Българската икономика ще нарасне с до 3% тази година, прогнозира Центърът за икономическо развитие (ЦИР) в януарския си доклад.

"За четвъртото тримесечие на 2010 г. очакваме растежът на икономиката да се ускори до около 1.5-2% на годишна база. За 2010 г. като цяло очакваме растеж малко над 1%. През 2011 г. растежът ще продължи, но няма да надхвърли 3%", се казва в доклада.

От организацията посочват, че възстановяването на производството, което започна в средата на миналата година, все още е слабо. В отделни отрасли, като строителството, продължава да се наблюдава свиване.

Строителството е единственият сектор сред основните групи отрасли с отрицателен растеж през третото тримесечие на 2010 г.
След колеблива, но сравнително близка до нулата динамика на тримесечна база от второто тримесечие на 2009 г. до второто на 2010 г., довела до ръст на годишна база през второто тримесечие на 2010 г. (1.5%), за третото тримесечие е регистриран двуцифрен спад спрямо второто (12.7%) и също така двуцифрен спад на годишна база (10%), който се свързва с внезапен спад в гражданско-инженерното строителство през юли и задълбочаване, макар и сравнително слабо, на спада на сградното строителство същия месец.
Така резкият спад на добавената стойност на строителството в третото тримесечие, при растеж и в 5-те останали отраслови групи (в диапазон от 0.14% до 3.6%), е причина за нищожния растеж на добавената стойност за икономиката като цяло (с едва 0.2%).

За първи път от началото на кризата строителната продукция за ноември 2010 г. расте на годишна база, и вероятно това ще е повратната точка в тенденцията на забавящи се спадове - към растеж, посочват експертите на ЦИР.
Двигател на възстановяването в сектора е гражданско-инженерното строителство, чиято продукция от август насам надхвърля нивата от година назад.
Същевременно продължават да намаляват спадовете в сградното строителство. Така за ноември ръстът на гражданско инженерното строителство е с впечатляващите над 15% (при ръст под 5% за предишните два три месеца), а спадът в сградното се е свил на под 10 % (при спадове от около 20% в предходните месеци).

Външната търговия остава най-добре представящият се сектор на българската икономика през 2010 г. – износът се върна на предкризисните си нива, а през ноември е регистриран значителен ръст (с 39 на сто) и на вноса, което може да се приеме като индикация за подобряване на икономиката и съживяване на търсенето. За единадесетте месеца на годината износът (FOB) нараства на годишна основа с близо 32 на сто до 14.2 млрд.евро, вносът (CIF) - с 11.7 на сто до 17.3 млрд.евро, а дефицитът на търговския баланс (FOB/CIF) намалява с 34 на сто до 3.1 млрд.евро (5.7 на сто от прогнозния БВП).

Чуждестранни инвестиции
По предварителни данни за периода януари - ноември 2010 г. в страната са влезли 894.7 млн.евро преки чуждестранни инвестиции. Тази сума представлява 2.5 на сто от прогнозирания БВП и е едва 1/3 от стойността на привлечените средства една година по-рано.
Причината е в рязкото свиване на ликвидността в световен мащаб, спукването на балона с недвижимите имоти и съкращаването на обема на вътрешнофирменото кредитиране, довели до намаляване наполовина на привлечения дялов капитал, а направените значителни плащания по вътрешнофирмени кредити резултират в отрицателния обем на привлечения друг капитал.
Засега няма сигнали, че притокът на ПЧИ ще започне скоро да се възстановява и вероятно през 2011 г. обемът на привлечените средства няма да надхвърли много този през 2010 г. (между 1.2 и 1.4 млрд.евро).
В същото време обаче, инвеститорите са наясно с големия потенциал на страната предвид необходимостта от догонване на европейските икономики – в най-скоро време у нас ще трябва да се модернизират редица области на икономиката (енергийна ефективност, ВЕИ, административна реформа, здравеопазване), за което могат да се получат средства и по европейските програми.

Възвръщаемостта на инвестициите в страната продължава да е над средната за Европа и България се оценява като топ дестинация на континента за
аутсорсинг и сред първите 15 в световен мащаб.

Инфраструктура
През изминалата година сериозно развитие претърпяха някои от проектите от изграждането на пътната инфраструктура, за разлика от забавянето при тези за жп рехабилитация. До края на декември 2010 г. приключиха основните строителни работи по трасето на АМ "Люлин", предстоят някои довършителни работи и на 15 май 2011 г. трасето трябва да бъде готово окончателно.
В края на декември м.г. ЕК одобри апликационната форма за строителство на трите участъка между Стара Загора и Карнобат. Одобреното съфинансиране възлиза на повече от 357.72 млн.евро. Тъй като договорите за строителство с избраните изпълнители възлизат на близо 250 млн.евро, спестените около 100 млн.евро се
пренасочват за други обекти.
През декември 2010 г. АПИ стартира процедурите за избор на изпълнители за лот 1 от Оризово до Димитровград и лот 2 от Димитровград до Харманли от АМ "Марица".
Приключва подготовката за стартиране на процедурите по конкурсите за лот 1 и лот 4 от АМ "Струма".
Работата по разширението на Първи метродиаметър и по изграждането на Втори метродиаметър от софийското метро се осъществява по график като изпълнението е около 50 %.
В края на декември беше обявено, че консорциумът "Джи Си Еф-СК 13 – Трейс рейлинфра" е класиран на първо място в конкурса за изпълнител на рехабилитацията на жп линията Пловдив-Бургас. Неговата оферта и за трите обособени позиции на проекта е най-ниска.

Европейски фондове
През изминалата четвърта година от пълноправното членство на България в ЕС бяха положени като цяло много усилия от всички екипи, които работят по програмите за усвояване на европейските средства в следните посоки:
Оперативните програми на ЕС в България вече са по-прозрачни и това създава благоприятни условия за засилване на гражданския контрол за изпълнението на европейските проекти; ускорени са плащанията и е обновена системата за финансиране - в значителна степен е осигурен необходимият финансов ресурс;
увеличен е размерът на авансовите плащания за общините – до 35%; кандидатстването за европейско финансиране става по опростени правила;
сроковете за обработване на документите са по-кратки; осигурена е по-добра комуникация с администрацията - потенциалните бенефициенти имат възможност да се информират своевременно за предстоящите процедури, създадени са условия за обратна връзка с тях; ограничени са злоупотребите с еврофондовете, а контролът при усвояването на средствата от ЕС е засилен.

Един от най-важните ефекти при усвояването на фондовете е реформирането на администрацията – придобиването на умения за работа в режим на планиране, прозрачност и отчетност.

Изпълнението на оперативните програми показва, че до момента са договорени около 40% от средствата по европейските фондове, а са разплатени 10%.
По ОП "Регионално развитие" се очаква до края на 2011 г. да се разплатят общо 1 млрд.лв. и да се договори цялата сума от 2.5 млрд.лв., която ЕС е отпуснал.
За една година и четири месеца платените средства по ОПРР са нараснали от 27 млн. до 321 млн. лв. "Ножицата" между договорените и разплатените средства по ОПРР не е голяма. Договорените до момента 1.5 млрд. лв. по ОПРР са равномерно разпределени по територията на страната. В шестте района за планиране са разпределени приблизително по 200 хил. лв.