Възстановяването на българската икономика набра скорост през последното тримесечие на 2010 г. за сметка на сериозния износ и нарасналите признаци на възстановяване на вътрешното търсене. Брутното капиталообразуване достигна равни нива през 2010 г. и се очаква да нараства с 4.7% през тази година.
След като се засили през 2010/Q4, частното потребление се очаква да загуби малко инерция по-късно през тази година под влиянието на забавеното възстановяване на трудовия пазар и по-високата инфлация, като по-високите цени на храните и на енергийните носители заплашват крехкото възстановяване. Сега по-високата инфлация не само се очаква да намали реалните доходи, но и да изпрати много домакинства под линията на бедността, предвид факта, че средното българско домакинство харчи половината от дохода си за храна и електричество.
Ниска инфлация и ускоряване на растежа на БВП до 3.3% на годишна база през 2012 г. са част от очакванията за България, посочени в последния тримесечен анализ за икономиката на страните от Централна и Източна Европа.
Цялата 2012 г. ще премине под знака на ниска инфлация. Сред причините за това ще бъде

комбинацията от бавно възстановяване на вътрешното търсене и все още сравнително високата безработица.
Според анализа до края на 2011 г. инфлацията в България ще продължи да е проблем въпреки индикациите за успокояване през втората половина на годината. На годишна база потребителските цени ще достигнат своя пик през юни и юли, когато се очаква инфлацията да достигне 6%, а до края на годината да се успокои до около 4%.
Заради трудностите във възстановяването в България и влошените перспективи пред световната икономика предвижданията са икономическият растеж да загуби част от скоростта си през следващите месеци, но прогнозите за 2012 г. са за ускоряване на темпа на растеж на реалния БВП до 3.3% от 2.8% през 2011 г., което в комбинация с по-ниската инфлация ще улесни възстановяването на домакинствата.
По-доброто усвояване на средствата от Европейския съюз и евентуално трайно разрешаване на кризата с публичния дълг на Гърция, която в момента ограничава капиталовите потоци към целия регион на Балканите, ще са факторите, които очакваме да подкрепят увеличаването на инвестициите в икономиката на България през 2012 г., пише в доклада за Централна и Източна Европа.
По отношение на публичните финанси анализаторите на "Уникредит" отчитат положителна тенденция. През първите четири месеца на 2011 г. бюджетът отчете дефицит от 0.7% от БВП в сравнение с над два пъти по-голям недостиг през същия период на 2010 г. (1.8% от БВП). Това е отражение на комбинация от значителен ръст от 11% на годишна база в постъпленията от данъци и 3.5% свиване на разходната част. Очакванията са България да редуцира бюджетния дефицит под 3% от БВП през тази година.

Най-после приток на капитали в региона
През първото тримесечие всички държави от региона изоставаха от другите развиващи се пазари по отношение на възстановяването на капиталовите потоци. Единствено Турция и Полша бързо се възстановиха за разлика от страните от ОНД и Балканите, което значително въздейства върху икономиките им и позиционирането.
За Централна и Източна Европа два са важните проблеми в момента.
Едната е възможността държавите от ОНД и страните по програмите на Международния валутен фонд да се възползват от повишения поток на капитали в региона през последните месеци.
Втората е способността на потребителите и централните банки в страните, вносители на петрол в региона и цял свят, да понесат последния ръст на цените на петрола и на храните в момент на слабост на трудовите пазари.
Резултатът и в двете отношения ще бъде решен както от световните тенденции, така и от решенията на местните правителства.
По данните от края на 2010 г. досега се вижда, че всички икономики с изключение на Латвия показват добро развитие. Румъния и Хърватия са единствените две икономики в региона, където ръстът на БВП на годишна база е бил отрицателен. При сегашните резултати и данни очакванията са за ръст на БВП в региона от около 4%.
Инфлацията за момента се сдържа на разумни нива. По-високите нива на петрола и на храните означават, че инфлационните равнища в региона може би няма да бъдат достигнати. За момента единствено Чехия и Турция са страните, които остават под заложените прагове. Унгария, Полша, Румъния, Казахстан, Русия и Сърбия са свидетели на ръст над заложените цифри.