на фона на глобално затопляне на климата, застаряващо население - това са само някои от предизвикателствата, които стоят в различна степен пред страните от Западна, Централна и Източна Европа и бившите съветски републики.

Конкурентоспособност
Пакт за конкурентоспособност по предложение на Франция и Германия трябва да осигури по-бързо икономическо сближаване в Европа, особено важно на фона на бързи икономически, политически и социални промени в света. Той ще се основава на ценова конкурентоспособност, стабилност на публичните финанси и минимални инвестиции в изследователска дейност, образование и инфраструктура. Пактът "Евро плюс" всъщност е част от други инициативи като Договора от Лисабон и "Европа 2020", остава просто да бъде приложен от националните правителства.
Според програмата ключов въпрос остава трудовата сила. Компаниите съобщават за недостиг на служители в цял свят въпреки ръста на безработицата. Мобилността на талантливи кадри в рамките на Европа може само да запълни празнините за кратки периоди, но междувременно ще нараства натискът от дипломирани в Индия и Китай инженери. Според изследване на Microsoft изискваните компютърни умения за много позиции в Централна и Източна Европа са ниски, но бързо ще се увеличават и може да се наложат сериозни обучения на работното место.
Друг фокус е признаването на значението на иновациите, които са все по-сериозен приоритет за технологичните икономики. Дори богатите на природни ресурси държави като Русия отделят сериозно внимание на този въпрос. В момента обаче Азия и Северна Америка остават най-динамични, например по броя на получени патенти. Според доклад на ЕС над 80% от изследователите в света работят извън ЕС, 75% от инвестициите са в други световни региони, както и 69% от регистрираните патенти. За сравнение - Русия харчи 1% от БВП за научни изследвания, Германия - 2.4%, Китай - 1.4%. Част от новите практики е изнасяне на развойната дейност в развиващите се държави.

Ресурсите
Енергийните инвестиции от около 1 трлн. евро са необходими за постигане на европейската енергийна политика за сигурност на доставките, конкурентоспособност и устойчивост, поставени като цели от Договора от Лисабон. Почти 45% от произвежданото в Европа електричество е от нискоемисионни източници като ядрена енергия и хидроенергетика, но поради изтичане на експлоатационния им ресурс част от държавите от ЕС могат да изгубят една трета от инсталираните си мощности до 2020 г. Като цяло качеството на енергийната инфраструктура в цяла Европа не е еднакво.
Все повече инфраструктурни инвестиции и дипломация ще бъдат необходими за довеждане на каспийските енергийни ресурси до външните пазари. Международната енергийна агенция очаква 84 млрд. долара да бъдат инвестирани в региона за преноса и разпределението на газ до 2035 г. Други 234 млрд. долара инвестиции се очакват в Русия за същия период. Азербайджан може да стане основна транзитна държава за износа на казахстански нефт със завършването на Каспийската транспортна система, както Казахстан, Узбекистан и Грузия могат да станат основни маршрути за пренос на газ. Ето защо максималното комбиниране на рисковете от транзит ще бъде основно предизвикателство пред енергийното бъдеще на региона.
Климатичните промени са ключов елемент в начина за използване на ресурсите. Ефективната им употреба е особено важна с оглед целите на Европейския съюз до 2020 г. Русия също така индикира, че може да приеме такъв перспективен ангажимент.
За постигането на каквито и да било големи обществени цели обаче вече на всички участници е ясно, че участието на частния сектор е задължително, в случая - чрез инвестиции в зелени технологични решения. Глобално новите инвестиции в чиста енергия са на стойност 243 млрд. долара за 2010 г. Един от най-силните сектори в Европа беше соларната енергия и технологии, която отбеляза ръст от 91% до 59.6 млрд. долара. Тя обаче не е толкова ефективна ценово като други възобновяеми източници. Редица проекти предстои да увеличат своята конкурентоспособност чрез реализиране на цели за интелигентни мрежи и електросъхранение, засилване на енергоспестяването в градски райони по проектите за умни градове и изследванията за второ поколение биогорива.

Рискове и предизвикателства
За постигането на дългосрочна устойчивост и конкурентоспособност Европа и Централна Азия трябва да преодолеят политически, социални и финансови предизвикателства.
Финансовата криза постави еврозоната на изпитание и напряга отношенията между отделните страни в зависимост от тяхната обвързаност с еврото, между централните и периферните държави и страховете нарастват с увеличаване на помощите за Гърция, Ирландия и Португалия.
Корупцията остава друго препятствие. В индекса на "Трансперънси интернешънъл" Централна Азия постига лоши резултати, с което затруднява и частните инвестиции. За отбелязване са добрите резултати на Грузия, която от дъното през 2004 г. в момента е на нивото на Италия. Източна Европа също така отбелязва подобрение по отношение на придвижването в корупционното схващане и поведение.
Разширението на Европейския съюз с предстоящото включване на Хърватия и други западнобалкански държави, както и Турция в по-далечна перспектива, означава по-надеждна транспортна инфраструктура. В момента задръстванията на трафика струват на Европа около 1% от БВП годишно.
Една от целите в това отношение е постигане на единна транспортна инфраструктура до 2050 г. чрез мерки като трансформация на жп мрежата, утрояване на скоростните отсечки до 2030 г. В момента има седем стандарта за параметри на жп линиите в Европа, а високоскоростната връзка между Франция, Белгия, Германия и Холандия се налага да работи със седем различни сигнални системи.
Все пак инфраструктурните потребности на Централна и Източна Европа са много по-належащи от тези в Западна Европа. Остаряващата пътна мрежа и водна инфраструктура са факт. Като ново и успешно решение се разглежда публично-частното партньорство, особено в ситуация на недостиг на публични и европейски финанси. Стандартите за споделяне на риска обаче се изместват повече към частния партньор, което прави проектите по-малко атрактивни.