Продължава свиването на строителния сектор. През май то е намаляло с 16.6% в сравнение със същия месец преди една година. При сградите спадът е 25.2%, при инфраструктурата - 0.4%. За целия период януари-май намалението е 23.6%, предимно в сградното строителство.

През юни общият показател на бизнес климата се е понижил с 1.2 пункта спрямо май. В строителството понижението е с 3.6 пункта поради увеличения песимизъм на предприемачите за следващите шест месеца. Влошават се и очакванията за дейността, а по отношение на персонала се очаква намаление през следващите три месеца. Анкетата отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията и намаление на строителната активност.

Несигурната среда и финансовите затруднения
продължават да са основни проблеми. При продажните цени има очаквания за тяхното намаление през следващите три месеца.
През първото тримесечие брутният вътрешен продукт възлиза на 14.050 млрд. лева по текущи цени,  на човек числото е 1862 лева, в реално изражение спадът е 3.6% на годишна база.
Средното натоварване на мощностите в промишлеността през април нараства с 4.4 пункта в сравнение с януари и достига 68.9%. Според оценките на мениджърите от промишлеността през юни 2010 г. в сравнение с май има леко подобрение в осигуреността на производството с поръчки от чужбина.
Такъв важен показател като оборота в търговията на дребно показва намаляване с 11.7% на годишна база.
През периода общият брой на заетите лица е 3011.3 хил., т.е. броят на заетите намалява с 251.5 хил. Безработните лица през първото тримесечие са 341.0 хил., или 10.2% от икономически активното население, ръстът е 3.8 пункта.
Факт е обаче, че според бизнес анкетите на НСИ през юни 2010 г. 6.3% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им, като става дума за специализираните кадри.
През март 2010 г. средната работна заплата е 636 лв., което е с 4.3% повече в сравнение с предходния месец, което е ръст от 9.8% спрямо март.
Това се случва на фона на продължаващо второ тримесечие слабо увеличение на факторите за износа. През периода януари - май 2010 г. са изнесени стоки за 10.6 млрд. лв., което е годишен ръст от 22.1%. Внесени са стоки за 13.7 млрд. лв., или с 2.5% повече. Външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на 3.1 млрд. лв. За периода януари-май износът за трети страни извън Европейския съюз се е увеличил с 40.6% на годишна база и възлиза на 4.2 млрд. лева, основно за Турция, Сърбия, Русия, Република Македония, Сингапур и Китай. Ръстът за Китай е 238%, а за Корея - 162%, за Турция и Украйна - съответно със 70% и 64%, за Русия - 42.1%. Вносът се е увеличил с 6.1% и възлиза на 5.7 млрд. лева.
През май 2010 г. инфлацията - хармонизираният индекс на потребителските цени, нараства с 3.0% на годишна база. Цените на производител на вътрешния пазар през април 2010 г. нарастват с 5.6% в сравнение със същия месец на 2009 г.

Преките чуждестранни инвестиции в страната са 168.1 млн. евро
(0.5% от прогнозния БВП за 2010 г.) при 955 млн. евро (2.8% от БВП) за периода януари - април 2009 г. За периода януари - април 2010 г. портфейлните инвестиции - активи, нарастват със 79.9 млн. евро, а за периода януари - април 2009 г. те се повишават с 447.2 млн. евро. Според прието от БНБ разделение портфейлни са тези инвестиции, при които се притежава до 10% от капитала на дадено дружество. Освен от съществуването на привлекателни компании навлизането на портфейлните инвестиции зависи от макроикономическите прогнози, инфраструктурата на пазара и законовата защита на портфейлните инвеститори.
Темпът на годишен прираст на кредитите на нефинансовите предприятия през май е 1.2% при 0.3% през предходния месец, а на кредитите за домакинства - 4.1% през май при 4.2% през април.

Според оценка на анализаторите икономическата политика трябва бързо да отговори на предизвикателството със сериозни реформи за свиване на държавните разходи.

Ръстът в момента е в синхрон със започналия от две тримесечия слаб растеж в европейските икономики, който дава ефект и върху българската индустрия и износ. Дори при умерен позитивен ръст в следващите 18-24 месеца, стимулиран от развитията на европейските пазари, приходите в бюджета няма да нарастват с достатъчно бързи темпове, за да компенсират натиска за високи разходи. Когато растежът е движен от експорт, а новите инвестиции и кредитите стагнират, данъчни системи, разчитащи на косвени данъци като ДДС и акцизи, не могат да генерират съответно нарастване на постъпленията.

Според прогнозата на Центъра за икономическо развитие след спад на икономиката за първото полугодие слаб растеж се очаква едва през третото и четвъртото тримесечие. През тази година България ще излезе от цикличната криза, но въпросът е повече за мащабите на структурните проблеми в икономиката и преодоляването им. Икономическият спад е резултат на задълбочаването през цялата минала година до -5%, като в България негативният тренд ще продължи по-късно, защото започна по-късно, отколкото в основните световни икономики, където от средата на 2009 г. се наблюдават положителни тенденции.